Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14117 от 18.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57935/2021
Вид
Решение № 14117
Подписан
18.08.2023
Състав
ЕМИЛИАН ЛЮБЕНОВ ЛАКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40 · Закон за движението по пътищата
  • чл.41 · Закон за движението по пътищата
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.412 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14117 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20211110157935 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът ЗАД А. Б. АД моли съда моли за осъждане на ответника ЗАД О.-З. АД да му плати следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 1850,50 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 6.3.2019 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №...., в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №...... от 2018 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег. №...., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 8.10.2021 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 417,66 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 6.8.2019 – 6.10.2021 г. Моли и за осъждането на ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК да му плати обезщетение за направените разноски.

Ответникът З. О.-З. АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Мичев и В. М., 1 двустранен протокол за ПТП и от САТЕ се установява верността на твърденията на ищеца относно обстоятелствата, които са свързани с произшествието от 6.3.2019 г., предизвикването му от водача на т.а. с рег.

№...., който в нарушение на правилата за движение по пътищата извършва необезопасена маневра – движение назад, предизвиква ПТВ и повреди по паркирания л.а. с рег. №..... Нарушението на водача

По делото е безспорен договорът за застраховка - полица №...... от 2018 г., от който личи, че между собственика л.а. с рег. №.... и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка и че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП.

Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на т.а. с рег. №...., въз основа на който ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.

Безспорно е и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с рег. №.... за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила в размер на 3685,99 лв. Не се спори и че е направил ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. за оценка на повредите и размера на обезщетението по чл.405 КЗ, което имплицитно се признава с частичното погасяване на задължението по чл.411 КЗ (в т.ч. ликвидационните разноски) от ответника по реда на чл.103 ЗЗД – чрез прихващане със свое насрещно вземане.

От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на 2681,74 лв. а цената за ремонта при оторизиран представител за марката на повредения автомобил – 3685,39 лв. Съдът приема, че следва да се възприеме оценката според средните пазарни цени, а не по-високата - за оторизирания представител за марката на повредения автомобил, тъй като последната показва възможно най-високата цена, а коректният ориентир е именно средната пазарна цена.

Не се спори по делото, а и следва от извършеното прихващане, че ищецът е поканил ответника да му плати обезщетението по чл.411 КЗ по-рано от датата на извършване на самото прихващане.

2

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:

С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.

Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК и много други/.

Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова доказателствена тежест, с изключение на иска по размер. От приетата по делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за ремонта на повредения автомобил е в размер на 2681,74 лв., освен това ищецът е направил разноски за оценка на вредите в обичаен размер - 25,00 лв., от сбора на които суми следва да се извади погасеното по реда на чл.103 ЗЗД част от задължението по чл.411 КЗ – до размера от 1850,50 лв. От това следва, че ответникът е останал задължен за сумата от 856,74 лв. (2681,74 + 25 – 1850,50 = 856,74). Ето защо, искът следва да се уважи в тази част, а за разликата до пълния размер от 1850,50 лв. – да се отхвърли.

Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които 3 се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приетата САТЕ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Мичев и В. М., двустранен протокол за ПТП и от САТЕ се установява верността на твърденията на ищеца относно обстоятелствата, които са свързани с произшествието от 6.3.2019 г., предизвикването му от водача на т.а. с рег.

№...., който в нарушение на правилата за движение по пътищата извършва необезопасена маневра – движение назад, предизвиква ПТВ и повреди по паркирания л.а. с рег. №..... Водачът на товарния автомобил е извършил нарушение на задължението си по чл.40 ЗДвП, според който Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Сочената от ищеца хипотеза по чл.41 ЗДвП не е относима, тъй като е свързана с движение на автомобили в една и съща посока, а процесният казус се отнася за маневри на товарен автомобил и движение назад, при което се блъска в неподвижен лек автомобил.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. М. относно сочения от него механизъм на произшествието, но дори и да им се довери, отново отговорността е негова, а не на водача на лекия автомобил – свид. П. Мичев, тъй като е маневрирал и се е движел назад и е следвало да се съобрази с всички обстоятелства независимо дали със статичните или подвижните предмети и автомобили и да не причинява произшествия и свързаните с тях имуществени вреди.

Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Не се спори по делото, че преди извършване на прихващането по чл.103 ЗЗД ищецът е поканил по реда на чл.412 КЗ ответника да плати обезщетението по чл.411 КЗ, поради което същият е в забава преди 6.8.2019 г. Съдът установи по реда но чл.162 ГПК, че размерът на законната лихва върху главното 4 вземане за исковия период 6.8.2019 – 6.10.2021 г. е равно на 188,71 лв., в която част искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер – не е и следва да се отхвърли.

Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете – 46,09 % от 1315,45, т.е. 606,29 лв.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът е задължен да плати на ответника направените поделото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете – 53,91 % от 500,00 лв., т.е. 269,55 лв.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника З. О.-З. АД с ЕИК .... да плати на ищеца ЗАД А. Б. АД с ЕИК 040638060, следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 856,74 лв., представляваща обезщетение за претърпените на 6.3.2019 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №...., в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №...... от 2018 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег. №...., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 8.10.2021 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 188,71 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 6.8.2019 – 6.10.2021 г. на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 606,29 лв., обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на уважената части от исковете, като ОТХВЪРЛЯ частично исковете – само за разликите от уважените части до пълните предявени размери – от 1850,50 лв. за иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и 417,66 лв. за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК ищеца ЗАД А. Б. АД да плати на ответника З. О.-З. АД сумата от 269,55 лв., представляваща обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените 5 части от исковете.

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6