Решение № 5327 от 23.05.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5327

Варна, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20237050702399 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Настоящото административно дело № 2399/2023 г. на АдмС – Варна е образувано след като с Определение № 3026 от 30.10.2023 г. по адм. д. № 2371/2023 г. на АдмС – Варна (л. 10 от делото) е разделено на седем отделни съдебни производства оспорването по адм. д. № 2371/2023 г. на АдмС – Варна, образувано по жалба от М. Ж. К. с постоянен адрес в [населено място], община Варна, подадена чрез адв. С. Ц., срещу седем заповеди: Заповед № КС-225А-26 от 17.08.2023 г., Заповед № КС-225А-27 от 17.08.2023 г., Заповед № КС-225А-28 от 17.08.2023 г., Заповед № КС-225А-29 от 17.08.2023 г., Заповед № КС-225А-30 от 17.08.2023 г., Заповед № КС-225А-31 от 17.08.2023 г. и Заповед № КС-225А-32 от 17.08.2023 г., издадени от Кмета на Район „Аспарухово“, с искане за прогласяване на нищожността им.

Предмет на оспорване по настоящото адм. № 2399/2023 г. на АдмС – Варна е законосъобразността на Заповед № КС-225А-27 от 17.08.2023 г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, оспорена от М. Ж. К..

С оспорената заповед е наредено да се премахне незаконен строеж: „Стопанска постройка № 2“, изграден в поземлен имот (ПИ) с кадастрален [идентификатор], находящ се в област Варна, община Варна, [населено място], [улица], определен е 30-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта от М. Ж. К. – собственик и възложител на незаконния строеж, считано от влизането в сила на заповедта, като в срока за доброволно изпълнение е наредено да се изготви и представи План за безопасност и здраве за премахване на незаконния строеж.

Жалбата е с искане за прогласяване на нищожността на оспорената заповед като постановена от некомпетентен орган. Сочи се, че [населено място] е извън териториалния обхват на правомощията на Кмета на Район „Аспарухово“, предвид обстоятелството, че [населено място] е извън нормативно установените граници на Район „Аспарухово“ със Закона за териториалното деление на Столичната община и на големите градове и не е възможно кметът на общината да делегира на Кмета на Район „Аспарухово“ права за издаване на заповеди за премахване на строежи в [населено място]. В хода на устните състезания адв. Ц. – процесуален представител на оспорващата, твърди и че в процесната заповед липсват фактически основания по отношение приетото от органа, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ДР ЗУТ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски в размер само на платената държавна такса.

Ответникът – Кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с писмено становище поддържа, че Кметът на Община Варна надлежно му е делегирал правомощия, на основание § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ, да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория, а и отделно от делегирането с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е регламентирано самостоятелно правомощие на кмета на района да издава такива заповеди. В съдебно заседание ответникът, чрез ст. юриск. М. Д., в подкрепа на твърдението, че оспорената заповед не е издадена от некомпетентен орган, се позовава и на чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 9, ал. 2 и чл. 46, ал. 1, т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), като изтъква, че кметът на района изпълнява функции, възложени от кмета на общината и не се ограничава с териториален обхват. В хода на устните състезания се поддържа становището, че оспорената заповед е издадена при надлежно делегиране на правомощия, като не се оспорва, че [населено място] не попада в териториалния обхват на район „Аспарухово“. Освен това се сочи, че в имота към 1994 г. съществува само основна сграда , изпълнена въз основа на отстъпено право на строеж и на Разрешение за строеж № 191/1972 г., а и от графичните части на всички останали планове се установява, че процесната стопанска постройка № 2, в този вид и в тази конфигурация не съществува до 2020 година. Пояснява се, че стопанска постройка № 2 е посочена за премахване не с идентификатор по КК, защото не отговаря на заснемането в КК. Изтъква се, че за процесната постройка няма никакви строителни книжа и документи и не може да бъде търпима, а и търпимостта не е основание за обявяване на нищожност. Отправя се искане за потвърждаване на оспорената заповед като правилен и законосъобразен акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема следното:

Жалбата е редовна и допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт (арг. чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 ЗУТ). Съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ, актовете за премахване на незаконни строежи са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване акт.

Жалбата не е подадена в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ, считано от съобщаването на заповедта на оспорващия – 25.08.2023 г. Оспорването на процесната заповед обаче е с искане за обявяване на нищожността й, поради което по аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК, по препращане от чл. 219, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, оспорването е без ограничение във времето.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнато със съставянето на Констативен акт № 9 на 15.03.2023 г. от служители в Д. КСИД, Район „Аспарухово“ – Община Варна, който обективира установеното при извършената проверка на място и по приложени документи за строеж: „Стопанска постройка № 2“, находяща се в ПИ с [идентификатор] в [населено място], [улица], а именно: Собственик и възложител на строежа е М. Ж. К., съгласно декларация по § 127, ал. 9 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 16.11.2022 г.; Без становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението и без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 147, ал. 2 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ в посочения имот е изградена второстепенна постройка на допълващо застрояване „Стопанска постройка № 2“; Стените на постройката са изградени от тухли, покрита с плоскости от ламарина и керемиди, с размери на постройката - дължина – около 7м, ширина – около 3м, височина – около 2,10м, със застроена площ – около 21кв.м, трайно прикрепена към прилежащия терен; Строежът е шеста категория, извършен без строителни книжа и документи; Съгласно ПУП-ПРЗ на [населено място], община Варна, одобрен със Заповед № 1707/03.04.1974 г. на Председателя на ОбНС [населено място], изменен със Заповед № Г-16/09.03.2010 г. на Зам.-кмета на Община Варна и действаща КК, одобрена със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, режимът на застрояване на ПИ е: максимална височина – 10м, Плътност на застрояване – 40%, минимална озеленена площ – 40%, Кинт – 1,2.

Констативният акт е връчен на оспорващата на 20.03.2023 г.

Със съставения констативен акт е поставено началото на производството по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на строежа, който строеж е посочено, че е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

В законоустановения 7-дневен срок няма данни от посоченото за възложител лице да е постъпило възражение срещу констативния акт.

Възприемайки изцяло установеното с констативния акт по отношение на процесния строеж, Кметът на Район „Аспарухово“, на основание 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, издава оспорената в настоящото съдебно производство заповед, с която нарежда премахването на строежа. Обективиран е извод, че строежът, представляващ второстепенна постройка на допълващото застрояване е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, извършен е без строителни книжа, в нарушение на чл. 147, ал. 2 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и не отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 ПР към ЗИД на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ – не е допустим по действащите разпоредби преди 1987 г., както и преди 2001 г., нито по сега действащите разпоредби.

Правомощието да постанови процесната заповед ответникът посочва, че черпи от Заповед № 2556 от 11.08.2021 г. на Кмета на Община Варна – л. 63 от делото, с която на Кмета на Район „Аспарухово“ са предоставени функции по ЗУТ, сред които и да постановява заповед за премахване на строежи от четвърта, пета и шеста категория както в териториалния обхват на район „Аспарухово“, така и в териториалния обхват на селата З. и К. – т. 9, във вр. с т. 6 от заповедта. Заповедта за делегиране на правомощия на Кмета на Район „Аспарухово“ е постановена от Зам.-кмета на Община Варна в условията на заместване на кмета (предвид уведомление от Секретаря на Община Варна до Областния управител на област с административен център Варна, Заповед № К-043/02.08.2021 г. на Кмета на Община Варна, Справка – дневник за ползван платен годишен отпуск за периода 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г., съответно л. 42-45 от делото).

С Решение на МС № 609 от 15.09.2000 г. за административно-териториални промени в границите на общините Белослав и Варна, област Варна е отделено от община Белослав населеното място [населено място] и е присъединено към община Варна. С Указ № 325, издаден на 19.09.2000 г. на Президента на РБ са утвърдени нови граници на Община Варна, област Варна, включваща и населените места: Варна, З., К., К., К. и Т. Двата акта са обнародвани в ДВ, бр. 78 от 26.09.2000 г.

С Декларация по § 127, ал. 9 ПЗР ЗИД ЗУТ от 16.11.2022 г. (л. 40 от адм. пр., представена на 22.11.2023 г.) оспорващата заявява, че процесната постройка е изпълнена 1974 година.

За територията, в която е имотът на оспорващата е налице Регулационен план (РП), одобрен с Указ № 583/1931 г. на Царя на България, и Кадастрален план от 1928 г., както и ЗРП на [населено място], одобрен със Заповед № 1707/03.04.1974 г. на Председателя на ИК на ОНС – л. 71-73 от делото.

Процесната по делото постройка към 1931 г. попада в парцел 53, от който парцел с РП от 1974 г. се обособяват няколко парцела, като процесната постройка понастоящем се явява ситуирана в парцел (УПИ) VІ-18, кв. 23 по РП, одобрен 1974 г., който план се явява действащ и понастоящем за имота, в който е установена процесната постройка. За малки населени места, според действащите правила за устройство на територията (ЗПИНМ, Строителните правила и норми за изграждане на населените места – т. 77, ЗТСУ и ППЗТСУ, Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г., както и ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г.), с жилищно предназначение, се допуска ниско, свободно застрояване. Допълващото застрояване, каквото представлява процесната постройка според Строителните правила и норми за изграждане на населените места – т. 77, предполага планова обезпеченост или поне да е допуснато и предвидено с виза.

Според предвижданията на Общия устройствен план на Община Варна, одобрен 2012 г. (л. 73 от делото) [ПИ] по действащата КК, одобрена със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК – л. 60 от адм. пр., представена на 29.11.2023 г., попада в обхвата на устройствена зона „ЖМ“ – Жилищна устройствена зона, преобладаващо ниско застрояване, с показатели: Характер на застрояването – ниско 3 ет. (10м); Плътност на застрояване – максимум 40% (свободно); Коефициент за интензивност на застрояването – до 1,2; Озеленена дворна площ – минимум 40%.

Така установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие и правни последици. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган.