Решение № 1769 от 19.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1769 гр. Пловдив, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330115446 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Ж. Р. К., ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит №.... от 04.12.2020 г., по който получил 600 лева, платими на вноски, при фиксиран лихвен процент – 40,05 % и ГПР – 49,65 %. С влезли в законна сила Решения на ПРС и ПОС по гр.д. № 3197/22 г. и в.гр.д. № 111/23 г. – договорът бил признат за недействителен, а клаузата за неустойка по чл. 8 – за нищожна. Предвид недължимост на други суми освен главницата се моли за присъждане на: 56,68 лева – получена без основание за възнаградителна лихва и 270,32 лева – за неустойка, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Сумите били платени доброволно, което представлявало признание на задължението и валидно правно основание за задържане на платеното. В евентуалност – оспорва да е извършено плащане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства – между страните е подписан договор за потребителски кредит № .... от 04.12.2020 г., който е прогласен за недействителен, а клаузата му за дължимост на неустойка при непредоставено обезпечение – за нищожна, с влезли в законна сила съдебни решения /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1338/01.02.2024 г. – л.39-40/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

С влязло в законна сила Решение № 465/10.04.2023 г. по в.гр.д. № 111/2023 г. на ПОС, процесният договор е признат за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.

Формирана е сила на пресъдено нещо, че правоотношението между страните не отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП и като такова не е породило желаните правни последици.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.

След като договорът е недействителен, при установяване плащане на суми, различни от заетата, същите подлежат на връщане, т.к. са платени при начална липса на основание.

Няма спор, признава се и се установява от справката на ответника, че двете искови суми за дог. лихва и неустойка са платени от потребителя.

Те подлежат на връщане, т.к. са получени без правно основание. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък и док. за платени 100 лева – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В настоящата хипотеза, съдът определя дължимото такова на сумата от 300 лева, която следва да бъде присъдена лично на пълномощника.

2

Няма основание принципно да не бъдат присъждани разноски за безплатна помощ – представеният от ответника документ не носи подпис на ищеца, а дори да е подаден от него – датира от три години преди образуване на наст. дело и не установява финансово положение към наст. момент, като само на тази база няма причина да се отрекат предпоставки за предоставяне на безплатна пр.помощ. Факт е също, че въпреки прогласяване недействителността на договора, ответникът не е върнал недължимо получените суми, като и по наст. дело оспорва дължимостта им в ОИМ, което обуславя искова защита на права и законни интереси.

За размера на самото възнаграждение обаче се взе предвид цялата фактическа обстановка по образуване на делото, след предходно такова между същите страни във връзка отново с настоящия договор; факта, че процесните суми са били платени още преди обр. на първото дело; обстоятелството, че в предходните две производства са присъдени още две адв. възн.; цената на исковете; фактическата и правна сложност на делото; извършените пр. действия по защита в настоящото производство; провеждането на едно о.с.з. и пр., поради което и сумата ще бъде присъдена в този размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, да плати на Ж. Р. К., ЕГН **********, с адрес: ...., следните суми: 56,68 лева /петдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ – получена без основание за възнаградителна лихва и 270,32 лева /двеста и седемдесет лева и тридесет и две стотинки/ – получена без основание за неустойка, във връзка с недействителен договор за потребителски кредит № ..... от 04.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда – 24.10.2023 г. до окончателното погасяване, както и 100 лева /сто лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв, да плати на а. Г. Л. М., с адрес: ..., сумата от 300 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Ж. Р. К. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:

3

......................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4