Решение № 79 от 05.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Плевен, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500762 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила въззивна жалба от К. Р. М. с ЕГН********** , чрез адв. Т. М. срещу Решение № 828/ 20. 06. 2024 г. по гр. д.

№1317// 2023 г. по описа на Плевенския районен съд, постановено във втора фаза на съдебната делба.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и процесният недвижим имот да бъде възложен в дял на въззивника.

Алтернативно е направено искане при отхвърляне на въззивната жалба въззиваемата да бъде осъдена да заплати на въззивника 1/ 2 част от сумата, инвестирана за подобрения и поддръжка на имота. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски в двете инстанции.

Въззиваемата страна А. В. М.А с ЕГН********** е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. Д. П., че въззивната жалба е 1 недопустима в частта, в която се прави искане по чл. 346 ГПК поради преклудирани права и счита, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд е постановил да се изнесе на публична продан на основание чл. 348 ГПК недвижим имот , представляващ АПАРТАМЕНТ ***, находящ се в гр. Плевен, ж. к. „С.“, ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722. 655. 125. 18. 9. По кадастралната карта и кадастралните регистри на град Плевен с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, състоящ се от стая, дневна , кухня, баня, тоалетна, със застроена площ от 59, 78 кв. м. , с прилежащата му МАЗА *** със светла площ от 5, 81 кв. м., ведно с 1, 15 % от общите части на страдата и от правото на строеж, който самостоятелен обект се намира в сграда №18, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722. 655. 125 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, като получените суми от проданта се разпределят между съделителите, както следва: К. Р. М. с ЕГН********** – 1/ 2 идеална част и А. В. М.а с ЕГН********** – 1/ 2 идеална част.

С решението на основание чл. 355 ГПК К. Р. М. и А. В. М.а са осъдени да заплатят по сметка на РС - Плевен държавна такса върху стойността на дела в размер на 2046 лв. всеки поотделно, както и 5 лева всеки поотделно в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел въз основа на допуснатата съдебно- техническа експертиза, че имотът е неподеляем, за всяка една от страните не може да се обособи самостоятелен дял съобразно определените в първата фаза на делбата квоти, поради което следва имотът да бъде изнесен на публична продан съгласно чл. 348 ГПК. Съдът е посочил, че 2 неподеляемостта на имота възпрепятства приложението на останалите способи на извършване на делата чрез разпределение поради невъзможност за обособяване на реални дялове за съделителите и чрез теглене не жребие поради липса на достатъчен брой обособени дялове. Въз основа на изхода на делото съдът е съобразил чл. 355 ГПК , като е определил дължимата държавна такса за всеки един от съделителите. По отношение на разноските съдът е приел, че следва всяка една страна да понесе направените в производството съдебни разноски съобразно чл. 355 ГПК и съобразно цитираната съдебна практика.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение, като счита, че същото е правилно и законосъобразно.

С оглед на това, че процесният имот е неподеляем, единствено е налице правната възможност имотът да бъде изнесен на публична продан съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК.

С въззивната жалба е отправено искане имотът да бъде възложен в дял на въззивника, като родител, който упражнява родителските права върху роденото от брака дете и е направено искане по сметки по чл. 346 ГПК при изнасяне на имота на публична продан, като въззиваемата да бъде осъдена да заплати на въззивника 1/ 2 от сумата, инвестирана от него да подобрения и поддръжка на процесния недвижим имот. Отправено е искане въззиваемата да заплати всички направени по делото разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Съгласно чл. 346 и чл. 349, ал.1 ГПК искането по сметки и / или искането за възлагане на имота може да се направи в първото съдебно заседание след допускане на съдебната делба / след влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба. Разпоредбата на чл. 349, ал.1 ГПК дава възможност на въззивника да направи искане за възлагане най късно в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на съдебната делба с оглед на това, че на него са му предоставени родителските права за детето родено от брака на страните, прекратен впоследствие. Независимо от това обаче, въззивникът не е направил своевременно в срока по чл. 349, ал.3 ГПК искането за възлагане, както с исковата молба, така и след постановяване на решението за допускане на делбата и в първото съдебно заседание. Срокът е преклузивен, поради което с 3 неупражняването му въззивникът е изгубил правото да иска възлагане на недвижимия имот, за което е направил искане едва с въззивната жалба. По тези причини районният съд е постановил изнасянето на имота на публична продан на основание чл. 348 ГПК.

По аналогичен начин въззивникът е изгубил правото си по чл. 346 ГПК, като не е направено такова искане в първото съдебно заседание след допускане на делбата и липсва такова направено искане с исковата молба или в хода на първата фаза на съдебната делба. Искане по сметки е направено от въззивникът с въззивната жалба при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлено искането за възлагане на имота по чл. 349, ал.1 ГПК. Исканията са недопустими с оглед изтеклия преклузивен срок, поради което не е налице основание за отмяна на решението и за уважаване на иска по чл. 349, ал.1 ГПК или по искането по чл. 346 ГПК.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата е представила списък по чл. 80 ГПК ( лист 8 и 9 от делото) за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. Д. П. в размер на 4742 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.4 от НВАР № 1/ 09. 07. 2004 г. Съдът счита, че следва да бъде осъден въззивникът да заплати на адв. Д. П. като процесуален представител на въззиваемата адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. пред вид критериите въведени от решенията на СЕС ( дело С- 438/ 22) за преценка на фактическа и правна сложност на делото и процесуалното участие на адвоката в производството. В случая съдът счита, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание по съществото на спора, налице е написан отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на въззиваемата, като в съдебното заседание по съществото на спора същият не е присъствал и не е изложено писмено становище по делото. Въз основа на изложеното съдът счита, че въззивникът следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемата адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 828/ 20. 06. 2024 г. по гр. д. №1317// 2023 г. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл. 7, ал.2, т. 4 НВАР №1/ 09. 07. 2004 г. и Решение на СЕС по дело С - 438/ 22 К. Р. М. с ЕГН********** да заплати на процесуалния представител на А. В. М.а, адв. Д. П. адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.280, ал.3, т.1, пр. посл. ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5