Решение № 157 от 05.06.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Дупница, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20231510201076 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG13062022/5800/P81158/08.12.2022 г., издадено от Директор на „Национално тол управление“ (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на Л. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Благоевград, ул. „...“ ..., вх...., ет...., ап. ..., на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. Ст. А., обжалва НП в срок. В жалбата си излага множество твърдения, че при издаването на НП не са спазени изискванията на закона, с оглед което същото е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление, като подробни съображения е изложила в писмена защита.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован на посочения в жалбата адрес, не се явява, като се представлява от упълномощения от него адвокат, който поддържа жалбата, прави доказателствени искания и моли за отмяна на НП, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 730,00 лева.

Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се от процесуален представител – юрисконсулт Р., която в съдебно заседание представя доказателства, взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Подробни съображения са представени в писмено становище. Претендира разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Прави възражение относно размера на претендираните разноски от насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът прие, че жалбата е допустима. Съображенията в тази насока са следните:

Според настоящия съдебен състав НП е нередовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За връчване на НП до жалбоподателя са били изпратени три писма с обратни разписки на адрес гр. Благоевград, ул. „...“ ..., вх...., ет...., ап. ... . И трите обратни разписки са се върнали с отбелязване, че пратката не е била потърсена от получателя. При тези данни, административнонаказващият орган е приел, че са налице предпоставки за връчване на процесното НП по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка, предвид прложените писма, е приложено и писмо, изготвено от Български пощи ЕАД, в което са посочени датите на посещенията на адрес от пощенсия служител, като за всяко от писмата са правени по две посещения на адреса. По делото е приложена и справка относно излизанията и влизанията на жалбоподаталя извън пределите на РБългария, тъй като дейността му е свързана с това.

Видно от която справка част през указания период, и за трите писма, за явяване за получаване лицето е било в РБълтария, като повече от посочените дни са били празнични, а и жалбоподателят е имал излизания и влизания от и в страната и през малките часове на денонощието.

В случая оригинал на НП (приложен по преписката) не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 14- етдневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено, отбелязано е само, че е влязло в сила на 20.03.2023 г., тъй като очевидно АНО е приел за влязло в законна сила, считано след третото връщане на писмото – на 06.03.2023 г., като следва да се отбележи, че на 13.02.23 г. и на 23.02.23 г., когато лицето е потърсено от пощенския служител, то е било извън страната. Действително имало е дни, в посочения период за явяване за връчване на писмо с обратна разписка, е бил в страната, някои от които за по няколко часа, предвид професията му, а някои от дните, които са празнични/неработни дни.

НП би влязло в сила едва след изтичане на 14- ет дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не 2 е било редовно връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58, ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи удостоверяват, че на 09.01.2023 г.; на 07.02.2023 г. и на 06.03.2023 г., че „пратката е непотърсена“. От това отбелязване няма как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.

Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано писмо с известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната причина „непотърсено“ и „отсъства“, съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от задължението им отново да търсят получателя на адреса. Не може да се обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина „непотърсено“, осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от страна на 3 приемащата пощенска станция, че „пратката не е потърсена от получателя“ не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Понятието „адресатът е заминал“ включва отсъствие на лицето за по-продължителен период (макар без смяна на адреса) и предпоставя наличието не на инцидентно (временно) отсъствие, каквото представлява отсъствието в два, макар и непоследователни дни. В процесния случай съгласно отбелязването в коментираните погоре обратни разписки пратката не е потърсена от получателя, но пък и липсват данни каква информация се е съдържала в евентуално поставените уведомления, и по-конкретно дали от същите става ясно, че се касае за писма, съдържащи издадени спрямо лицето НП. При това положение не може да се приеме, че лицето е било надлежно уведомено от пощенските служители, че следва да „потърси“ коментираните пощенски пратки.

Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно (по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки) на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. Последната е депозирана пред БлРС на 15.09.2023г., след случайно узнаване за издаденото НП и предвид липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок.

Ето защо съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

На 13.06.2022г., в 23:27 часа, в направление излизане от територията на РБългария на гранично контролно-пропусквателен пункт Кулата, е пристигнало ППС с рег. № Е 7291НВ, вид влекац, марка и модел „.....“, с обща техническа допустима максимална масанад 12 тона, управлявано от жалбоподателя С., като при направена проверка в информационната система по номера на ППС от митническите служители св. К. Я. и Л. С. било установено горепосоченото управление на ППС в цитирания пътен участък /сегмент/ без заплатена в пълен размер дължима ТОЛ такса.

Цитираното превозно средство е засечено, че на 13.6.2022 г. в 07:49 ч, по път АМ А-3 „Струма“, при км. 49 + 474 м., който е част от РПМ, за преминаването по която се дължи тол такса, съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 680/21.09.2022 г., на МС, е било засечено от контролно устройство на АПИ с № 20442 да преминава без заплатена в пълен размер такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП ППС. Съставен е от техническото средство доказателствен запис с номер на нарушение Е144ЕЕ0В47В045А43Е053021F160АСD83, ведно със снимков материал на ППС.

С оглед на това и поради незаплащане на компенсаторна такса от жалбоподателя митническия служител Я. съставил на водача АУАН, който е подписан от него, от свидетеля по акта С. и от жалбоподателя без възражения. На последния е връчен и препис от акта срещу подпис.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

4

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните свидетели Я. и С., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, представени от страните и служебно изискани от съда, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят в по-голямата им част от приложените по делото писмени документи, не съдържат сериозни противоречия или разминавания, като са последователни, логични и ясни. Свидетелите добросъвестно заявяват какво си спомнят по случая и поддържат констатациите отразени в съставения при проверката АУАН.