Акт от 22.12.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1840

Варна, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

КРАСИМИР

КИПРОВ

Членове:

РАЛИЦА АНДОНОВА

ВИОЛЕТА

КОЖУХАРОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело № 20237050701137 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.285 ал.1 изр.2 от ЗИНЗС вр.чл.208 и сл. от АПК и е образувано по касационни жалби от ГД „Изпълнение на наказанията“ – София чрез процесуалния им представител ст.ю.к.С.С., и от Г.С.Н.,***, чрез пълномощник аму адв.Ю.Г. ***, против решение №258/28.02.2023г по адм.д. № 1342/2021г по описа на Административен съд – Варна, VІ с-в. С решението ГДИН е осъдена да заплати на Г.Н. сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие пребиваване в Затвора гр. Варна през периода от 01.06.2009г. до 24.06.2016г. вкл., настъпили в резултат от бездействието на органи по изпълнение на наказанието, които в нарушение на ЗИНЗС са го поставили при лоши хигиенно-битови условия, водещи до затруднения в ежедневието с интензивност, превишаващи неизбежното ниво на страдание, съпътстващо и присъщо на този вид задържане и наказание, за нарушени минимални изисквания за живот в килиите, за санитарно-битови условия в тях, които не съответстват и са под минималните стандарти, необходими за опазване на здравето и чувството за лично достойнство, уронващи човешкото достойнство, пораждащи чувство на страх, малоценност и незащитеност, водещи до психически, физически и емоционален дискомфорт и унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл.3 КЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2016г. до окончателното изплащане; искът на Н. е отхвърлен в останалата му част, като са му присъдени разноски в размер на 2 060лв.

Касационният жалбоподател ГДИН поддържа касационните основания по чл.209 т.3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, и необоснованост. На първо място твърди, че ищецът не е доказал наличието на никоя от кумулативните предпоставки по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, вкл. реално претърпени вреди, конкретно – не е доказал настъпила отрицателна промяна в емоционалното и здравословното му състояние в следствие на престоя му в ОЗ – Варна, които при това да са в пряка връзка с действия/бездействия на ответника. Счита, че съдът не е преценил представените от ответника писмени доказателства, от които е видно, че са предприети всички възможни действия за осигуряване на оптимални условия на ищеца по време на престоя му в затвора, с цел да удовлетворят в максимална степен нуждите и потребностите му като лишен от свобода, в изпълнение на законово регламентираното му задължение за опазване здравето и човешкото достойнство на Г., както и че по делото не е установено извършването на умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. Същевременно се твърди, че неправилно съдът не е уважил и възражението им за изтекла давност по отношение на предявения иск, както и че определеният от съда размер на обезщетението не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, и е несправедливо завишен предвид краткия процесен период.

Претендира се отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част като неправилно, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ГДИН не изпраща представител; ю.к.С. с писмено становище поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения.

Касационният жалбоподател Г.Н. счита, че съдът принципно е обсъдил всички събрани в производството доказателства, извършил е дължимата преценка, но оспорва присъденото му обезщетение за претъпрени неимуществени вреди като занижено и несъответно на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Излага конкретни съображения за неотчетени релевантни факти (продължителността на процесния период; поставената му диагноза за наличие на психично разстройство; неотчитане на продължителното надлежаване на наложеното му наказание лишаване от свобода; неправилното позоваване на решението на ВОС за присъденото обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ; установеното тежка пренаселеност в затвора в процесния период; приетата за недоказана липса на дезинфекция, дезинсекция и дератизация в затвора в противоречие с факта на извършена операция поради гнойно възпаление на средното ухо на Н., предизвикано именно от такъв вредител), въз основа на които претендира двойно увеличение на присъденото му обезщетение – 16 000лв, при отчитане на променените икономическа обстановка и минималната работна заплата в страната; претендира и присъждане на разноски за тази инстанция. В съдебно заседание този касатор не се явява и не се представлява; с писмени бележки адв. Ю.Г. развива доводите, изложени в касационната си жалба и настоява за уважаването й.

С отговора си по касационната жалба на ГДИН Н. я оспорва изцяло, като счита, че липсва конкретика на релевираните касационни основания, излага съображения за тяхната неоснователност с аргументите, изложени в неговата касационна жалба, и настоява за оставянето й без уважение.

Участващият в производството представител на

Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата на ГДИН за основателна, а решението в осъдителната му част – за незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон; по жалбата на Г.Н. изразява становище за неоснователност и настоява за отхвърлянето й.

Касационният съд счита и двете предявени жалби за неоснователни.

Касационните жалбоподатели не оспорват възприетата от предходния съдебен състав фактическа обстановка. В хода на съдебното дирене съдът е събрал огромен обем доказателства от различен характер – писмени, гласни и медицински експертизи. Извършен е систематичен, подробен и пунктуален анализ на доказателствата, като са описани подробно приетите за установени релевантни факти в различните аспекти, от значение за доказаността на заявената от Г.Н. претенция – относно периодите, в които е бил задържан в следствения арест и в Затвора –Варна; развитието и приключването на наказателното производство против него в периода 2007 – 2016г; промените в режима на изтърпяване на наказанието, съответно – и на помещенията за това съобразно произнасянията на всички седем съдебни инстанции до окончателната му присъда през 2016г; условията на изтърпяване на наказанието – видове помещения, квадратура, осветеност, лицата, с които е пребивавал там; състоянието на помещенията, предоставеното постелъчно бельо, миещи средства и перилни препарати; наличието на различни условия за удовлетворяване на физиологичните нужди на лишения от свобода в целия процесен период, както и условията за поддържане на лична хигиена (график за ползване на баня); данните за здравословните му състояния – отделно психическите оплаквания и чисто физическите такива, като са цитирани и коментирани справките и данните от запазените медицински документи в Затвора – Варна за провежданите консултации с лекарите там и извън него (ортопеди, гастроентеролози, психиатри, очни лекари и други), за поставените диагнози, извършени оперативни интервенции и предписаното лечение; провежданите дезинфекции и сключените договори за дератизация на Затвора – Варна за целия процесен период; данните от двете медицински експертизи; свидетелските показания на сестрата на Н. и на двама лишени от свобода, които са били в по-близки отношения и имат наблюдения върху физическото и психично състояние на този касатор, вкл. възможността за свиждания със семейството и децата му, ограничената възможност да ползва телефон, затрудненията да спазва предписания му диетичен хранителен режим във връзка със заболяването на стомашно-чревния тракт. При събирането и преценката на доказателствата първоинстанционният съд не е допуснат съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на предявения иск. Доколкото и двамата касатори не оспорват така възприетата от съда фактическа обстановка, предвид липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата по делото и с оглед изричната забрана на чл.220 от АПК за нови фактически установявания, настоящият съдебен състав възприема изцяло фактологията, изследвана, подробно описана и възприета от първоинстанционния съд.

Въз основа на така установените релевантни факти въззивният съд е извел съответстващите им правни изводи: От една страна за допустимост на иска поради предявяването му от легитимиран субект, при наличие на правен интерес, в рамките на общия 5-годишен давностен срок, считано от прекратяването на незаконосъобразните действия, срещу правилно избран пасивно легитимиран ответник – юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, което за исковия период до 01.06.2009г. е Министерство на правосъдието, а за периода от 01.06.2009 г. до 24.06.2016г. е ГДИН. В тази връзка съдът правилно е преценил, че избрания от Н. ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е ненадлежна страна относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди при пребиваването му в ареста на ОслО – Варна и в Затвора - Варна през периода от задържането му на 19.05.2007г. до 01.06.2009г. в резултат от бездействието на органи по изпълнение на наказанието в ареста на ОслО - Варна и Затвора – Варна, поради което законосъобразно е преценил предявеният от Г.Н. иск в тази му част за неоснователен.

От друга страна съдът е преценил допустимия иск на Н. против ГДИН за обезщетение за периода от 01.06.2009г. до 24.06.2016г. и като основателен. Така на първо място съдът е очертал правната рамка на спора – чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, съответно – приложимите редакции на ЗИН (отм.), общите чл.284 от ЗИНЗС и чл.3 от КЗПЧОС, конкретните норми на ЗИН ЗИНЗС (чл.43, ), както и специалните приложими норми на ППЗИН/ППЗИНЗС.

Предходният съдебен състав посочил, че за да бъде реализирана отговорността по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1). акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; 2). настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното съгл.законоустановената презумпция на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС; и 3). пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Настоящият касатор Н. в качеството си на ищец е твърдял, че са му причинени неимуществени вреди вследствие пребиваване в Затвора - Варна през процесния период, настъпили в резултат от бездействието на органи по изпълнение на наказанието, които в нарушение на ЗИНЗС са го поставили при лоши хигиенно-битови условия, водещи до затруднения в ежедневието с интензивност, превишаващи неизбежното ниво на страдание, съпътстващо и присъщо на този вид задържане и наказание, за нарушени минимални изисквания за живот в килиите, за санитарно-битовите условия в тях, които не съответстват и са под минималните стандарти, необходими за опазване на здравето и чувството за лично достойнство, като задържан и затворник без присъда, уронващи човешкото достойнство, пораждащи чувство на страх, малоценност и незащитеност, водещи до психически, физически и емоционален дискомфорт и унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл.3 КЗПЧОС. Съобразявайки правилата за разпределяне на доказателствената тежест съдът е приел, че в тежест на ответното ЮЛ е да установи, че е предоставил на ищеца като задържано под стража лице подходящи битови и здравословни условия, а именно достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност и др., като при непредставяне на такива доказателства следва, че тези задължения на администрацията на Затвора – Варна не се изпълнени.