Решение № 267 от 15.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000934 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 и чл.248 от ГПК .

По делото са постъпили молби от страните.

„УниКредит Булбанк“ АД моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в частта му, с която е обявена за влязла в сила заповедта за изпълнение като бъде посочено, че същата е от дата 17.12.2012г., а не както е записано в решението – 17.12.2021г.

Насрещната страна в производството не е подала отговор на тази молба.

„Електросистемс“ ЕООД е подало молба с порвано основание чл.248 от ГПК като моли решението да бъде изменено в частта за разноските като на дружеството бъдат присъдени такива. Позовава се на нормата на чл.78, ал.4 от ГПК. Поддържа, че отговорността за разноски е обективна и поради това е без значение дали искът е заведен поради грешка на съда или поради преходен порочен съдебен акт.

„УниКредит Булбанк“ АД е депозирала отговор на молбата, с който я оспорва.

Изтъква, че не е налице хипотезата на чл.78,ал.4 от ГПК ,тъй като прекратяването на делото не е резултат от искане на ищеца,нито се дължи на негов процесуален пропуск. Напротив искът бил предявен в резултат на неправомерното подаване на възражение от длъжника 10 години след изтичане на срока за това, при дадени от ОС-Видин указания по чл.415,ал.1 от ГПК.

Алтернативно се възразява против размера на уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение като се поддържа, че този размер е прекомерен.

1

По молбата по чл.247 от ГПК.

Съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.247, ал.3 от ГПК и не следва да призовава страните в открито съдебно заседание.

Видно от мотивите на решението, със същото е прието, че първоинстанционният съдебен акт е недопустим, тъй като против издадената по ч.гр.д.№ 10708/2012г. на Районен съд-Бургас заповед за изпълнение на парично задължение не е подадено възнаграждение в законоустановения срок. Доколкото тази заповед е издадена на 17.12.2012г., а не на 17.12.2021г., както и записано в диспозитива на решението, то е налице разминаване между формираната в мотивите на решението воля да съда и тази, обективирана в диспозитива на същото.

Ето защо е налице хипотезата на чл.247,ал.1 от ГПК следва да бъде допусната поправка на така констатирана очевидна фактическа грешка в следния смисъл:

В частта на диспозитива, с която се обявява за влязла в сила заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 10708/2012г. на Районен съд – Бургас, вместо :

„Обявява за влязла в сила заповед №7004 от 17.12.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.№ 10708 по описа на Районен съд –Бургас за 2012г. „ да се чете “ Обявява за влязла в сила заповед №7004 от 17.12.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.№ 10708 по описа на Районен съд –Бургас за 2012г.“

По отношение на молбата по чл.248 от ГПК:

Съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

Отговорността за разноски има деликтен характер като е обективна такава за вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск. В случая обаче самото предявяване на иска е станало по указания на съда,а ищецът впоследствие е узнал за обстоятелствата относно недопустимостта на същия. В този смисъл предявяването на недопустимия иск не е по вина на ищеца, който е бил изправен пред угрозата от обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Доколкото самото поведение на ответника е недобросъвестно същият е подал възражение след влизане в сила на заповедта за изпълнение и е поддържал, че същото е в срок и именно това поведение е станало повод за подаване на исковата молба, то искането за присъждане на разноски поради прекратяване на делото представлява злоупотреба с процесуални права и е неоснователно.

Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 123 от 06.03.2025г., постановено по т.д. № 934/2024г. по описа на САС , 15 с-в в частта му, с която се обявява за влязла в сила заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 10708/2012г. на Районен съд – Бургас, като ВМЕСТО :

2

„Обявява за влязла в сила заповед №7004 от 17.12.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.№ 10708 по описа на Районен съд –Бургас за 2012г.“

ДА СЕ ЧЕТЕ

“Обявява за влязла в сила заповед №7004 от 17.12.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.№ 10708 по описа на Районен съд –Бургас за 2012г.“

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Електросистемс“ ЕООД молба в вх.№ 10148 от 14.04.2025г. за изменение на решението в частта за разноските.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3