Решение № 40 от 10.03.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Първомай, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100543 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Ищецът „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от И. Х. К. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. П. А., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът М. Т. А., ЕГН: **********, с посочен, постоянен и настоящ адрес: ************, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г. Г. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, му дължи по сключен помежду им Договор за кредит № ******* г., както следва: сумата от 2 711, 64 лева (две хиляди седемстотин и единадесет лева и шестдесет и четири стотинки) – главница, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване; сумата от 176, 78 лева (сто седемдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 18.04.2024 г. до 07.06.2024 г.; сумата от 458, 15 лева (четиристотин петдесет и осем лева и петнадесет стотинки) – лихва за забава върху главницата за периода от 18.04.2024 г. до 13.06.2024 г.;

1 сумата от 733, 13 лева (седемстотин тридесет и три лева и тринадесет стотинки) – такса за разглеждане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 195/24.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 363/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІI състав.

Претенциите се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) Договор за кредит № ******* г. и приложимите към него общи условия в Рамково споразумение ищецът, който е финансова институция, вписана в регистъра на БНБ по чл. 3а от ЗКИ, отпуснал на ответника паричен заем от 3 000, 00 лева. Последният, който усвоил заемната сума на 19.12.2023 г. и бил предварително информиран за договорните параметри със Стандартен европейски формуляр, следвало в срок до 18.12.2025 г. да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва и такса за разглеждане от 837, 89 лева чрез 24 месечни вноски с падеж на 18-о число на месеца.

Тъй като заемателят преустановил изпълнението на задълженията си, ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, изявление в какъвто смисъл е обективира и в исковата молба, и пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните вземания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 195/24.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 363/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІI състав, срещу която длъжникът депозирал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 3429/25.09.2024 г., с който ответникът чрез довереника си оспорва исковете. Противопоставя възражение, че е извършил погасителни плащания на главницата, която единствена подлежи на връщане на основание чл. 23 от ЗПК поради недействителността на договора за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, доколкото съдържанието му не удовлетворява изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и заобикаля това на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В тази насока се навеждат съображения, че годишният процент на разходите по кредита е посочен единствено с цифрово означение без разбивка на елементите, от които е формиран, и не е действително прилаганият, тъй като при пресмятането му би следвало, но не е включена таксата за разглеждане, уговорката за дължимостта на която противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Не е уточнен и начинът, по който се начислява годишният лихвен процент и общата дължима сума по кредита.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищцовата чрез пълномощника си депозира Молби вх. № № 4573/06.12.2024 г. и 340/22.01.2025 г., а ответникът чрез довереника си – Молби вх. № № 4488/02.12.2024 г. и 336/22.01.2025 г., с които поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 2 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по електронен път по реда на ЗПФУР Договор за кредит № ******* г. (л. 6 – л.

7) и приложимите към него общи условия в Рамково споразумение № ******* ищецът отпуснал на ответника паричен заем от 3 000, 00 лева. Последният, който усвоил заемната сума и бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 7 – л. 10), следвало в срок до 18.12.2025 г. да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва от 1 024, 16 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 30, 00% и такса за разглеждане от 837, 89 лева, или всичко общо 4 862, 05 лева, при годишен процент на разходите от 65, 60%, изчислен при допусканията: валидност на контракта за периода на действието му и изправност на контрагентите по него. Погасяването следвало да се осъществи разсрочено чрез 24 месечни анюитетни вноски с падеж на 18-о число на месеца, първите 23 от които от по 202, 66 лева и финалната от 200, 87 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 7) към съглашението.

Според записаното в текста му таксата за разглеждане се дължи изцяло както в случай на предсрочното издължаване, така и на предсрочното прекратяване на договорната връзка по каквато и да е причина.

Ищецът признава, че заемателят изплатил първите три вноски от общо 608, 16 лева, с които погасил частично задълженията си за главница със сумата от 288, 36 лева, за договорна лихва – от 215, 04 лева, и за такса за разглеждане – от 104, 76 лева, след което преустановил погасителните престации.

С оглед допуснатата от него забава кредитирът сезирал Районен съд – Първомай с депозирано на 13.06.2024 г. Заявление вх. № 2052/13.06.2024 г., уважено с издаване на Заповед № 195/24.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 363/2024 г. (л. 24 от ч. гр. дело № 363/2024 по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 02.07.2024 г., с която му било разпоредено да заплати на заявителя процесните притезания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът ги оспорил с подадено от пълномощника му адв. Г. М. Възражение вх. № 22399/10.07.2024 г. (л. 29 от ч. гр. дело № 363/2024 по описа на Районен съд – Първомай) по образец. За постъпването му ищецът бил информиран от заповедния съд на 17.07.2027 г., а установителните искове предявил на 19.08.2024 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с изпратена чрез Системата за сигурно електронно връчване Искова молба вх. № 2883/19.08.2024 г.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Спорните права произтичат от Договор за кредит № ******* г., който, бидейки 3 сключен от ищцовото дружество в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по 4

БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.