Решение № 96 от 01.12.2021, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 109/2021
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 01.12.2021
- Състав
- Калина Георгиева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.54 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. Ямбол, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Калина Г. Пейчева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Гражданско дело № 20212300100109 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от Р. С. Г. с ЕГН ********** от гр.Ямбол, ж.к."**************, чрез адв.В.Н. от САК, съдебен адрес: гр.София, ул.************, тел.: ***, срещу ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Джеймс Баучер" №87, с която се иска да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата 180000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя и С. С. Г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му - 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ищецът твърди следните обстоятелства: На 04.12.2019 г„ около 08:00 ч., Г. Т. управлявала л. а. „Ауди A3" с рег. № СО **** ВН по път Ш-555 с посока на движение от гр. Ямбол към с. ***, като на около 500 м. преди табелата за с. *** нарушила правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубила контрол върху управлението на автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно движещия се по нея л. а. „Рено Меган" с рeг. № У 1
**** АК, управляван от С. Г.. При така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на С. Г. като водач на л. а. „Рено Меган" с рег. № У **** АК. Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 69-CЛ-VI-4 по описа на ВОП-Сливен. Водено е НОХД № 61/2020 г. по описа на Военен съд Сливен, приключило с Присъда, с която Г. Г. Т. е призната за виновна за настъпване на процесното ПТП и причиняване по непредпазливост на смърт на С. С. Г.. Присъдата към настоящия момент е влязла в законна сила.
С. Г. е починал на място. При огледа и аутопсията на трупа му е установено, че непосредствената причина за смъртта е съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, изпадане на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради множествените травми в областта на главата, гърдите и корема.
Ищцата Р. С. Г. е съпруга на починалия и смъртта му е един от найтежките моменти в живота и. До смъртта му семейството е съжителствало под един покрив в изключително близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Не минава и ден, през който тя да не тъжи за своя най-близък спътник в живота и опора на семейството и все още не може да приеме загубата му. Скръбта и е несравнима и неутешима.
Отговорността на виновния водач на лекия автомобил „Ауди A3" с рег.
№ СО **** ВН - Г.Г.Т., е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена при ответното дружество ЗД „Бул Инс" АД, със срок на валидност от 16.09.2019 г. до 15.09.2020 г.
Със Заявление №ОК-160096 от 19.03.2021 г. ищеца предявил пред ЗД„Бул Инс"АД претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, като били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. По заявлението била образувана щета №2110007957, по която ответното дружество изразило становище, че няма законно основание за изплащане на обезщетение.
В срока за отговор е депозиран писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, чрез адв.Г.Д., с който оспорва иска по размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния 2 автомобил марка "Ауди А 3", с peг. № СО ****ВН.
Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита същото за прекомерно завишено с оглед твърдените неимуществени преди, принципа па справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, задължителната съдебна практика /ППВС № 4/1968г/ и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищеца.
Оспорва претендирания от ищцата размер на обезщетение на неимуществените вреди като неоснователно завишен, прекомерен, неподкрепен от фактическата обстановка и представените доказателства по делото, несъответстващ с изискването за справедливост. Счита, че обезщетение в претендирания размер би имало наказателна, а не обезщетителна функция. Моли, ако съдът счете иска за частично основателен, размерът на обезщетението да бъде определен при спазване на критерия за справедливост и съразмерност. Претендира разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
В о.с.з. ищцата се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат. Излагат съображения, че предявения иск е доказан в пълен размер и молят да бъде уважен изцяло. Претендират за присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Заявяват и възражение за прекомерност на платеното от ответната страна възнаграждение за адвокат, като молят да бъде намалено съобразно Наредба №1/2004 г. на ВАдС.
Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки.
В о.с.з. ответникът, не изпраща законен представител, но чрез процесуалния си представител – адвокат, заявява становище за наличие на основание за уважаване на иска, но не и в претендирания размер, като моли обезщетението, което съдът ще определи, да бъде съобразено с критериите за справедливост и съразмерност, като се вземат предвид показанията на разпитаните свидетели и се отчете личната им заинтересованост от благоприятен изход на делото, тъй като дъщерята също има образувано дело против застрахователя- ответник по делото, а другият свидетел е съпруг на дъщерята.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
3
По делото е безспорно установено, че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., Г.
Т. при управление на л.а. „Ауди A3" с peг. № СО **** ВН по път III-555 от гр.Ямбол към с.***, на около 500 м. преди табелата за с.***, нарушила правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубила контрол върху управлението на автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно движещия се по нея л.а.„Рено Меган" с peг. № У **** АК, управляван от С. Г., при което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. По случая било образувано ДП, а в последствие и съдебно производство.
С влязла в законна сила на 05.08.2021 г. Присъда №8/01.10.2020 г., постановена по НОХД №61/2020 г. по описа на Военен съд - Сливен, подсъдимата лейт. Г. Г. Т. от в.ф. 26030-*** с ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., при управление на лек автомобил „Ауди A3" ДК №СО****ВН, собственост на гражданското лице Ц.С.Г., движейки се по път III-555 от гр.Ямбол в посока с.*** и в.ф.26030 *** нарушила правилата за движение по Закона за движението по пътищата, както следва: чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1, като не изпълнила свои задължения, навлязла с управлявания от нея лек автомобил в насрещната лента за движение и се ударила в движещия се в насрещната лента за движение по посока гр.Ямбол лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК №У****АК, управляван от лицето С. С. Г., ЕГН ********** от гр. Ямбол и вследствие на това по непредпазливост е причинила смъртта му престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, алт.1, вр. чл.342, ал.1, алт.3 и чл.54 от НК.
Установено е по делото от представеното удостоверение за сключен граждански брак, а и не е спорно между страните, че ищцата Р. С. Г. е съпруга на починалия С. С. Г..
Не е спорен между страните и съдът приема за установен и факта на наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на инцидентния лек автомобил „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН при ответника ЗД "Бул Инс" АД по застрахователна полица със срок на валидност от 16.09.2019 г. до 15.09.2020 г., т.е. действала към датата на ПТП – 04.12.2019 г. Съгласно изискванията на чл.380 от КЗ ищцата със Заявление №ОК-160096/19.03.2021 г. заявила извънсъдебна претенция пред ЗД „Бул Инс" АД за заплащане на 4 обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета №2110007957, по която ответното дружество е изразило становище, че липсва законно основание за изплащане на обезщетение.
По искане на ищцата за установяване на претърпените от нея неимуществени вреди в резултат смъртта на С. Г., по делото са събрани гласни доказателства - разпит на свидетелите М. К. ТР. - дъщеря на ищцата, и АП. З. ТР. - зет на ищцата. И двамата разпитани свидетели еднопосочно заявяват, че починалия С. Г. и съпругата му Р. били задружно семейство – живеели в разбирателство, заедно в една къща и едно домакинство. Разчитали един на друг, живеели много добре, като едно идеално семейство. Сочат, че били много сплотени, а отношенията им – прекрасни. Двамата заедно живели и работели в чужбина през определен период от време. Свидетелите твърдят, че след инцидента Р. не била на себе си от смъртта на С. - изпаднала в шок, не е знаела къде се намира, плакала, казвала, че са и взели живота. Животът на Р. коренно се променил, тя не била същата, защото изгубила съпруга си, щастието, любовта, въобще всичко. Променила се във финансов и емоционален аспект, като единствената й опора били децата и внуците й.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения в производството иск е по чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито 5 елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно, основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищците фактическа обстановка.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат.
В настоящия случай, безспорно е установено, че е налице непозволено увреждане. Водачът на застрахования автомобил Г. Г. Т., реализирала процесното ПТП, е призната за виновна и осъдена с влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата относно авторството, противоправността на деянието и вината на дееца, като в настоящото производство следва да се докажат единствено вредите, техния вид и размер и че са настъпили в причинна връзка от деликта.
Безспорно е установено по делото от влязлата в законна сила присъда, че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., Г. Г. Т. при управление на лек автомобил „Ауди A3" ДК № СО 2029 ВН, движейки се по път III-555 в посока от гр.Ямбол за с.*** нарушила правилата за движение по ЗДвП, навлязла с управлявания от нея лек автомобил в насрещната лента за движение и се ударила челно в движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК № У **** АК, управляван от С. С. Г., вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта му.