Решение № 13508 от 03.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13508 гр. С., 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20221110167324 по описа за 2022 година

Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу следните лица, и двамата с адрес: гр. Б., ул. „К.“ № 11: М. Б. П., ЕГН: **********, И.

Й. П., ЕГН: **********, по чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарност следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.-1“, бл. 123, вх. Б, ет. 8, ап. 46, абон. № *****: сумата от 2 198,20 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 314,69 лв. за периода 15.09.2020 г. - 22.08.2022 г.; сумата от 24,68 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.08.2022г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 5,09 лв. за периода 01.10.2019 г. - 22.08.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №46959/2022 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството на собственици на процесния имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължат суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.

В срока за отговор М. П. и И. П. оспорват исковете по основание и размер. Не оспорват, че са собственици на процесния имот. Правят възражение за погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на исковете

1

Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната заповед за изпълнение.

По основателността на предявените искове:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярят на правото на собственост или на вещното право на ползване.

Не се спори между страните и се установява от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 07.11.2007 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 07.11.2007 г., писмо от Община Б. от 13.02.2023 г. и удостоверение за сключен граждански брак от 10.0.2023 г., че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот по време на сключения между тях граждански брак в режим на съпружеска имуществена общност и са собственици на процесния имот през процесния период. Поради това ответниците в качеството на собственици на процесния имот през процесния период са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, доставяна от ищеца въз основа на горепосоченото облигационно отношение и носят солидарна отговорност за процесните задължения (чл. 32, ал. 2 СК).

По делото са приети заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза, които съдът цени като компетентни и обективно изготвени (СТЕ/ССЕ).

Според заключението на СТЕ сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, през който ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общия топломер от търговски тип в абонатната станция, преминавал периодично метрологичен контрол съгласно приложимата нормативна уредба, като за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи за абонатната станция в размер съгласно приложимата методика. Вещото лице е посочило, че извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение, извършено от ищеца за процесния период, остойностяване на потребена топлинна енергия е в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуалните цени на топлинна енергия за процесния период, които цени са посочени за съответни периоди в т. 4 от констативната част на заключението. Според същото заключение прогнозно начислените суми за топлинна енергия по фактури на ищеца, които не включват просрочени суми от периоди преди процесния период, са 1756,13 лв. за битово горещо водоснабдяване, като изравнителната сметка за целия процесен период е сума за доплащане от 442,09 лв.

Така стойността на реално доставената топлинна енергия в имота на ответника през исковия период възлиза на 2198,20 лв., което налага разглеждане на възражението за погасителна давност на ответниците.

2

Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането,а според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според чл. 33, ал. 1 от приложимите в случая общи условия (в сила от м. 08.2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл.

114, ал. 1 ЗЗД.

Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на 30.08.2022 г., когато е прекъснат давностният срок, поради което вземанията за периода м.0506.2019г. са погасени по давност към 30.08.2022 г., тъй като задължението за м.07.2019 г. е следвало да бъде изпълнено до 14.09.2019 г.

Непогасени се явяват вземанията за периода м.07.2019-м.04.2021г., които по прогнозни данни съгласно издадените от ищеца фактури възлизат на 1667,11 лв. съгласно заключението на СТЕ, към която следва да се прибави сума за доплащане от 442,09 лв. съгласно изравнителните сметки за процесния период, при което дължимата сума за потребена топлинна енергия за непогасения по давност период е 2109,20 лв.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се присъжда върху признатата за основателна главнична претенция. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2 когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Съгласно приложимите в настоящия случай общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С. от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят (чл. 33, ал. 1). Според ал. 4 от общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може потребителите на 3 топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД изравнителните суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно стойността им, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. В противен случай потребителите са поставени в невъзможност да разберат размера на дължимата от тях сума и ако е изтекъл посоченият в чл. 33, ал. 2 от общите условия срок, то следва да се приеме, че те се освобождават от последиците на забавата си и не дължат на дружеството обезщетение за забава. С оглед на тези съображения, ако фактурата за реално дължимата стойност на топлинната енергия за съответния отчетен период е издадена след изтичането му, то обезщетението за забава се дължи от момента на изтичане на 45-дневния срок считано от издаването на фактурата, а не от изтичането на отоплителния период.

Срокът за плащане на задълженията по общата фактура от 31.07.2020 г. за периода м.05.2019 г. - м.04.2020 г. е 14.09.2020 г., поради което считано от следващия ден - 15.09.2020 г. ответникът е изпаднал в забава за задълженията по тази фактура и тригодишният давностен срок за заплащането на тази сума не е изтекъл към 30.08.2022 г., когато е подадено процесното заявление, но искът следва да бъде отхвърлен за сумите за мораторна лихва, които попадат в погасения по давност период или в размер на 21,30 лв., както е посочено в заключението на ССЕ.

По исковете по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за цена на извършена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва

С п о р е д чл. 139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

По силата на чл. 22 от ОУ на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.