Определение № 363 от 10.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. София, 08.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20241000600421 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М. Р., защитник на л. св. А. Н. К., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора, гр. ***, срещу протоколно определение от 19.03.2024 г., по чнд № 760/2024 г., по описа на Софийски градски съд/СГС/, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието в размер на 4 години, 9 месеца и 4 дни лишаване от свобода по нчд № 4422/2021 г., по описа на СГС, с остатък 9 месеца и 26 дни.

В жалбата си пред въззивната инстанция защитата на л. св. К. излага твърдение за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Счита, че определението е несправедливо относно искането за условно предсрочно освобождаване/УПО/ при така изнесените от нея аргументи. Доводи в подкрепа на направеното твърдение защитата не сочи.

Софийският апелативен съд, след като взе предвид така постъпилата жалба и съобрази атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.

1

При преценката по същество на изложеното в жалбата твърдение, въззивният съд намира, че същата е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

С определение от 19.03.2024 год. по чнд № 760/2024 год. СГС е оставил без уважение молбата на л. св. К. за УПО от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Първоинстанционният съд пълноценно е установил относимите за произнасянето си факти и по двете изискуеми предпоставки, като е извършил цялостна и всеобхватна преценка за наличието на предпоставките, визирани в чл. 70 от НК, поради което изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд.

Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът правилно и законосъобразно е констатирал, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като към 19.03.2024 г. К. ефективно е изтърпял 3 години, 5 месеца и 26 дни, от работа 5 месеца и 12 дни или общо е изтърпял 3 години, 11 месеца и 8 дни. Неизтърпяната част от наказанието е 9 месеца и 26 дни, тоест осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание.

По отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения, въззивната инстанция констатира следното:

Настоящият състав споделя гореизложените констатации на първоинстанционния съд и намира за необходимо да посочи, че за да се приеме, че съществуват предпоставките за УПО, лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в обществото като личност, зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.

Институтът на УПО от остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание.

Именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В никакъв случай обаче законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за приложението му наличието само на някои положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, както е в процесния случай. Поведението в местата за лишаване от свобода на

2 съответното лице следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал в чл. 439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се установяват от оценката му, залегнала в чл. 155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС.

Макар и към датата на постановяване на атакувания съдебен акт срокът на изтърпяваното наказание лишаване от свобода да е бил преполовен (чл. 70, ал.1, т.1 НК), доказателствата за поправяне на лишения от свобода не са така убедителни, за да обосноват наличието на необратим корекционен процес. Действително в случая при осъдения К., както правилно е посочил в мотивите си и първият съд, се наблюдават положителни тенденции, които следва да бъдат адмирирани. Преценявайки доказателствата за поправяне на осъдения по смисъла на чл. 439а НПК, основният съд е установил, че по делото са събрани доказателства, че по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденият К. се адаптира към затворническата среда и спазва реда и дисциплината, наложени в местата за лишаване от свобода. Отчетено е още, че няма наложени дисциплинарни наказания, а в същото време има няколко награди. Същевременно, съблюдавайки оценката по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план, както и останалите източници на информация, съдът е счел, че така посочената положителна тенденция при осъденото лице не е довела до поправяне в такава степен, че да не е необходимо изтърпяване на остатъка от наказанието. Напълно уместно първостепенният съд е извел базовите фактори, възпрепятстващи понастоящем предсрочното освобождаване на жалбоподателя. Правилно първостепенният съд е съобразил, че рискът от рецидив, макар и редуциран, продължава да бъде в средни стойности от 55 точки, които значително надхвърлят долния праг от 40 точки, под който рискът от рецидив би се възприел като нисък. Отчел е също така, че продължават да са налице и проблемни зони, по които работата с осъдения следва да продължи, а именно отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, управление на финанси и доходи. Съдът е счел, че дефицитите по тези зони, макар и да са претърпели известен прогрес, все още не са преодолени, което означава, че работата с осъдения следва да продължи до постигането на по-убедителни резултати. Съдът е съобразил, че и рискът от вреди за обществото, като самостоятелен критерий, също така е с непроменени стойности средни такива, а прогресивната пенитенциарна система също така не е изпълнена докрай, имайки предвид материалите по делото и въпреки възражението на осъдения в тази насока, че е с променен режим на изтърпяване на наказанието.

Разгледани съвкупно, настоящият състав намира, че тези обстоятелства не позволяват безпротиворечива оценка, че поправянето е настъпило по начин, 3 позволяващ приложението на чл. 70 НК. Разбира се, доброто поведение на осъдения следва да получи необходимата положителна оценка, тъй като в принципен план то е плод на множество усилия от негова страна да докаже поправянето си в контекста на чл. 36 НК и разкрива положителна тенденция, която обаче не би могла по дефиниция да обоснове извод, че той е дал убедителни доказателства за своето поправяне. В случая няма как да бъдат игнорирани отчетените от първата инстанция предпоставки, налагащи извод, че на този етап от изтърпяване на присъдата л.св. К. все още не е дал категорични доказателства, че поправянето е настъпило по начин, позволяващ приложението на чл. 70 НК. Не може да бъде пренебрегнато и преодоляно и посоченото в доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, че за времето на пребиваване на територията на Затвора - гр. *** лишеният от свобода К. не е дал категорични доказателства за наличие на поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието, като не е изпълнил прогресивната система, наложена в местата за лишаване от свобода и кумулативно посочените в чл. 439а от НПК предпоставки. Доброто поведение в контролирана среда и отчетената тенденция за положителна промяна през сравнително кратък период все още не са достатъчно основание да се смята, че осъденото лице е разчупило криминалния модел на поведение и неговата ресоциализация ще бъде успешна.

Не може да бъде игнорирано и наличието за лишения от свобода К. на формиран модел на извършване престъпления през различни периоди от време с последващи от това наказания лишаване от свобода, което е признак за слабите възможности жалбоподателят да ограничава собственото си поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото.

Обосновано се налага изводът, че представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и другите източници на информация, съдържащи се в затворното дело на осъденото лице, сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода К..

Настоящият състав намира, че констатациите на администрацията на затворното заведение, формирани в хода на изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ на осъденото лице, следва да бъдат кредитирани, тъй като са били придобити от наблюдението на лишения от свобода преди инициирането на процедурата за УПО от него. Всички доклади и оценки, приобщени към затворното дело на осъдения, са били издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му като административен орган по изпълнение на наказанията.

Въпреки че такова възражение не е направено в жалбата и такъв довод не е изтъкван, настоящият състав съобрази и въпроса, касаещ здравословното състояние на лишения от свобода К., като в тази насока напълно споделя становището на първостепенния съд, че здравословното състояние не е сред предпоставките, които се преценяват от съда при обсъждане на условно

4 предсрочно освобождаване, като това обстоятелство касае евентуално прекъсване изпълнението на наказанието, което в случай на необходимост би могло да се поиска.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на затворническата администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че не може категорично и безусловно да се направи заключение, че К. се е поправил до степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наложеното му наказание. Досежно обстоятелствата, свързани с добро поведение на осъдения, следва да се има предвид, че спазването на режимните изисквания и съвестното изпълнение на възложените му задачи са дължими по закон.

Ето защо настоящият състав намира, че все още не е постигната такава дълбока и трайна промяна в личността на осъденото лице, която да гарантира законосъобразен начин на живот и извън въздържащите условия на затвора, поради което не е налице изискуемото от чл. 70, ал. 1 от НК поправяне на дееца, въпреки че към момента е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.03.2024 год. по чнд № 760/2024 по описа на Софийски градски съд, НО, 21-състав.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5