Определение № 3984 от 20.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3238/2024
- Вид
- Определение № 3984
- Подписан
- 20.03.2024
- В сила
- 29.03.2024
- Състав
- Кирил Стайков Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3984 гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100103238 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № от 19.03.2024 г. от А. Н. П., ЕГН ********** с предявени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК срещу ЕОС М. ЕООД за установяване недължимост на суми по Договор за жилищен кредит № 2595/R/2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 28.10.2009 г. и Анекс № 2 от 13.04.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист от 02.03.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 1754/2011 г. по описа на 37 с-в СРС.
Съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
От извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че от 2023 г. настоящият и постоянният адрес на ищеца е в гр. Ловеч, ул. *******, включително към датата на подаване на исковата молба.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е форма на защита на потребителя срещу неоснователно провеждано принудително изпълнение за отричано от него задължение. Отрицателните установителни искове са форма на защита на потребителите срещу неоснователни претенции на търговци. Относно обстоятелството, че отрицателните установителни искове за установяване на липсата на задължения попадат в приложното поле на чл. 113 ГПК /виж определение № 574/13.11.2012 г. по ч. гр. д.
№427/2012 г. на ВКС, І г. о./. Потребителят не губи качеството си, когато вземане по потребителски договор бъде прехвърлено на трето лице независимо от това дали претендира права срещу цедента (доставчик на стока или услуга), или срещу цесионера /виж изрично в този смисъл определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о./.
Разпоредбата на чл. 113 ГПК намира приложение за всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него.
1
Физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност не губят качеството си потребител, дори когато търсят защита на правата си на извъндоговорно основание, когато претендират недействителност или последиците от недействителността на потребителския договор, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон / виж определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о ./. Независимо от характера на иска, интереса на ищеца по същия е отричане на вземането на ответника, основано на заповедта за незабавно изпълнение и договора за кредит. Ищецът е физическо лице, на което е предоставен кредит за потребителски нужди, поради което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ищецът се явява потребител на финансова услуга /ЗЗП е приложим относно договори за жилищни/ипотечни кредити/ и това качество не е обусловено от вида и обема на търсената от него или срещу него защита.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена (включително и по аргумент на чл.119, ал.3 ГПК), поради което нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела – виж определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г. на I т. о. на ВКС. За тази подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото-чл.119, ал.3 ГПК. Законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП – /виж определение № 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на II т. о. на ВКС /. Специалните правила за местната подсъдност на чл.113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело. Исковата молба по делото е подадена след влизането в сила на 07.08.2018 г. на изменението на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 ГПК.
Поради това делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на компетентния съд по настоящия адрес на ищцовата страна – ОС - гр. Ловеч.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3238/2024 г. по описа на Софийски градски съд, I-12 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски 2 апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3