Определение № 96 от 12.02.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Силистра, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Т.а В. В.а

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Т.а В. В.а Въззивно гражданско дело № 20233400500385 по описа за 2023 година

ПОСТЪПИЛА е молба от адв. К. М. от САК, процесуален представител на въззивника по настоящото дело Т. В. Т., с искане да бъде изменено постановеното решение № 230/28.12.2023 г. в частта за разноските, тъй като съдът е допуснал фактически грешки относно обстоятелствата, касаещи разноските по делото, неправилно е присъдил за ответниците Р.и хонорар, оформен като общо платен и за двамата, неправилно съдът счита, че всеки от съпрузите Р.и е наел по един адвокат, неправилно са присъдени за ответника Н., тъй като е нает по- късно адвокат, при условие, че вече е платен от ищеца хонорар за особен представител. Счита, че тъй като представеното пълномощно за Р.и е общо, въззивният съд не е дала отговор на възражението и как от общото адвокатско възнаграждение на нея са й определени 900 лв. - принцип при съдийската намеса при коригиране или определяне на разноски за адвокатски хонорар е да се съобрази извършената по количество и качество работа на съответния адвокат за съответния ответник. Освен това, се твърди, че възприетия от съда критерии за определяне размера на адв. възнаграждение от 1500 лв. като съответстващ на фактичсекаата и правна сложност е неправилен, намира за необосновано и присъждането на още 400 лв. разноски за ответниците Р.и по частната жалба против решение № 260006/05.09.2023 г. , постановено по гр. дело № 716/2022 г. по реда на чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор отответниците Р.и, чрез адв Д. Г.а от СсАК, съгласно който изложените в молбата за измемение на решение № 230/28.12.2023 г. по настоящото дело в частта за разноските , аргументи са неоснователни.

Ответниците Н. Н. Н. с ЕГН **********, Д. А. Н. с ЕГН ********** и М. И. Н. с ЕГН **********, не са се възползвали от процесуалната възможност по чл. 248, ал.2 ГПК и не са подали писмен отговор..

ОС счита, че молбата е неоснователна. Посочените в първата част от нея неточности относно броя на ангажираните от ответниците Р.и адвокати, както и броя на пълномощните за адв. помощ за тях не променят формирания в диспозитива на решението резултат относно дължимостта и размера на разноските за адв. помощ. Няма правило, което да изключва обединяването на всички разноски за едно лице в една обща сума, независимо, че е плащано на няколко пъти и има няколко пълномощни.

Що се отнася до твърдението, че неправилно е платено за двама адвокати на 1 ответника Н., тъй като той е причина първоначално ищецът да внесе сума за особен представител, не е вярно, че съдът не е обсъдил възражението на въззивника в този смисъл.

Позовавайки се на факта, че особеният представител е назначен при спазване на особен процесуален ред , който към оня момент е бил налице, а плащането на възнаграждението за особения представител е част от редовността на исковата молба , фактически съдът е отговорил на възражението на въззивника, че не дължи плащане за двама адвокати за ответника Н., като го е отхвърлил.

Процесуалният представител на молителя Т. не е съгласна с критерия, който съдът е възприел в отговор на възражението и за прекомерност на адв. хонорар от 1500 лв. за ответниците. Тъй като ГПК не детайлизира критериите за прекомерност, съдът има свобода на преценка , както и свобода при подбор на критериите за тази преценка. Сумата от 1500 лв. за адв. хонорар е напълно съобразена с фактическата и правна сложност на делото и такъв разбор на всяко едно процесуално действие , предприето от адвоката , за да се прецени свършената от него работа е неуместен. Достатъчно е да се посочи като допълнителен довод, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение определя като минимален хоронар за делата по СК свързани с произхода на 1200 лв., а те с много понезначителна и несъизмерина сложност с настоящото, независимо от процесуалната роля на лицето, което съответния адвокат защитава.

Предвид тези съображения съдът счита, че решение № 230/28.12.2023 г. по настоящото дело в частта за разноските не се нуждае от корекция, поради което предявената от адв. М. като процесуален представител на въззивника Т., молба по чл .248 ГПК, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното ОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ предявената отот адв. К. М. от САК, процесуален представител на въззивника по настоящото дело Т. В. Т., молба с искане да бъде изменено постановеното решение № 230/28.12.2023 г. в частта за разноските , като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2