Акт от 05.08.2014, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е

Гр.София,

……………...2014г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретаря Е.К. като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 594 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявена е молба с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ.

Молителя У.Б. АД е предявил молба с искане от съда да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството „Л.Б. „ ЕООД, ЕИК ******** .

В молбата се твърди, че ответникът има задължения спрямо кредитора на значителна стойност, както следва :

-

По силата на договор за кредит № 001 / 11.12.2007г. и три анекса с него последния с дата 30.07.2010г. , съгласно който молителя предоставил кредит в размер на 15 000 000 евро и краен срок за погасяване на 20.11.2010г., като по този кредит ответникът е солидарно отговорен. Съгласно погасителен план, след изтичане на гратисния период, кредитът е следвало да бъде върнат на шест погасителни вноски – 3 000 000 евро на 31.10.2010г., 600 000 евро на 30.06.2011г., 3 600 000 евро на 31.10.2011г.,

1 200 000 евро на 30.06.2012г., на 3 600 000 евро на

31.10.2012г. и 3 000 000 евро на 03.06.2013г. За обезпечаване на всички вземания по кредита – главница, лихви, такси и др. е учредена договорна ипотека върху недвижим имот – нот.акт № 84,т.ІХ, рег.№ 5955,д.№1558 от 15.12.2007г. и втора такава с нот.акт № 60 д.№ 399 от 14.12.2007г.. Налице е и обезпечение – особен залог по реда на Закона за особените залози върху всички вземания, настоящи и бъдещи на солидарния длъжник по настоящи и бъдещи договори за продажба на особени обекти от първата фаза на проекта на курортно селище – К.Д.К.

– гр.Ц.. Твърди, че към момента на предявяване на молбата са падежирали първите три вноски по главницата по договора за кредит , но ответникът не е предприел никакви действия да погасяват своите задължения. Твърди, че ответникът е в невъзможност да изпълни задълженията си, а именно изискуема главница в размер на 7 200 000 евро, изискуеми лихви в размер на 2 624 180.94 евро и съдебните разноски. Моли да се обяви неплатежоспособността с начална дата 31.10.2011г., да откритието производство по несъстоятелност и насрочване на първо събрание на кредиторите.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва молбата. Твърди, че е солидарно отговорен за задълженията , но има и втори договор за кредит, сключен с кредитополучателя и който молителя не е представил. Този договор е за довършване на обекта, но молителя не е изпълнил задълженията си по него, като по него е следвало да се отпуснато още 10 000 000 евро за финализиране на проекта за изграждане на обекта К.Д.К..

Със спирането на финансирането дружеството се поставят в невъзможност да осъществяват финансовите си задължения. Моли молбата на банката да бъде отхвърлена или се подпише тристранно споразумение за уреждане на паричните взаимоотношения. В хода на процеса представя доказателства за прехвърляне на търговското предприятие и твърди, че в резултат на това няма задължения по договора за кредит, съответно на това основание молбата за откриване на производство по несъстоятелност е неоснователна. Наред с това твърди, че дружеството е било част от по-голяма финансова група и като цяло нейното финансово състояние не изпълнява показателите за неплатежоспособност.

Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:

Видно от представеното уведомление молителя със започване на настоящото производство е направил уведомление по чл.78 от ДОПК до НАП.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ответникът, че така предявената молба е недопустим Основателността на вземането на молителя, съответно изискуемостта по договора за кредит е въпрос по съществото на спора.

По делото са представени договорът за кредит 001/ от 11.12.2007г.видно от който банката молител е отпуснат инвестиционен целеви кредит на трето лице Б.К. ЕООД. Кредитът в размер на 15 000 000 евро е предоставен на кредитополучателя за покриване на разходите, но не повече от 71 % от общата стойност на първата фаза на проекта по строителството на първа фаза на Курортно селище К.Д.К., включващ изграждането на 16 сгради с обща разгърната площ от 35 858 кв.м. Договорени са съответните лихвени проценти и начина на издължаване на предоставения кредит. Уговорен е гратисен период за плащания по главницата до 19 август 2009г. Погасяване на главницата е предвидено да се извърши на шест тримесечни вноски след изтичане на гратисния период или сумите е следвало да се заплатят от 20 август 2009г. до 20.11.2010 г.. Първоначалните условия по договора са изменени с три допълнителни анекса към същия, като с втория от тях от 03.11.2009г. са предоговорени сроковете за погасяване на главницата, като гратисния период за плащанията по нея е удължен до 30.10.2010г., като погасяването отново е следвало да се извърши на шест равни вноски от 31.10.2010г. до 30.06.2013г. Видно от съдържанието на договорите ответникът по настоящото дело е съдлъжник по договорът за кредит.

По отношението на твърдението на ответникът, че е налице втори договор от 11.01.2010г., с който банката е поела задължение да предостави още 10 000 000 евро за довършване на обекта.

Съдът намира, че е било в тежест на ответникът да установи твърденията си, че такъв договор е налице, както и обусловеността на изпълнението на задълженията по първия договор от предоставяне на последващия транс от кредитът. След като не е установил твърденията си за необходимо съдействие от страна на кредитора, молител в производството, то съдът намира, че не би могло да се приеме наличие на предпоставките на чл..95 от ЗЗД, а именно неоказано съдействие от страна на кредитора, без което насрещната страна да не би могла да изпълни задълженията си. В конкретния случай към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност са просрочени три вноски, съобразно договорните падежи – анекс 2, от главницата, но като размер анекса предвижда погашенията да са на равни месечни вноски, а в молбата на кредитора са посочени различни по размер погасителни вноски по главницата. Същият не е обосновал от къде произтича разликата, но тъй като по анексът просрочената главница следва да е 7 500 000 евро, а по молбата се твърди общо просрочие от 7 200 000 евро за главницата, то съдът приема, че това задължение не е изпълнено от кредитополучателя и тази част от главницата е изискуема.

В хода на делото е представен и изпълнителен лист от 06.12.2012г. с който банката молител се е снабдила с изпълнителен лист за вземанията си по договорът за кредит, като същият е издаден за сумата от 23 000 000 евро, законната лихва от 12.10.2012г. и разноските за производството – 89 968.18 лв. Едновременно с това е отправена и нотариална покана до ответникът за предсрочно изискуемост на цялото вземане по договора за кредит общо в размер на 19 288 632.42 лв.Тъй като се представя от ответникът, съдът приема, че е редовно връчена.

Представени са нотариални актове, с които банката за да гарантира вземанията си е учредила ипотеки, като същите са върху имущество на съдлъжникът ответникът по делото, както върху недвижимия имот, върху който се изграждат обектите, така и върху бъдещите обекти, които ще се изградят върху имотът , като видно от представените нотариални актове № 60 от 14.12.2007г. и нот.акт 84 от 15.12.2007г. земята, част от нея, както и част от изграждащите са сгради са собственост на съдлъжникът Л.Б. ООД. Същото се установява и от нот.акт № 5 от 17.05.2006г. за учредяване право на строеж и разпределение право на строеж представен по делото от страна на ответникът. Притежаването на недвижими имоти от ответното дружество се установява и от представеното извлечение от регистърът за недвижими имоти при агенция по вписванията.

От представените по делото доказателства за настъпили факти в хода на съдебното производство се установява, че едноличния собственик на ответникът е взел решения да продаде предприятието си на Б.К. ЕООД на дата 5.10.2012г.. Същият е сключил договор за продажба на търговско предприятие от 8.10.2012г., в хода на настоящото производство. Договорът е с нотариална заверка на подписите, но няма данни и не се спори, че не е вписан в ТР . Няма данни за извършено вписване и АВ – регистър за НИ, тъй както се посочи, видно от нот.актове дружеството е собственик и на недвижими имоти. Като е прехвърлил изцяло търговското предприятие на Л.Б. ЕООД на кредитополучателя Б.К.

ЕООД в договорът прехвърлителя изрично е посочил, че дружеството ще продължи да осъществява дейност с ново предприятие. Видно от решението на едноличния собственик и договор от 9.10.2012г. дружествените дялове на А.П., като едноличен собственик са прехвърлени на Л.Б.

ЕООД . Това прехвърляне е вписано в ТР видно от представеното извлечение по партидата на дружеството ответник. Основните спорни моменти е налице ли е реално прехвърляне на търговското предприятие след като нямаме вписване на прехвърлянето в търговския регистър, съответно остава ли задължен по договорът за кредит прехвърлителя, който е поел задължение като съдлъжник по този договор и следвало ли е да води това задължение като такова в своето счетоводство? Наред с това ответникът навежда твърдения за нищожност на договора за прехвърляне на търговското предприятие, тъй като противоречи на закона – чл.26,ал.1 ЗЗД и поради липса на предмет – чл.26,ал.2 ЗДД , прехвърлено е само част от предприятието, не са упоменати недвижимите имоти, а наред с това поради липса на съгласие, тъй като прехвърлянето е извършено чрез адвокат, представляващ и двете страни, без да има изрично упълномощаване по реда на чл.38 от ЗЗД за договаряне сам със себе си. В конкретния случай е неотносимо кой е собственик на ответното дружество. От значение е след продажбата на търговското предприятие от 8.10.2012г- новото дружество дали е останало задължено и носили отговорност за задълженията на продаденото вече предприятие. Едва като се даде отговор на тези въпроси може да се направи извод за наличие на предпоставките по чл.608 от ТЗ т.е. дали ответното дружество е неплатежоспособно или свръхзадължняло. Факт е, че с молба 22.02.2013г. ответникът твърди, че договорът за покупко-продажба на търговско предприятие не е произвел действие, тъй като не е бил вписан, но не се представят доказателства нито за разваляне на този договор, нито за обратна прехвърляне на търговското предприятие, поради което съдът ще следва да направи изводите си въз основа на така представените по делото писмени доказателства.

Съдът намира, че следва да приеме, че извършеното прехвърляне на търговското предприятие е действително.

Съдебната практика е приела, че вписването в ТР има само оповестително, но не и конститутивно действие и не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на търговското предприятие. Това касае и вписването в регистъра за недвижими имоти, ако прехвърленото предприятие притежава недвижими имоти. И в този случай вписването има оповестително действие. Относно характера на вписването – решение по чл.290 ГПК – Решение № 115/ 1.10.2009г. по т.д. 308/ 2009г., както и Решение № 122/ 31.12.2009г.,т.д.122/2009г. ТК. Като се съобрази съдържанието на договорът за прехвърляне на търговско предприятие от 08.10.2012г. с него ответникът е прехвърлил на трето за настоящия спор лице търговското си предприятие, а именно формираната към този момент съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В чл.3 от договора е посочена цената – 1 лев.Изрично е посочено, че следва имуществото и документите да се предадат под опис, като такъв в конкретния случай не е представен. Съдът намира, че липсата на такъв опис не води до нищожност на договорът. По същество договорът не е нищожен поради липса на предмет, тъй като изрично е посочено, че се продава цялото предприятие, което предполага цялото имущество на дружеството, вкл. и недвижимите имоти. Не може да се мисли и за липса на съгласие, тъй като видно от представеното пълномощно, с което се е легитимирал адв. М. представляващ и продавача и купувача, същият е упълномощен да договоря при условията на осн.чл.38 от ЗЗД. Същият е представлявал и двете дружества при извършването на продажбата. Относно цената на сделката , съдът намира, че доколкото законът не предвижда някакъв минимум на цена в тези случай, при продажба на търговско предприятие и доколкото се продава не само имуществото, но и задълженията, при наличие на неравнопоставеност, това би могло да е основание за водене на исковете по чл.646 и 647 от ТЗ, ако са налице предпоставките за това, но цената от 1 лев , в конкретния случай не би могла да обоснове нищожност предявима по реда на чл.26 от ЗЗД.