Решение № 912 от 25.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Варна, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501714 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № № 23386/16.07.2026 г., подадена от „ЕСИ Инвестиция“ ООД, ЕИК 202201630, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, бул. **********, представлявано от управителя М.К, чрез адв. В. П., в качеството му на длъжник по изп. дело № 20267190401108 по описа на ЧСИ С.Я, рег. № 719, район на действие ОС – Варна, срещу незаконосъобразни действия на съденния изпълнител, а именно : отказ да бъде спряно изпълнителното производство; неправомерно събиране на сума от банкови сметки на длъжника; отказ/бездействие да бъдат вдигнати наложените запори и възбрана поради твърдяна несъразмерност; постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят твърди, че постановлението за спиране от 09.07.2026 г. е само формално, тъй като след постановяването му на 10.07.2026 г. от банковата сметка на длъжника е събрана допълнителна сума. Твърди се още, че длъжникът не е бил предварително уведомен за изпълнението чрез връчване на покана за доброволно изпълнение, поради което е бил лишен от възможността да представи своевременно определението на ВКС. Навеждат се доводи за свръхобезпеченост, тъй като освен внесеното обезпечение по чл.

282 ГПК са наложени запори върху банкови сметки и възбрана върху недвижим имот, чиято цена според длъжника надхвърля размера на 1 задължението.

Подаденото от взискателя писмено възражение е извън срока по чл. 436, ал. 3 ГПК. Установява се, че препис от жалбата е изпратен на взискателя по електронна поща на 21.07.2026 г. в 15:03 ч., получаването е потвърдено същия ден в 16:26 ч., а становището/възражението е изпратено по електронна поща на 28.07.2026 г. в 19:41 ч. и е заведено при ЧСИ с вх. № 25589/29.07.2026 г.

Поради това същото не следва да бъде обсъждано като своевременно подадено възражение по жалбата.

ЧСИ С.Я депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверени копия на изп. дело № 20267190401108 и изп. дело № 20257190402034 и двете по описа на ЧСИ С.Я, рег. № 719, район на действие ОС – Варна.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

На първо място, жалбата е недопустима в частта, с която се обжалва твърдян отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че на 09.07.2026 г. е представено Определение № 1992/03.07.2026 г. по ч.т.д. № 1446/2026 г. на ВКС, I т.о., а на същата дата ЧСИ С.Я е постановила спиране на изпълнителното производство. Следователно липсва обективиран отказ за спиране, респективно липсва годен предмет на обжалване и правен интерес от съдебно произнасяне по същество в тази част.

На второ място, жалбата е недопустима в частта, в която събирането на суми от банкови сметки е квалифицирано като „отнемане на движима вещ“ по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК. Паричните средства по банкова сметка представляват вземане на титуляря към банката, а не движима вещ, която се отнема от фактическата власт на длъжника. Поради това и искането за връщане на събраните от банковите сметки суми не представлява самостоятелно обжалваемо действие или отказ по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

На трето място, жалбата е недопустима и в частта относно твърдяното бездействие/отказ да бъдат вдигнати наложените запори и възбрана поради несъразмерност. Обжалваните действия на съдебния изпълнител в тази част също са извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника по изпълнителното производство. С разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението.

2

Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност – арг. от чл. 441, ал. 2 ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал. 2 ГПК да релевира възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на несъразмерност вдига съответните обезпечителни мерки. Подобно на несеквестируемостта, за която съдебният изпълнител следи служебно, и по въпроса за прекомерността също следва да се следи служебно от органа по принудително изпълнение, тъй като той е натоварен от държавата с функцията да води законосъобразен изпълнителен процес, съответно следва да съблюдава всички законови разпоредби, които имат значение за законосъобразното му протичане, вкл. по чл. 442а ГПК.

Именно поради тази причина съдебният изпълнител вече отговаря за вреди при нарушение на посочената разпоредба. Това е и единственият възможен ред за защитата му при наличие на тази хипотеза, тъй като в чл. 435 ГПК не е предвидена възможност за обжалване на действия на съдебния изпълнител, които са в нарушение на чл. 442а ГПК.

Жалбата е допустима единствено относно разноските по изпълнението, инкорпорирани в поканата за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът има право да обжалва разноските по изпълнението на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Първоначално с молба от 28.11.2025г., въз основа на обезпечителна заповед рег. № 135/27.11.2025г., издадена въз основа на определение №1735/27.11.2025г. по т.д.662/2023г. по описа на ВОС с което е било образувано изп. дело № 20257190402034 по описа на ЧСИ С.Я.

С цитираната обезпечителна заповед е допуснато обезпечение на предявените по делото от „ИСС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК 103650730, срещу „ЕСИ ИНВЕСТИЦИЯ“ ООД, ЕИК 202201630, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 104 785,29 лева, представляваща плащане на уговорено възнаграждение за извършване на СМР по анекс № 1 от 05.12.2022 г. и по анекс № 2 от 06.03.2023 г. към договор от 12.10.2022 г., сключени между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на искова молба – 21.11.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 2340 лева, представляваща плащане на уговорено възнаграждение за извършване на СМР по договор от 12.10.2022 г. и протокол № 1 от 06.03.2023 г., подписани между страните, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на искова молба – 21.11.2023 г. до 3 окончателното изплащане, както и сумата от 7561,56 лева, представляваща стойността на допълнително направени СМР при изпълнението на СМР по анекс № 1 от 05.12.2022 г. и по анекс № 2 от 06.03.2023 г. към договор от 12.10.2022 г., сключени между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2023 г. до окончателното изплащане, чрез налагане на ЗАПОР върху банковите сметки на „ЕСИ ИНВЕСТИЦИЯ“ ООД, ЕИК 202201630, открити във всички лицензирани банки на територията на Република България, до размера на исковите суми от 114686,85 лв. /сто и четиринадесет хиляди шестотин осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/.

С последващо определение от №238/18.02.2026г. по т.д.662/2023г. по описа на ВОС е заменено описаното обезпечение. Това определение е било обект на въззивен контрол и е отменено с определение от №114/10.03.2026г. по в.ч.т.д.94/2026г. по описа на Апелативен съд – Варна, респективно в сила е останала обезпечителната заповед с рег. № 135/27.11.2025г., издадена въз основа на определение №1735/27.11.2025г. по т.д.662/2023г. по описа на ВОС.

Изпълнително дело № 20267190401108 по описа на ЧСИ С.Я, рег. № 719, район на действие ОС – Варна, е образувано на 29.06.2026 г. по молба на взискателя „ИСС Инженеринг“ ООД срещу длъжника „ЕСИ Инвестиция“ ООД, въз основа на изпълнителен лист от 29.06.2026 г., издаден по в.т.д. № 8/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна (на осн. чл. 404, т.1 от ГПК) с което е било частично потвърдено решението на ВОС по т.д.662/2023г. с което са уважени предявените от „ИСС Инженеринг“ ООД срещу „ЕСИ Инвестиция“ ООД подробно описани искове и които преди това са били обект на обезпечителната заповед.

С изпълнителния лист от 29.06.2026 г., издаден по в.т.д. № 8/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна, длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата 96 272,55 лв., с равностойност 49 223,37 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане.

След проучване имущественото състояние на длъжника съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, като със запорното съобщение е дадено нареждане на банката да преведе запорираните суми, включително въз основа на предхождащия обезпечителен запор, наложен по изп. дело № 20257190402034 по описа на същия ЧСИ.

Наложена е и възбрана върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, предишен идентификатор

***, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район 4

„Аспарухово“, к.з. „Прибой“.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение изх. № 29209/02.07.2026 г., която е връчена на имейл на процесуалния представител на длъжника – адв.

В. П. от дата 09.07.2026г.

На 06.07.2026 г. и на 10.07.2026 г., в изпълнение на запора върху банковите сметки на длъжника, от „Банка ДСК“ АД е постъпила по сметка на съдебния изпълнител обща сума в размер на 9 324,23 евро.

На 09.07.2026 г. по изпълнителното дело е представено Определение № 1992/03.07.2026 г. по ч.т.д. № 1446/2026 г. на ВКС, I т.о., с което е спряно изпълнението (след внасяне на гаранция) на Решение № 121/19.06.2026 г. по в.т.д. № 8/2026 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 411/30.11.2025 г. по т.д. № 662/2023 г. на Окръжен съд – Варна относно осъждането на „ЕСИ Инвестиция“ ООД да заплати на „ИСС Инженеринг“ ООД сумата 96 272,55 лв. (49 223,37) евро, ведно със законната лихва от 21.11.2023 г.

С постановление от 09.07.2026 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК.

На 13.07.2026 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. № 22947/13.07.2026 г., с което е поискал връщане на събраните суми и вдигане на наложените обезпечителни мерки поради несъразмерност.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество в допустимата й част, жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят оспорва разноските за наложените запори, като поддържа, че същите следва да бъдат възложени върху взискателя, тъй като последният е поискал предприемане на изпълнителни способи, които според длъжника надхвърлят необходимото за удовлетворяване на вземането. Според жалбоподателя само възбраната върху недвижим имот с посочена в нотариален акт стойност е била достатъчна да обезпечи интереса на взискателя.

Към момента на образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е разполагал с изпълнителен лист от 29.06.2026 г., издаден по в.т.д. № 8/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна, въз основа на който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата 96 272,55 лв., с равностойност 49 223,37 евро, ведно със законната лихва от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане. Спирането по чл. 282 ГПК е постановено от ВКС и представено по изпълнителното дело едва на 09.07.2026 г., след като вече са били предприети действия по изпълнението.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че вземането по изпълнителния лист включва главница в размер на 49 223,37 евро, както и 5 законна лихва, считано от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане.

Начислената от ЧСИ С.Я законна лихва е в размер на 16 323,78 евро, като общият размер на задължението, върху който е формирана пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е определен на 65 546,55 евро.