Решение № 5906 от 30.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5906 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100509293 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6111/19.04.2023 г., постановено по гр.д. № 35295/21 г. по описа на Софийски районен съд, 57 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение 11034/26.06.2023 г. по описа на Софийски районен съд, 57 състав, е уважен предявения в условията на евентуалност осъдителен иск от Д. С. А., ЕГН **********, срещу А. А. В., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 17 000 лв., представляваща платена без основание /при първоначална липса на основание/ сума на 15.07.2016г., 25.07.2016г., 26.07.2016г., 01.08.2016г., 09.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 17 000 лв., считано от 21.06.2021г. до окончателното й изплащане; както и предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 375,47 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата 17 000 лв. за периода от 02.07.2018г. до 21.11.2019г. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/17.05.2023г., подадена от ответника, с която се обжалва решението в частта, с която е уважен предявения евентуален иск. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 17 000 лв., представляваща платена без основание /при първоначална липса на основание/ сума на 15.07.2016г., 25.07.2016г., 26.07.2016г., 01.08.2016г., 09.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 17 000 лв., считано от 21.06.2021г. до окончателното й изплащане; както и акцесорната претенция за мораторна лихва с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 375,47 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата 17 000 лв. за периода от 02.07.2018г. до 21.11.2019г.

Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;

Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

2

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

По делото са представени 4 броя платежни нареждания и извлечение от сметка, от които е видно, че по сметка на Д. А. са били преведени от А. В. сумите, както следва: На 15.07.2016г. е наредена сумата от 5000лв. На 25.07.2016г. е наредена сумата от 3000лв. На 26.07.2016г. е наредена сумата от 2000лв. На 01.08.2016г. е наредена сумата от 4000лв. На 09.08.2016г. е наредена сумата от 3000лв. Или общо сумата от 17 000 лева. На всички платежни нареждания е посочено като основание „Заем“.

Първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ответника е получила по банков път процесните суми както като размер, така и като момент на получаване.

Ответникът излага твърдения, че процесната сума е била наредена по неговата банкова сметка, тъй като е била предназначена за заплащане на наети за сметка на ищеца работници за извършване на строително-монтажни работи на обект, намиращ се в гр.

Левски, изпълняван от дружеството „Менкаура“ ЕООД. Твърди се, че съществувало облигационно правоотношение между „Менкаура“ ЕООД и Община Левски, а ролята на ответника е била да наеме за сметка на представляваното дружество работници (трето за делото лице), които да изпълнят облигационното задължение на „Менкаура“ ЕООД спрямо кредитора.

Настоящият състав квалифицира изложените твърдения като доводи за съществуването на облигационно правоотношение между страните по договор за поръчка, арг. чл. 280 ЗЗД. Изложените от ответника твърдения са лишени от правна и житейска логика. Първо установено е пълно и главно, че имущественото разместване се е осъществило между две физически лица, като в платежните нареждания дори няма индиция, че е във връзка с изпълнението на задължение на трето лице за делото лице (Менкаура ЕООД). Второ не са представени писмени доказателства, от които може да се направи извод за сключени трудови договори или дори граждански такива (чл. 258 ГПК), които от своя страна биха обосновали предположението, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, във връзка с което са престирани процесните суми. Не са представи доказателства, от които може да се установи наличието на договорни правоотношения между работниците, които получавали своето трудово възнаграждение от ответника, чрез М., и третото за делото лице – „Менкаура“ ЕООД. Представените РКО, подписани единствено от свидетеля М., са изцяло неотносими към предмета на доказване.

Свидетелските показания на М. са изолирани от доказателствената съвкупност и не следва да бъдат кредитирани. Ако ответникът е осъществявал правни действия от името и за сметка на ищеца, то не се установява обема и характера на възложената работа, нито наличието на съгласие за възникването на твърдяното правоотношение. Ако ответникът е изпълнявал възложена от третото за дело лице работа - дружеството - „Менкаура“ ЕООД, то също не се 3 установява ищецът да е действал от името на дружеството, при прехвърлянето на сумата от 17 000 лева от личната си банкова сметка към банковата сметка на ответника.

Първоинстанционният съд е открил производство по реда на чл. 193 ГПК – на представения от ответника писмен документ с наименование – „Декларация“, с която Д. А.

(ищеца) признава, че преведените суми в размер на 17 000 лв. общо не представляват заем, а средства за разплащане с негови работници за извършени строително-монтажни работи.

Страната ползваща се от представения документ, т.е. ответникът, не е представил писменото доказателство в оригинал, поради което същото е изключено от доказателствената съвкупност. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като е указал изрично на ответника последиците от непредставяне на документа в оригинал, т.е. приложението на нормата на чл. 161 ГПК и изключването на представения документ от доказателствената съвкупност.

Следователно от анализа на доказателствената съвкупност не може да се направи извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните, въз основа на което ответника е получил процесната сума от 17 000 лева.

Настоящият съдебен състав приема за установено, че в условията на пълно и главно доказване се установиха предпоставките на правопораждащият фактически състав на спорното материално право, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 1 635 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Насрещната страна не е релевирала възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6111/19.04.2023 г., постановено по гр.д. № 35295/21 г. по описа на Софийски районен съд, 57 състав, както и постановено по реда на чл. 247 ГПК Решение 11034/26.06.2023 г. по описа на Софийски районен съд, 57 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. А. В., ЕГН **********, да заплати на Д. С. А., ЕГН **********, сумата от 1 635 лева, представляваща сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5