Определение № 2649 от 07.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2649 гр. Варна, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501290 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес управление: гр.

София, район „Витоша“, ул. "Околовръстен път“ №260, против Разпореждане № 17890/15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 5940/2023 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено изцяло предявеното срещу Е. Й. А., ЕГН **********, с адрес: *****, заявление вх. № 65428/12.05.2023 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.

417, т. 2 от ГПК.

Частният жалбоподател поддържа доводи за незаконосъобразност на разпореждането поради неправилна преценка на заповедния съд за ненадлежност на връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост.

След като длъжникът не е уведомил кредитора за новия си адрес, всички съобщения, достигнали до заявения в договора адрес, се считат получени съгласно чл.19 от сключения между страните договор. Счита, че уговорената в чл.19 от договора фикция дерогира общите законови норми на чл.47 от ГПК и предвидената в тях усложнена и формална процедура, поради което за ЧСИ не е съществувало задължение да издирва друг адрес по месторабота или местослужене или осъществяване на търговска дейност. Моли за уважаване на заявлението в цялост, а в условията на евентуалност в случай, че не бъдат споделени доводите за настъпила предсрочна изискуемост, заповедта да бъде издадена за падежиралите вноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 5940/2023 г. по описа на ВРС, е образувано 1 по заявление на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.

417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, срещу Е. Й.

А., за заплащане на следните суми: сумата 30465,24 лв., представляваща непогасена главница по Договор за кредит FL1265916 от 19.04.2022 г.; сумата 1247,75 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 19.09.2022 г. до 29.03.2023 г.; сумата 788,56 лв., представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 19.08.2022 г. до 02.05.2023 г., сумата от 74,00 лева, представляваща такси за периода от 20.09.2022 г. до 02.05.2023 г. и сумата от 25,20 лв., представляваща обезщетение за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.05.2023 г., до окончателното й изплащане.

В т.14 от заявлението искането е основано на твърдения на настъпила на 29.03.2023г. предсрочна изискуемост поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 19.08.2022г., за което длъжникът е уведомен с връчена от ЧСИ П. И. покана, на основание чл.14.1. от договора.

Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е отхвърлено изцяло, по съображения за недоказване на предпоставките за предсрочна изискуемост и в частност надлежното връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Съгласно чл. 418, ал. 3 от ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

За да е настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на дълга, следва да е налице упражнено от страна на банката потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен (в този смисъл са и разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.).

В случая избраният от кредитора способ за уведомяване на длъжника е чрез частен съдебен изпълнител. Видно от представения по делото констативен протокол №357/31.06.2023г. на ЧСИ П. И. с рег. №883 на КЧСИ с район на действие ОС-Варна по реда на чл.47 от ГПК, процедурата по връчване е извършена чрез залепване на уведомление на 15.03.2023г. на адрес *****, след еднократно посещение на адреса, при което търсеното лице не е открито, нито съседните му, поради което е залепено уведомление по чл.47 от ГПК на външната входна врата. Посочено е, че няма пощенска кутия, както и че в двуседмичения срок, изтекъл на 29.03.2023г., книжата не са получени.

Екземпляр от залепеното уведомление по чл.47 от ГПК не е представен.

Видно от служебно изготвената справка от НБД постоянният и настоящ адрес на длъжника е гр.Варна, ул.”Добри Христов”38, който съвпада с посочения в договора адрес за кореспонденция.

Правният извод на частния съдебен изпълнител за редовност на връчването не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка по приложението чл.47, ал.5 от ГПК. За да се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК, следва да бъдат предприети последователно всички процесуални действия, предвидени в чл. 47, ал.1 до 2 ал.3 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017 г./. Предвидената в чл.47 от ГПК поредност на процесуалните действия във връзка с фингираното връчване на книжа изисква съобщенията да бъдат изпращани първо по посочения от страните адрес, след това по настоящ адрес, на следващо място по постоянен адрес и накрая по месторабота/място на осъществяване на стопанска дейност.

Изчерпването на всички посочени в закона адреси е условие за редовност на връчването.

Предвидената в договора фикция за връчване на книжата при достигането им на посочения в него адрес на длъжника не дерогира посочената процедура. Уговореният между страните адрес за кореспонденция единствено ги обвързва да го ползват преимуществено пред постоянен и настоящ адрес, но по отношение на връчването й приложение намират общите правила. Изборът на определен способ за отправяне на изявления предполага спазване на съответния определен в закона процесуален ред.

В разглеждания случай, видно от съставения от ЧСИ констативен протокол в нарушение на изискванията на чл.47 от ГПК, адресът е посетен еднократно вместо три пъти в рамките на един месец, което е било необходимо при липсата на събрани сведения лицето да е напуснало адреса.

Посетеният адрес не е идентичен с постоянния и настоящ адрес на длъжника, като липсват констатации за етажността на жилищната сграда и по каква причина длъжникът е търсен само на ет.2, при условие, че нито в НБД, нито в договора се съдържа индикация за етаж. Не е конкретизирано дали уведомлението е залепено на входната врата на етажа или на жилищната сграда. Не е отразено да е извършвана проверка за месторабота и място на упражняване на стопанска дейност, респективно за връчване на поканата чрез работодател, а от справка в ТР се установява, че длъжникът е вписан като управител на търговско дружество. Налага се изводът, че предприетите действия по връчване са ненадлежни, тъй като уведомлението е поставено на жилищен имот с различна индивидуализация от посочения в НБД „Население“, без констатации за вписан в регистъра неточен адрес, не са спазени изискванията за брой посещения и връчване по месторабота.

С оглед липсата на надлежно осъществена процедура по реда на чл.47, ал.1 от ГПК не може да се направи извод за редовно връчване и съответно настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит.

По изложените съображения следва да се приеме, че представените по делото доказателства не удостоверяват от формална страна подлежащо на изпълнение изискуемо вземане на заявителя, поради което подаденото заявление по чл.417 от ГПК се явява неоснователно.

Същото следва да бъде отхвърлено изцяло, включително и по отношение на падежиралите вноски, доколкото не са индивидуализирани в достатъчна степен. Даденото в ТР №8/02.04.2019г. по тълк.д. №8/2017г. на ВКС задължително тълкуване не може да намери приложение в разглеждания случай, тъй като в тази част заявлението е нередовно. Липсата на наведени в него твърдения за броя и падежите на непогасените вноски с настъпила преди заявлението изискуемост и техните компоненти по пера, не може да бъде преодоляна чрез тълкуване на документа в чл.417 от ГПК, тъй като последният не съдържа подобни данни. Направеното за първи път с частната жалба уточнение на броя на просрочените вноски е ненадлежно, тъй като аритметичният сбор на включените в тях главници и лихви не съответства на 3 размера на претенцията. Сборът на главниците от вноски 4-11 възлиза на 3918.32 лева, при претендирани 3484.86 лева, а на лихвите от вноски 5-11 – на 772.08 лева, при претендирани 1187.05 лева. В този смисъл продължава да е налице неяснота по какъв начин е формиран размерът на евентуалната претенция, поради което без специални знания в едностранното заповедно производство не може да бъде извършена коректна преценка за размера на задълженията с настъпил падеж.

По отношение на претендираните такси липсват твърдения за какъв вид услуги са начислени и в какво се изразява разликата между таксите по чл.2 и чл.5 от договора, при условие, че и двете са уговорени за обслужване и изпълнение на операции от разплащателната сметка. Отделно от изложеното тарифата за таксите не е представена в нейната цялост, а приложената извадка не съдържа клаузите, към които договорът препраща. Изложеното е самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението в тази част.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 17890/15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 5940/2023 г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4