Решение № 533 от 18.12.2019, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ гр. Троян, 18.12.2019 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Троянски районен съд първи състав на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

Секретар: Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова гражданско дело № 496 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1от ГПК

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, предявен от Д.С.Х., чрез пълномощника адв.М.Д. от ЛАК, против Р.К.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 208/2019г. по описа на Районен съд гр.Троян

В ИМ се твърди, че по ч.гр.д. №

208 по описа на Троянски районен съд в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, с което е разпоредено на длъжника-ответник в настоящето производство да заплати на кредитора сумата 3 204.00 /три хиляди двеста и четири/ лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** г. между Р.К. Р. и

„*****, погасен от Д.С.Х. като поръчител по същия договор, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 745.82 /седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляваща лихва за периода от 01.12.2016 г. до 18.03.2019 г. и сумата 79.00 /седемдесет и девет/ лева - разноски по делото за платена държавна такса.

Заповедта е връчена на Р.К., който е подал възражения за недължимост на посочените суми в законоустановения срок, поради което заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск.

Ищецът основава претенцията си на договор за потребителски кредит № ****** г. между Р.К. Р. и „****** Твърди, че договорът е сключен за сума от 3000 лева със срок на погасяване 24 месечни вноски, всяка в размер на 239.96 лева. През месец септермври 2014 г. ответникът преустановил плащане на вноските, поради което дружеството-заемодател се обърнало към ищеца като поръчител по същия договор, който заплатил лично дължима сума в размер 2449.00 лева и чрез трето лице-Н.В.Х., заплатил още 755.00 лева, общо 3 204.00 лева.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 208 по описа на ТРС за 2019г., като се претендира сума в общ размер 4 015.50 лева. Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК чрез пълномощника си адв.Х.Р. от САК, като е взел становище за неоснователност на иска, не е ангажирал доказателства. Ответникът оспорва качеството поръчител на ищеца, като твърди, че същият е солидарен длъжник по сключения от него кредит.

Посочил е, че не става ясно с твърдяната от ищеца сума каква част от главница и лихви е платена, както кога са правени вноските и в какъв размер са били същите.

Ответникът твърди, че половината от отпуснатия кредит е получен от ищеца. Твърди също, че всички суми, внесени от ищеца за погасяване задължението по кредита, са му били предоставени от майката на ответника.

Направил е искане предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Д.Х. се явява лично и с пълномощника си – адв.М.Д. от ЛАК, която поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена, както и на ищеца бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът Р.К. се явява лично в с.з. и с пълномощника си – адв.***** от АК-Ловеч, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания адв.***** подробно е изложил своите доводи и правни аргументи в подкрепа на искането.

По допустимостта на предявения иск

Предявената искова претенция е процесуално допустима. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.

Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415,ал.1 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори, че е сключен договор за потребителски кредит № ****** г. между Р.К. Р. и „***** за сумата 3000.00 лева. Спорно е между страните ищецът поръчител ли е по договора или солидарен длъжник, както и каква сума е погасил от общото задължение.

От представения и приет договор за потребителски кредит № ****** г. между Р.К. Р. и

„****** е видно, че ищецът Д.С.Х. е посочен като солидарен длъжник /СД/, а кредитополучателят като клиент /КЛ/. Съгласно т.10.1 от ОУ към договора за кредит, солидарният длъжник на осн. чл.121-127 ЗЗД се задължава да отговаря за всички задължения на клиента, свързани с погасяване на кредита, както и дължимото възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. Видно е, че погасителният план към договора е подписан само от кредитополучателя, без солидарния длъжник.

Представена е справка от третото неучастващо по делото лице „******, от която е видно, че ищецът Д.Х. е погасил сума 2 449.00 лева от отпуснатия кредит, а ответника Р.К. – 1776.10 лева.

Отделно трети лица са направили вноски, както следва: Н.В.Х. е направил вноски в общ размер 755.00 лв., М.М.К.- 500.00 лева, Б.В.И.-240.00 лева и И.Ц.Ц.– 20.00 лева. Общо платена по кредита, който включва и пакет от допълнителни услуги, договорна лихва и лихва за забава, е сумата 6 007.70 лева.

По искане на страните са разпитани свидетелите Н.В.Х.,

И.Р.М., В.Н.Н.и М.М.К..

Свидетелите, ангажирани от ищеца сочат, че същият е станал проръчител на ответника по договора за кредит като услуга. Свид.Х****** посочва, че Д.Х. е получил от Р.К. сумата от 500.00 лева от отпуснатия заем, като се е задължил да върне тази сума не на него личо, а по самия заем.

Свидетелите, доведени от ответника, твърдят в показанията си, че заемната сума е била разделена по равно между страните. Съдът не кредитира техните показания, тъй като те не се подкрепят от други доказателства, като свидетелката М.К.е майка на ответника и нейните показания не са безпристрастни, като съгласно чл.172 ГПК се преценяват с оглед другите данни по делото.

От приложеното ч.гр.д. № 208/2019 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 18.03.2019 г. ищецът е подал заявление вх. № 1602 до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образувано ч.гр.д. № 208/2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 93 от 19.03.2019 г., с която е разпоредено на длъжника Р.К.К., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да заплати на кредитора Д.С.Х., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 3 204.00 /три хиляди двеста и четири/ лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 07.08.2014 г. между Р.К. Р. и *****, погасен от Д.С.Х. като поръчител по същия договор, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 745.82 /седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляваща лихва за периода от 01.12.2016 г. до 18.03.2019 г.

Длъжникът

К. е подал възражение, в което е изложил, че не дължи сумата по издадената заповед, с оглед на което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

По спорния въпрос дали отношенията между кредитополучателя, наричан в процесния договор клиент, и солидарно задълженото лице следва да се квалифицира като поръчителство, основният критерий дали са налице квалификационните признаци на поръчителството или страните са се договорили солидарно да извършат една престация при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД, е дали солидарният длъжник гарантира изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой дълг.

При възникналия спор между страните относно действителното съдържание на чл.10 от ОУ към договора за кредит съдът счита, че по реда на чл.20 от ЗЗД следва да се тълкува действителната воля на страните. Тълкуването на договора поначало има за цел да установи точния смисъл на уговорките в неговото съдържание, като се спазва правилото, че се тълкуват само неясни уговорки- двусмислени или ясни, по които обаче е налице спор. Правният режим на тълкуването е изразен в чл. 20 ЗЗД, уреждащ три критерия: да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват една с друга и да се разбират в смисъла, който произтича от целия договор /систематическо тълкуване/; тълкуването да е съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Спорната разпоредба на чл. 10.1 от ОУ към договора за кредит гласи, че на осн. чл.121-127 от ЗЗД солидарният длъжник се задължава да отговаря за задълженията на кредитополучателя за погасяване на кредита, за евентуално наложени договорни санкции и следващи задължения, произтичащи от договора за кредит и ОУ.

Солидарният длъжник се съгласява да поеме солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя за погасяване на възнаграждението за избран и закупен пакет от допълнителни услуги. В чл.10. 2 от ОУ е записано, че задълженията на солидарния длъжник спрямо кредитора са поети при условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение както от кредитополучателя, така и от солидарния длъжник.

При тълкуване на тези разпоредби съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД съдът счита, че подписвайки договора, за ищеца е възникнала пасивна солидарност за задълженията по договора, но предвид действащата съдебна практика за възникване на солидарната отговорност следва да е налице определено правно основание и не е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, доколкото солидарна отговорност "по принцип" не съществува, от където възниква необходимост съдът да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД. Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено.

Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. В мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на I т. о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем.

Разпечатката съдържа 46 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5395d92-9df2-44ad-ae15-4dd90b23f6ba