Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1155 от 27.07.2026, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
Административно дело 323/2026
Вид
Определение № 1155
Подписан
27.07.2026
Състав
Галин Косев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1155

Габрово, 27.07.2026 г.

Административният съд - Габрово - I състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИН КОСЕВ като разгледа докладваното от съдията Галин Косев административно дело № 323/2026 г. на Административен съд - Габрово, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на П. С. С. от [населено място], [област], чрез упълномощен пр. представител- адвокат против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от Закона за движение по пътищата № ЗПАМ№GPAM-1907911 от 20.07.2026 година, издадена от мл. полицейски инспектор към РУ [област] при ОД на МВР [област] П. Н. И., с искане за отмяна на оспорената заповед, като се прави и искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 4 от АПК.

По повод на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта в жалбата се твърди, че наложената мярка е прекомерна и води до засягане на основни права на адресата й, без това да е оправдано от обществения интерес. Към момента на проверката и издаване на процесната заповед П. С. управлявал МПС, което не било негова собственост и за което не знаел и предполагал че е без регистрационна табела. Той работел като общ работник в дърводобивна фирма „К. л. ***“ЕООД [населено място]. Това обстоятелство се потвърждавало и от приложен към жалбата Трудов договор №13/07.10.2022г. Твърди се, че жалбоподателят Салек действал при пълна добросъвестност, със съзнането че управлявания автомобил е с изрядна регистрация, като не е имало обективна възможност да узнае за настъпилата промяна в статуса на превозното средство. Жалбоподателят твърди, че по начина по който била съставена процесната ЗПАМ не ставало ясно за какво точно пе санкциониран- за управление на МПС, което е регистрирано но без табела с регистрационен номер или не е поставена на определеното за това място.

Представени са писмени доказателства за работата и естеството на трудовите функции които упражнява П. С., както и за това, че същия полага грижи за детето си И. С. на 6 години, което обуславя пряко интереса му от отмяна на процесната ПАМ, в частност спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. В тази насока също са изложени подробни мотиви в жалбата, кореспондиращи с представени по преписката писмени доказателства.

Процесната заповед е за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движение по пътищата поради нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, за което е предвидено наказание по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, а конкретното фактическо основание е управление на 20.07.2026 година в [област], на път- граница М.- Г.- [област]- [област]- [област]- К.- [област]- Л.- [област]- км. 389 жалбоподателят е управлявал МПС, което е регистрирано по надлежния ред, но е без предна табела с регистрационен номер или не е поставена на определеното за това място. Процесното МПС е собственост на К. Н. П. от [населено място], [област].

Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, и подадената жалба не спира изпълнението.

В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б. „з“ „бб“ от ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които оспорващият противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 20.07.2026 година за нарушение, което е установено на същата дата със съставяне на АУАН. Процесното МПС е собственост на друго лице- К. Н. П. от [населено място], [област].

По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалния ефект на предварителното изпълнение. Допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. В случая, като не е собственик на управлявания автомобил, липсват данни жалбоподателя да е бил уведомен за това, че липсва рег. табела на управляваното МПС. Посочено е, че само едната- отпред табела на управляваното от Салек МПС е липсвала по време на проверката. Не е установен и доказан субективния елемент от състава на вмененоно във вина нарушение, а именно дали водача е знаел, че управлява процесното МПС без същото да има поставени регистрационни табели или същите са били изгубени или откраднати по пътя.

От друга страна, допуснатото по закон предварително изпълнение значително би затруднило жалбоподателя при изпълнение на ежедневните му, трудови задължения. В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материално правните предпоставки на чл. 60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166, ал. 2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателят твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като поради отнемането на СУМПС ще бъде възпрепятстван да осъществява лични и служебни ангажименти, които се свеждат до трудовите му функции, като същият работи във фирма за дърводобив, видно от представените писмени доказателства. Салек полага грижи за малолетното си дете- И. С., като те живеят на село.

Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква з) бб) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Съдът намира, че в случая е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, предвид представените доказателства, че жалбоподателя работи като общ работник във фирма за дърводобив и придвижването до работното място, без използване на автомобил представлява затруднение за него и за членовете на неговото семейство.

При така установените факти, съдът намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта.

По този начин спирането на изпълнението привременно брани застрашената от увреждане правна сфера на жалбоподателя, с оглед изложените от него обстоятелства и представени писмени доказателства във връзка с местоживеене, трудова заетост и функции, които упражнява на работното си място.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 он ЗДвП, вр. чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ „бб“ от Закона за движение по пътищата № ЗПАМ№GPAM-1907911 от 20.07.2026 година, издадена от мл. полицейски инспектор към РУ [област] при ОД на МВР [област] П. Н. И., до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на оспорващата страна и от мл. полицейски инспектор към РУ [област] при ОД на МВР [област] П. Н. И..

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�