Решение № 743 от 27.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Горна Оряховица, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120101302 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС.

Ищецът Х. И. И. твърди, че е собственик на апартамент в сграда на адрес гр. ***, ул. ***, вход ***, прилежащи помещения към който са изба № 15 от 17,40 кв.м., избени помещения №№ 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 10 с обща площ 93,06 кв.м., таван, допълнително помещение от тавански коридор и идеални части от общите части на сградата. Твърди, че избени помещения №№ 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 10 фактически представляват едно помещение с обща площ 93,06 кв.м., заемащо цялото сутеренно пространство под търговския обект, изграден на първи надземен етаж. Твърди, че други избени помещения в това пространство няма и стълбището и коридора, чрез които се осъществява достъпа до избеното помещение, обслужват единствено него. Твърди, че ответникът К. С. Г. също притежава апартамент в жилищната сграда, а прилежащата към него изба се намира в другата част от сутеренното пространство, под жилищната част на сградата. Твърди, че ответникът оградил с метална решетка част от коридора, водещ до избени помещения №№ 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 10 на ищеца, монтирал е врата и съхранява в това пространство движими вещи. Твърди, че поставената метална решетка препятства достъпа до външната стена на избеното помещение, попадаща в ограденото пространство и извършването на ремонт, включително саниране на стената, е невъзможно. Твърди, че дори и помещението да се отключи, складираните движими вещи пречат да се осъществи достъп до стената. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да премахне 1 ограждението и складираните е него движими вещи, с присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът К. С. Г. признава, че е собственик на апартамент в сградата на адрес гр. ***, ул. ***, вход ***, както и че е поставил в сутерена описаната в исковата молба метална решетка с врата в подстълбищното пространство и я използва. Твърди, че останалите собственици на обекти в сградата са дали съгласие за изграждането на конструкцията и използването й от ответника преди повече от 25 години. Твърди, че те не са се противопоставяли на това, тъй като било обичайна практика в кооперацията всеки да използва общите части. Оспорва металната конструкция да пречи на използването на избените помещения на ищеца. Посочва, че входът им се намира вдясно от стълбите, а решетката с врата – вляво под стълбите. Твърди, че конструкцията не попада в коридора, а използването на монтираната врата не препятства достъпването до коридора към избените помещения на ищеца. Оспорва да е заградил част от стената на неговите помещения или металната решетка да препятства външно саниране на стената, като твърди, че конструкцията граничи с основите на сградата, а не с неговите помещения. В тази връзка развива съображения, че стената, до която ищецът твърди да няма достъп, е обща част, а искът не е предявен от етажната собственост, както и че ищецът не би могъл да извърши ремонт без санкция на Общото събрание. Оспорва ищецът да е собственик на избени помещения № 1, 2 и 3 с твърдение, че те прилежат към търговския обект на първи надземен етаж, който не е собственост на ищеца. Мотивира становище, че пречките, които създава поддържаното от ответника състояние, не са по-големи от обикновените, предвид стойността на разходите за премахване на ограждението и същността му. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно протокол от проведено на 20.04.1992 г. общо събрание на член-кооператорите на ЖСК ***, нотариален акт за собственост на жилище в ЖСК № 142, том III, н.д. № 2729/1993 г. на съдия при Районен съд – Горна Оряховица, вписан с вх.рег.№ 2568/1993 г., том № 126, акт № 192 и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том I, рег.№ 991/19.05.2020 г., дело № 51/2020 г. на Нотариус № 743-НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.рег. № 1732/19.05.2020 г., акт № 160, том VI, дело № 695/2020 г. страните са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда на три нива, находяща се в гр. ***, ул. *** № *** – ищецът на апартамент на първи жилищен етаж от т.нар. „второ петно“ (централната секция на сградата), а ответникът – на апартамент на втори жилищен етаж от т.нар. „първо петно“ (югоизточната секция на сградата). Към апартамента на ищеца прилежали изба № 15, избени помещения №№ 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 10, таван, допълнително помещение от тавански коридор и идеални части от 2 общите части на сградата. Съгласно заключението по приетата експертиза избени помещения №№ 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 10 били разположени в югоизточната секция на сградата и представлявали съгласно проекта един склад без преградни стени с обща площ 93,06 кв.м. До него се достигало чрез вътрешно стълбище, изградено северозападно от помещението, което обслужвало само тези обединени избени помещения. Към момента в този общ склад имало изградени преградни стени, като по този начин били обособени четири отделни помещения, достъпът до които се осъществявал по същия начин – посредством стълбището.

Не се спори, а и експертизата и свидетелските показания установяват, че ответникът обособил складово помещение под стълбището, осигуряващо достъп до избени помещения №№ 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 10 чрез монтиране на метална врата с рамка между стълбището и стената, както и на метална решетка над вратата и между двете стълбищни рамена. Съгласно заключението по задача № 2 от заключението по експертизата металните заграждения и врата не препятстват достъпа до избени помещения №№ 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 10 и отварянето на вратата към тях не е ограничено, но същите пречат на достъпа до външната стена на тези обединени избени помещения.

Вещото лице уточнява при изслушването на експертизата, че частта от стената над стълбището не е засегната от ограждението, но тази, която попада в нишата под стълбището е в обема на обособеното от ответника помещение.

Изяснява още, че тази стена е стоманобетонна и е част от носещата конструкция на цялата сграда.

Не се спори, а и от приложения към констативно-съобразителната част на заключението снимков материал и показанията на свид. И. и свид.П. се установява, че помещението се използва за складиране и съхранение на движими вещи. И двамата свидетели посочват, че помещението се ползва и се заключва от ответника.

Доказателствата по делото не установиха точно кога ответникът е изградил конструкцията, тъй като свид.И. посочва, че това се е случило преди 8-9 години, а свид. П. – две или три години след построяване на сградата.

Неустановяването на този факт не е от значение за спора, щом като конструкцията е изградена след въвеждане в експлоатация на сградата. Не се установи също съгласие на всички етажни собственици за изграждане на огражението към момента, към който то е било направено. Дори да се игнорират показанията на свид.И. за изричното му противопоставяне на това, свид. П. не установи сочения от ответника факт. Съгласно неговите показания съгласието си били дали той и покойните собственици на обект М. и Й..

Действията на част от етажните собственици по съставяне на писмени документи, обективиращи последващо съгласие със съществуването на конструкцията, нито се твърдят от ответника в срока по чл.131 ГПК, нито са релевантни за спора.

Съгласно протокол от проведено на 20.04.1992 г. общо събрание на 3 член-кооператорите на ЖСК *** и заключението по експертизата, на първи надземен етаж в югоизточната част на сградата бил разположен магазин с прилежащи складови помещения №№ 1, 2 и 3, понастоящем с предназначение Амбулатория за индивидуална практика за специална медицинска помощ.

Съгласно заключението по задача № 3 на заключението складовите помещения, прилежащи към този обект, не са идентични с избени помещения №№ 1, 2 и 3 – част от общото избено помещение на ищеца, тъй като тези складови помещения се намират на нивото на нежилищния обект, а след промяната на предназначението са част от него. Че не се касае за едни и същи обекти е явно и от протокола, в който складови помещения №№ 1, 2 и 3 и избени помещения №№ 1, 2 и 3 са разпределени на различни собственици и към различни обекти.

Съгласно заключението по задача № 4 на експертизата, стойността на труда и материалите, необходими за премахване на металното ограждение и движимите вещи, е общо 245 лв.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.109 ЗС за извършване на заместими действия за възстановяване на положението от преди нарушението. Основателността му е предпоставена от установяване, че е собственик на избени помещения №№ 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 10, твърдяните действия на ответника – изграждане на метална решетка и врата в част от коридора, водещ до избените помещения на ищеца и съхранение на движими вещи в ограждението, както и фактите, въз основа на които счита тези действия за неоснователно засягащи правото му на собственост – че външната стена на избеното помещение попада в ограденото пространство и той няма достъп до нея.

С установяване, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, се явява доказано и че същият е собственик на прилежащите към този обект тавански и избени помещения и общи части от сградата (Решение № 15/01.07.2015 г. по гр.д. № 5432/2014 г. на II Г.О. на ВКС)., в т.ч. избени помещения №№ 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 10, изградени като общо помещение с площ 93,06 кв.м. Неоснователно е оспорването от страна на ответника на правото на собственост на ищеца върху избени помещения №№ 1, 2 и 3, не само защото такива помещения отделно от общото избено помещение не съществуват, а и защото правото на собственост върху тях следва от правото на собственост върху апартамента.

Както бе посочено по-горе избени помещения № 1, 2 и 3 са различни от складови помещения № 1, 2 и 3, тъй като не се намират на едно ниво в сградата и още с протокола от Общото събрание на член-кооператорите на ЖСК, са придадени към отделни обекти, собственост на две различни лица.

Искът се основава на твърдения, че изградената от ответника конструкция препятства достъпа на ищеца до стената на избеното му 4 помещение от външна страна. Експертизата установява, че тази стена е част от носещата конструкция на сградата, поради което и съгласно чл.38, ал.1 ЗС се явява обща част по естеството си (без нея не би могла да съществува вещта). Този статут на стената не би могъл да се промени, независимо от това, че в първи подземен етаж от т.нар. „първо петно“ се намира само обекта на ищеца. Следва да бъде отбелязано още, че коридорът и стълбището, които осигуряват достъп до този обект, също съставляват общи части, но такива по предназначение. Техният статут също не се променя от това, че обслужват само помещението на ищеца, щом като няма „уговорка“ в противен смисъл по чл.38, ал.2 ЗС, т.е. съгласие от всички етажни собственици, каквото ищецът не твърди. По тази причина съображенията му, че тези общи части обслужват само неговото помещения, нямат придаденото му в исковата молба значение.

Независимо от това, като етажен собственик той е материалноправно легитимиран да търси защита на правото си на достъп до всяка обща част в т.ч. и срещу друг етажен собственик. До отпадане на статута на обща част и изключване от съсобствеността между етажните собственици, всеки от тях има право на свободен достъп до всичко, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване (чл.38, ал.1 ЗС). Затова всеки етажен собственик може да търси защита срещу друг етажен собственик, който е преустроил обща част, не я ползва по предназначение, лишава или затруднява достъпа на друг етажен собственик до общата част (Решение № 345/25.06.2010 г. по гр.д. № 1497/2009 г. II Г.О. на ВКС; Решение № 83/15.03.2011 г. по гр.д. № 229/2010 г. на ВКС; Решение № 50/03.07.2020 г. по гр.д. № 2787/2019 г. на I Г.О. на ВКС). Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че единствено етажната собственост е легитимирана да предяви иска по чл.109 ЗС в разглеждания случай. Такъв иск може да бъде предявен и от нея, и от част от етажните собственици и дори само от един от тях без съгласието на останалите, както е в случая, защото в сгради в режим на етажна собственост, правото на собственост върху конкретен обособен обект е неразривно свързано със съпритежанието на общите части на сградата, осигуряващи самостоятелното съществуване на отделните обекти в единната постройка (Решение № 345/25.06.2010 г. по гр.д. № 1497/2009 г. II Г.О. на ВКС; Решение № 267/15.05.2015 г. по гр.д.№ 3225/2014 г. на І Г.О. на ВКС).