Решение № 352 от 31.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300500241 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Решение № 436 от 05.12.2024 г., пост. по гр.д. № 821/2024 г. на РС – Карлово, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу въззиваемата страна Г. М. Г., ЕГН – ********** за признаване за установено, че Г. Г. дължи на „ Йеттел България „ ЕАД паричните вземания, предмет на издадената по ч. гр.д. № 1790/ 2023 г. на РС – Карлово Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 964/03.10.2023 г..

За постановяването на този резултат съдът е приел, че юридическите факти, на които се основават процесните вземания – договори за мобилни услуги за предпочетени телефонни номера и за лизинг на предоставено техническо устройство, както и ОУ на оператора към тях, са недействителни/нищожни поради нарушение на чл. 5 ал.ал. 1 и 2 от ЗЗП, като конкретно изложеният мотив е, че договорите са изписани с размер на шрифт толкова малък, че е практически нечетлив и така потребителят, макар и да е подписал договорите, е бил лишен от възможността да възприеме тяхното съдържание. Освен това, не е установен и размерът на вземанията – при лежаща върху въззивника – ищец доказателствена тежест, за която са му дадени изрични указания от съда, както и указания, че не ангажира доказателства относно размера посредством счетоводна експертиза. Не са индивидуализирани в достатъчна степен и издадените за процесните вземания фактури – как са формирани сумите по тях, на какво основание и за какъв период.

Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на горните изводи на съда.

Поддържа, че ЗЗП / за разлика от ЗПК, неприложим в случая / не съдържа изисквания за минимален размер на шрифта, на който е изпълнен договора. Поради което сам по себе си по малък размер шрифт от 12 не е основание за недействителност на облигацията, а изискванията на разп. на чл. 5 ал.ал. 1 и 2 от ЗЗП са спазени – размерът на шрифта позволява 1 на абоната да се запознае със съдържанието на договорите, доколкото те са на български език и съгласно единиците на величините от международната система SI; съдържанието им е ясно структурирано, шрифтът им е четлив, а досежно съществените елементи на договора шрифтът е и удебелен; информацията в тях – вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема.

Поддържа, че претенциите, съставляващи неплатени абонаментни такси не се нуждаят от нарочно доказване чрез ССчЕ по размер за съответния исков период, т.к. дължимите се от потребителя съгласно договорите за мобилни услуги абонаменти са ежемесечни и с фиксирани месечни размери за целия срок на действие на договорите, изрично посочени са и сроковете им на действие, както и че абонаментните такси се дължат независимо дали потребителят ползва или не предоставената му мрежа. Поддържа и че по делото е установено, че потребителят е получил СИМ картите / индивидуализирани чрез посочените им идентификационни номера / чрез които осъществява достъпа си до мобилната мрежа на оператора. Цитира съдебна практика в този смисъл. Относно процесните лизингови вноски поддържа, че по делото е установено потребителят да е получил техническите устройства – за които дължи тези вноски, подписал е договорите за тях, в същите лизинговите вноски са с фиксиран посочен месечен размер за целия срок на действие на договора, поради което също не се нуждаят от доказване досежно размера им чрез експертиза. Цитира съдебна практика в този смисъл. Относно претендираните неустойки възразява - макар съдът да не е изложил доводи в тази насока, да не са недействителни като противоречащи на добрите нрави и излизащи извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Развива доводи в тази насока, цитира съдебна практика. Относно фактурите възразява начислените по тях вземания да не са в стойности, различни от претендираните и установени по делото посредством представените договори. Поддържа, че дължимата се по всяка фактура стойност е разликата между посочената „ обща сума за плащане с ДДС „ и сумата, посочена в „ баланс от предходен период „.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението и уважаване на исковите претенции. Претендират се направените за две инстанции разноски Не са заявени доказателствени искания.

Въззиваемият чрез процесуалният си представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. Г. М. Г. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Правилно съдът приел, че размерът на шрифта по процесните договори и ОУ към тях е толкова ситен, че не позволява тяхното възприемане от потребителя и така са нарушени разп. на чл. 5 ал.ал. 1 и 2 от ЗЗП, поради което между страните не са възникнали валидни облигационни отношения, независимо че договорите са подписани от потребителя. Правилен бил и извода на съда, че издадените от ищеца и представени от него по делото фактури са за вземания на стойности, различни от претендираните. Освен това, в заявлението си по чл. 410 от ГПК въззивникът – ищец е посочил общия размер на вземанията, без да ги индивидуализира по вид и стойност, тази индивидуализация направил едва с ИМ, поради което следвало да се приеме – както и районният съд приел според въззиваемия, че липсата на изначална индивидуализиция препятства извършването на преценката за съответствие на вземанията по заявлението по чл. 410 от ГПК с подробно индивидуализираните такива, предмет на исковото производство.

По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на решението. Не са заявени доказателствени искания.

Съдът установи следното:

Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

По делото е безспорно установено, че по ч.гр.д. № 1790/2023 г. на РС – Карлово е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. в полза на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Г. М. Г., ЕГН - ********** за парични вземания в 2 размер на общата сума 651, 77 лв. главница, произтичащи от Договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер + *** и допълнително споразумение към него от 03.08.2021 г. с предпочетен номер + ***, както и Договор от *** г. за лизинг с предмет възмездно ползване на устройство марка TABLET LENOVO YOGA Smart Tab 10 .1 4G. В заповедта, раздел „ Обстоятелства, от които произтича вземането „ главницата е детайлизирана както следва: По договора за мобилни услуги от *** г. – сумата 34,12 лв., представляваща незаплатени абонаментни такси за периода 05.10.2021 г. – 04.02.2022 г. и сумата 36,95 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на три месечни абонаментни такси; По допълнителното споразумение към този договор – сумата 27,98 лв., представляваща незаплатена абонаментна такса за период 05.11.2021 г. – 04.12.2021 г. и сумата 81, 44 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на три месечни абонаментни такси; По договора за лизинг – сумата 419, 13 лв., представляваща незаплатените лизингови вноски за предоставеното устройство за период 05.10.2021 г. – 04.02.2022 г. и сумата 52,15 лв., представляваща неустойка, формирана от разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена по договора.

Вземанията по заповедта се претендира да бъдат установени в тези им размери и на същите основания. Т.е. неоснователно е възражението на въззиваемия за липса на идентитет досежно предмета между заповедното производство и настоящото исково производство последното образувано от кредитора в хипотеза на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК.

Съдържащите се в приложеното заповедно дело договори и ОУ към тях – в писмена форма и подписани от страните, установяват твърдяните облигации между тях. Настоящата инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че същите не отговарят – досежно размера на шрифта, на изискването на чл. 5 ал. 1 от ЗЗП информацията да е предоставена на потребителя по начин, непозволяващ възприемането й от него.

Големината на шрифта не е установена по делото чрез СТЕ, но видимо се констатира, че в тази връзка не е налице пречка за възприемане съдържанието на договорите. Изискванията на чл. 5 ал. ал. 1 и 2 от ЗЗП са спазени – както основателно поддържа въззивникът.

Информацията за стоката и услугата е в писмена форма, на български език и съгласно единиците на величините от международната система SI, същата е вярна, пълна, четлива, разбираема, ясно и логически структурирана. Т.е. по начин, позволяващ възприемането й.

Съответно е неоснователно възражението на въззиваемия в противна насока, основаващо се единствено на неговото предположение за размер на шрифта под 12.

Договорите сами по себе си установяват, че на потребителят са предоставени активирани СИМ карти за предпочетените от него номера – чрез които му е осигурен достъпа до мрежата на оператора, както и техническото устройство. Затова месечните абонаментни такси и лизинговите вноски се дължат. Те са за предоставения достъп до мрежата, съответно за предаденото техническо устройство и е без значение за дължимостта им дали той е ползвал мрежата и устройството. Цените на месечните абонаментни такси и лизинговите вноски – ежемесечни, са фиксирани и посочени в договорите, т.е. за установяването им по размер не са необходими специални знания, съответно ангажиране на други доказателства. Основанието за дължимостта им са – както се каза, самите договори, а не издадените за тях фактури. Претендираните от въззивника като незаплатени не надвишават договорените. Плащането им е в доказателствена тежест на абоната, който не го устаяновява – не го и твърди. Следователно тези претенции са основателни и се уважават / след отмяна на първоинстанционното решение, с което неправилно са отхвърлени / в заявените размери, а именно: Сумата 34,12 лв., представляваща незаплатени абонаментни такси по Договор от *** г. за мобилни услуги с предпочетен номер + *** за отчетен периода 05.10.2021 г. – 04.02.2022 г.; Сумата 27,98 лв., представляваща незаплатена абонаментна такса за период 05.11.2021 г. – 04.12.2021 г. по допълнителното споразумение от 03.08.2021 3 г. с предпочетен номер + *** към казания договор и Сумата 419, 13 лв., представляваща незаплатените лизингови вноски за предоставеното устройство за период 05.10.2021 г. – 04.02.2022 г. – на основание Договор от *** г. за лизинг с предмет възмездно ползване на устройство марка TABLET LENOVO YOGA Smart Tab 10 .1 4G.

Относно неустойките искът правилно е отхвърлен.

Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

Процесните договорни клауза за неустойка са нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави поради това, че така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да претендира три месечни абонаментни такси по техния т.нар. „ стандартен „ размер - който е по висок от уговорения с облигацията, без същевременно да предоставя насрещната услуга за тях. Тоест, чрез тях мобилния оператор би реализирал част от уговорена печалба без да предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата до изтичането на срока на договора. Освен това, е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни по смисъла на чл.

143 ал. 1 вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя-абонат, които услуги след прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител.