Решение № 9 от 09.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20251800500794 по описа за 2025 година

С Решение № 25 от 20.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1110/2021 г. на Костинбродския районен съд, е признато за установено по отношение на ответника Р. В. Л. с ЕГН **********, че ищците Н. Р. А. с ЕГН ********** и Л. П. А. с ЕГН ********** са собственици (съответно на ¾ и ¼ ид.ч.) на частта от 51 кв.м., намираща се между имоти VI-84, собственост на ищците и имот VII-83, собственост на ответника, и двата имота в с. Драговищица общ.

Костинброд, която част е оцветена в жълто и очертана с контур от точки с номерация 2-3-9-8-2 по скицата на вещото лице, която приподписана от съда е неотделима част от съдебното решение, като е осъден ответникът Р. В. Л. с ЕГН ********** да предаде на ищците Н. Р. А. с ЕГН ********** и Л. П. А. с ЕГН ********** владението над посочената част от 51 кв.м.

Със същото решение е осъден ответникът Р. В. Л. с ЕГН ********** да преустанови изграждането и премахне изградената част от плътна ограда по югоизточната граница между намиращите се в с. Драговищица имоти – притежавания от него имот VII-83, и имот VI-84, собственост на ищците Н. Р.

А. с ЕГН ********** и Л. П. А. с ЕГН **********, както и да им заплати сумата от 3114,50 лева, представляваща главница - обезщетение за причинени имуществени вреди, от непозволено увреждане на имот VI- 84 в с.

Драговищица – засипана септична яма, възстановяване на телената ограда с бетонни колове и възстановяване на барака/навес, ведно със законна лихва върху главницата от 21.03.2021 г. до 10.12.2021 г. в размер на 243,98 лева и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 10.12.2021 г. до окончателното й изплащане, а искът за главницата е отхвърлен за разликата над 3114,50 лева до пълния размер на претенцията от 11924,40 лева, и искът за законна лихва е отхвърлен за период до подаване на исковата 1 молба, за разликата над сумата от 243,98 лева до пълния размер на тази претенция от 864,52 лева.

Със същото решение е осъден ответникът Р. В. Л. с ЕГН ********** да заплати на ищците Н. Р. А. с ЕГН ********** и Л. П. А. с ЕГН ********** сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане на имот VI-84 в с.

Драговищица, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 10.12.2021 г. до окончателното й изплащане.

На последно място, с решението е признато за неистинско и изключено от доказателствата по делото писмено доказателство - декларация на лицето И.

Н. А., със заверка на подписа от кмета на с. Драговищица от 06.04.1984 г. за уреждане на сметки по регулация за 51 кв.м., чрез доброволно заплащане на сумата от 76,50 лева, за посочената придаваема площ към парцел VІІ, кв. 20, собственост на Е. М. З..

Присъдени са и разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивни жалби на ищците и на ответника срещу горното решение, в различни негови части.

Жалбоподателят Р. В. Л. обжалва решението изцяло като неправилно.

Заявява, че с допълнителна молба ще уточни в какво се състои незаконосъобразността на решението, но такава не е подадена.

Жалбоподателите Н. Р. А. и Л. П. А. обжалват решението в частта му, с която е отхвърлен искът им за имуществени вреди за разликата над сумата от 3114,50 лева, както и в частта, с която е отхвърлен искът им за законна лихва за периода преди завеждане на исковата молба за разликата над сумата от 243,98 лева, като молят съда да постанови ново решение, с което да уважи тези искове изцяло. Жалбоподателите считат, че размерът на обезщетението за имуществени вреди е неправилно намален. Изтъкват, че са претендирали обезщетение за имуществени вреди в размер на 11924,40 лв., което е определено въз основа на оферта от строителна фирма "ЕРЕМДЖИ БИЛДИНГ" ООД, приложена към исковата молба. Подчертават, че в офертата са посочени всички необходими дейности за възстановяване на имота в предишното му състояние, както и цените на тези дейности. Оспорват подхода на първоинстанционния съд, който, въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, приел, че размерът на обезщетението за имуществени вреди е 3114,50 лева. Акцентират върху извода от същото заключение, че за възстановяване на имота в предишното му състояние са необходими следните дейности, оценени както следва:

Възстановяване на септичната яма - 2500 лева.

Възстановяване на телената ограда с бетонни колове – 314,50 лева.

Възстановяване на бараката/навеса - 300 лева.

Възразяват срещу това заключение, като считат, че същото е непълно и неправилно, тъй като в него не били посочени всички необходими дейности за възстановяване на имота в предишното му състояние (напр. почистване на двора, извозване на отпадъците, заравняване на двора). Оспорват и определените от вещото лице цени на дейностите, посочени в заключението, като намират същите за неактуални. Сочат, че цените на строителните материали и труд били са значително по- високи към датата на експертизата, а в момента – още повече. Оспорват извода на КРС, че И. и И. са едно и също 2 лице. Сочат, че, при разпределяне на доказателствената тежест за това, щели да ангажират доказателства, че И. и И. са различни лица. Молят съда да отмени Решение № 25 от 20.01.2025 г. по гр. д. № 1110/2021 г. на Районен съд Костинброд в частта, с която е отхвърлен искът им за имуществени вреди за разликата над сумата от 3114,50 лева, както и в частта, с която е отхвърлен искът за законна лихва за периода преди завеждане на исковата молба за разликата над сумата от 243,98 лева, и вместо това да постанови ново решение, с което да уважи тези искове изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от Н. Р. А. и Л. П. А. на въззивната жалба на Р. В. Л.. Ответниците по тази жалба считат същата за процесуално допустпма, но за изцяло неоснователна.

Считат първоинстанционното решение за правилно единствено в частите, които не са предмет на тяхната жалба, като в тези части изводите на съда са логични и почиват на съвкупната преценка на всички събрани доказателства. Намират, че жалбата на Л. е бланкетна. Споделят извода на КРС, че регулацията не е приложена, а имотната граница е тази по предходния план от 1969 г., при който имотите са били разделени чрез делба. Подчертават, че законосъобразно е признато за установено, че именно те са собственици на спорните 51 кв.м., а ответникът е осъден да им предаде владението върху тях. Позовават се на успешното оспорване на декларацията от 1984г. която била призната за неистинска и изключена от доказателствата по делото. Молят съда да остави без уважение като изцяло неоснователна и недоказана въззивната жалба, подадена от Р. В. Л., и да потвърди Решение № 25 от 20.01.2025 г. по гр. д. № 1110/2021 г. на РСКостинброд в обжалваната от него част. Претендират разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателитеищци н е се явяват. Представляват се от адв. К., който поддържа въззивната жалба и отговора на въззивната жалба. Счита насрещната въззивна жалба за бланкетна. Представя за сведение решение на ВАС, с което е отменена заповедта, на която насрещната страна е базирала претенциите си, а именно – за утвърждаване на план, за който план се твърдяло, че определял реалната граница на имота. Сочи, че така представеното решение на ВАС отменя тази заповед именно поради това, че посочените в графичната част на заповедта граници не се намират там, където са отразени в заповедта. Моли съда да уважи подадената от него въззивна жалба, както и да отхвърли въззивната жалба на ответната страна. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащане. Депозира писмена защита, в която изразява становище по двете въззивни жалби.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателятответник не се явява. Представлява се от адв. К., който поддържа въззивната жалба на доверителя си и обяснява, защо същата е бланкетна. Моли съда да я уважи и да отхвърли въззивната жалба на другата страна. Претендира за направените по делото разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Депозира писмени бележки, с които моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани обективно съединените искове на ищците.

Позовава се на заключението по техническата експертиза. Намира, че ищцовата страна не е провела пълно доказване на всички факти и доказателства, от които черпи права, за да бъдат уважени исковите претенции.

Изтъква, че доверителят му е собственик на поземлен имот № VII-83 и притежава законно издадено разрешение за строеж и дадена строителна линия, и въз основа на тези документи бил започнал изграждане на ажурна 3 ограда на регулационната граница между неговия имот и имота на ищците – с тяхно съгласие и без противопоставянето им в продължение на една година.

Бил ангажирал и инженер-геодозист, който е установил точната граница между имотите. Твърди, че оградата е построена изцяло в неговия имот. В обжалваното решение не било съобразено, че последното изменение на действащия регулационен план, касаещо имотите, е със Заповед № 274 от 17.04.2012г. на кмета на община Костинброд, с която е изменен планът за улична регулация на с. Драговщица, издадена на осн. чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 и чл. 128, ал. 13 от ЗУТ, като в случая е било налице съгласие на заинтересованите страни, които са били уведомени и подписали без възражения. Позовава се на § 6 от преходните разпоредби на ЗУТ. Прави извод, че прекратяване на отчуждителното действие на неприложени към момента на влизане в сила на ЗУТ регулационни планове не се прилага служебно, а може да се извърши само по искане на собственика до кмета на общината, след което изменението на плана се допуска или отказва със съответната заповед на самия кмет. Сочи, че в случая няма данни, собствениците на УПИ № VI да са поискали подобно изменение и то да е било процедирано. Прави извод, че е налице влязло в сила изменение на регулационния план по силата на Заповед № 274 от 17.04.2012г. на кмета на община Костинброд. Намира, че изграждането на оградата от страна на ответника и ползването на имота му са съобразени със законовите разпоредби и действащия план. Счита, че не са налице всички елементи от състава на института на чл. 108 от ЗС, тъй като ищците трябвало да докажат, че ответникът владее процесната част без правно основание, но въпреки това нямало доказателства, той да е извършил действия, несъобразени със закона.

Намира за неоснователна въззивната жалба на ищците. Моли съда да уважи въззивната жалба доверителя му и да отмени изцяло решението на РСКостинброд, като отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство е прието Решение № 1598 от 13.12.2024г. по адм.д. № 966/2023г. на АССО, потвърдено с Решение № 7188/26.06.2025г. по адм.д. № 2371/2025г. на ВАС, с което е отменена Заповед № 274/17.04.2012г. на кмета на общ. Костинброд.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност:

В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост:

4

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.