Определение № 548 от 05.11.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Велико Търново, 05.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ СЪБЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264000500439 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Й. Ш., срещу Определение рег. № 1431 от 09.10.2026г. по гр.д. № 155/2026г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната подадената от нея искова молба и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката излага, че през периода, в който са правени опити за връчване, не е била в Република България. Твърди, че въпреки това полагала активни усилия да следи движението на делото, като нейни приятели редовно проверявали пощенската кутия на адреса й. Сочи, че правила опити да осъществи телефонна връзка със съда. Навежда, че не е отказала да изпълни указанията за заплащане на държавна такса.

Моли да бъде извършена проверка дали е спазена процедурата по връчване по чл. 129, ал. 2, изр. 2 ГПК. Моли оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Окръжен съд Велико Търново.

Съдът, след като обсъди наведените доводи и въз основа на представените доказателства по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 129, ал. 3 ГПК) и е процесуално допустима. Същата подлежи на разглеждане от настоящия съдебен състав по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

По съществото на жалбата, съдът намира следното:

Производството по гр.д. № 155/2026г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано по искова молба от Б. Ш., с която е отправено искане до съда да бъде поставена под запрещение сестра й – П. Й. П.. В исковата молба е посочен адрес за призоваване на ищцата, както и телефонен номер за връзка.

1

С разпореждане рег. № 236 от 20.02.2026г., исковата молба е оставена без движение, като на ищцата е указано да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Окръжен съд Велико Търново в размер на 30 евро.

Разпореждането с указанията е изпратено за връчване на Б. Ш. на адреса, посочен в исковата молба в гр. София, ж. к. „********, като на връчителя е предоставен и телефонният й номер, вписан в исковата молба (който фигурира в изготвеното съобщение). От съдебния връчител е отбелязано, че адресът е посетен на 06.03.2026г., 16.03.2026г., 29.03.2026г., 06.04.2026г., 16.04.2026г. и на 27.04.2026г., но лицето не е открито и не отговаря на телефона.

След връщане на съобщението в цялост, от Окръжен съд Велико Търново е направена справка в НБ „Население“, с дата 13.05.2026г., от която е установено, че регистрираните постоянен и настоящ адрес на Б. Ш. съвпадат с адреса, посочен от нея в исковата молба. До адреса повторно е изпратено съобщение, като от съдебния връчител е удостоверено, че адресът е посетен на 15.06.2026г., 24.06.2026г., 06.07.2026г., 13.07.2026г. и 22.07.2026г., но лицето не е открито, като не са открити и съседи за събиране на сведения, а телефонът не е актуален.

След връщане и на това съобщение в цялост, от Окръжен съд Велико Търново е направена нова справка в НБ „Население“, на 04.08.2026г., но не е установена промяна в регистрираните адреси на ищцата. До адреса е изпратено трето съобщение за връчване на разпореждането, като съдебният връчител е удостоверил посещения на адреса на 15.08.2026г., 24.08.2026г., 02.09.2026г. и 14.09.2026г., с посочване, че лицето не е открито на адреса и не отговаря на телефона за връзка.

При тези данни съставът на Окръжен съд Велико Търново е разпоредил връчване на съобщението по реда на чл. 129, ал. 2, изр. 2 ГПК – чрез поставяне на обявление на определеното за това място в продължение на една седмица – на 18.09.2026г.

С обжалваното в настоящото производство Определение рег. № 1431 от 09.10.2026г. по гр.д. № 155/2026г. по описа на Окръжен съд Велико Търново съдебният състав е констатирал, че нередовностите не са отстранени в дадения срок и е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, намира следното:

Съгласно чл. 38, ал. 1 ГПК съобщението до страната в процеса се връчва на посочения от нея адрес по делото. В случая в исковата молба от ищцата е посочен адрес, който съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес. Посочен е и телефонен номер за връзка с нея. Направени са три отделни опита за връчване на разпореждането, с което са й дадени указания да отстрани нередовностите на исковата молба. Съдебният връчител, в рамките на удостоверителната си функция, е отразил, че въпреки многобройните посещения на адреса в периода 06.03.2026г. – 14.09.2026г., лицето не е открито, като не е отговорило и на посочения телефонен номер за връзка. Това удостоверяване на съдебния връчител 2 представлява официален документ, който не е оспорен и е задължителен за съда и за страните. С него се установява, че въпреки многократните опити ищцата не е открита в рамките на период от време от около половин година, което е причината в този период да не й бъде връчено постановеното по делото разпореждане рег. № 236 от 20.02.2026г.

Следва да се посочи, че при подаване на исковата молба задължение на ищеца е да посочи актуален адрес, на който да му се връчват книжата. В съдебната практика се приема, че ако ищецът отсъства повече от един месец от посочения в исковата молба адрес и не може да бъде намерен там, за да бъде извършено личното връчване или връчване на друго лице, съобщението се прилага към делото и се счита връчено. В този случай не е необходимо ищецът да е предупреден за последиците от неизпълнение на задължението му по чл. 41, ал.

1 ГПК, тъй като това предупреждение се прави при връчване на първото съобщение, но именно неговото извършване е невъзможно поради отсъствието на адресата от посочения от него адрес – в този смисъл Определение № 376 от 22.05.2014г. по ч.гр.д. № 2942/2014г. по описа на IV гр.о. на ВКС.

Горното в пълна степен важи и в случаите, когато лицето се намира в чужбина (с оглед изложените твърдения в тази насока в частната жалба). Според чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

В настоящия случай ищцата не е изпълнила тези свои задължения и не е уведомила съда за обстоятелства по чл. 40, ал. 1 или чл. 41, ал. 1 ГПК. Въпреки това от съда са положени сериозни усилия за редовно връчване на разпореждането, като съобщението не е приложено веднага по делото, а са правени три отделни опита за връчването му. Нещо повече – с цел гарантиране правата на ищцата е проведена и процедура по чл. 129, ал. 2, изр.

2 ГПК (въпреки, че адресът й е бил посочен по делото).

Изводът е, че от съдебния състав са положени всички възможни усилия за надлежно връчване на разпореждането, с което са дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Единственият известен (и вписан в регистрите) адрес на ищцата е посещаван многократно от съдебния връчител, като му е предоставен и посочения от нея телефонен номер за връзка, но въпреки това тя не е намерена. Следва да се посочи, че при връчване съобщения на ищец липсва задължение за съдебния връчител да пуска в пощенската кутия съответните книжа. Ето защо няма отношение към предмета на въведения с жалбата спор, твърдението, че ищцата е осигурила своевременно проверяване на пощенската си кутия.

Вече се посочи, че водещият начин за връчване е по реда на чл. 38, ал. 1 ГПК – на посочения в исковата молба адрес. В случая ищцата е посочила адрес в Република България, въпреки, че се е намирала в чужбина, като не е посочила актуален адрес или друг начин, по който могат да й бъдат връчени книжата (на посочения телефонен номер също не е установена връзка с нея). Не е дала и съгласие по чл. 38а, ал. 3 ГПК – за връчване на 3 електронен адрес, въпреки, че е посочила такъв в исковата молба. Не е изпълнила задължението си по чл. 40, ал. 1 ГПК – да уведоми съда за обстоятелството, че се намира извън Република България за повече от един месец, като не е посочила и лице в страната, чрез което да й се връчват книжата. При това положение, съдебният състав е предприел надлежни действия по връчване при спазване на чл. 38, ал. 1 ГПК. Изпълнени са посочените по-горе изисквания за връчване, като са предоставени достатъчно възможности за личното връчване на съобщението на ищцата, но въпреки това тя не е открита на адреса.

С оглед горното, съдебният състав достигна до извод, че съобщението е надлежно връчено и след като указанията не са изпълнени в дадения срок, съдът правилно е приложил последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК. В случая правата на ищцата не са нарушени, тъй като няма пречка да подаде нова искова молба, която да окомплектова надлежно и да посочи актуални данни за връчване на книжата по делото (с оглед соченото от нея пребиваване извън територията на Република България). Поради тази причина оспореното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 1431 от 09.10.2026г. по гр.д. № 155/2026г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4