Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266367 от 01.11.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5376/2020
Вид
Решение № 266367
Подписан
01.11.2021
В сила
23.04.2024
Състав
СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 380 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 439, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • § 96, ал. 1 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 01.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети април, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Снежана Тодорова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 5376 по описа на състава за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са иске с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и иск с правно основание чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата М.В.П. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди в резултат от настъпилата смърт на брат й Ц.В.П.. Източник на вредите било реализирано на 10.02.2020г. пътно-транспортно произшествие поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******– Л.М.И., чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество. Противоправният характер на поведението на И. бил установен в рамките на ДП № 11407/2019г. съгласно описа на СДВР съответно на пр.пр. № 21419/2019г. по описа на СГП. С писмена извънсъдебна претенция, отправена на 31.01.2020г. по реда на чл. 380 от КЗ – ищцата поискала от ответното застрахователно дружество да й бъде изплатено застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди, но с писмо от 10.02.2020г. ответникът отказал да изплати претендираното застрахователно обезщетение и с постановяването на този изричен отказ – той бил изпаднал в забава, считано от датата на отказа. При изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер на сумата от 200 000 лева за претърпените неимуществени вреди, причинени в резултат на загубата на брат й, заедно със законната лихва, считано от датата на постановяването на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение - 10.02.2020г., до окончателното изплащане. С оглед очаквания изход от процеса ищцата претендира да й бъдат присъдени и направените съдебни разноски за процесуално представителство.

Предявените по исков ред претенции на ищцата, са оспорени от З. „Л.И.“ АД. Ответникът оспорва осъществяването на предпоставките, обуславящи възникване на задължението му да заплати застрахователно обезщетение. В тази насока, ответникът оспорва преди всичко надлежната активна материална легитимация на ищцата, в качеството й на лице което е надлежно материално легитимирано да претендира и получи обезщетение за релевираните в исковата молба вреди, като се отчита родствената връзка по съребрена линия с пострадалото лице и задължителната практика на съдилищата в споменатата насока. Релевира доводи, които са основани на предписанията в Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС на РБ. Ответникът оспорва обема на вредоносния резултат, съответно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като при това релевира и доводи за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния разултат от страна на пострадалия. С оглед очаквания изход от процеса, моли след отхвърлянето на исковете, да бъде осъдена ищцата, да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за гражданско състояние и родствени връзки с изх. № 1319 от 09.12.2019г., издадено от Община Червен бряг, сочи, че ищцата е сестра на пострадалия при ПТП Ц.В.П..

Съдържанието на приет като доказателство Констативен протокол № К-676/15.11.2019г. изд. от СДВР установява факта на настъпването на пътно- транспортно произшествие на 15.11.2019г. в гр. София, с участието на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******– управляван от водача Л.М.И.. Инцидентът е настъпил, след като лекият автомобил е ударил метален стълб в ляво от платното за движение, разположен на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Кукуш“ в гр. София.

Приетите като доказателства преписи от Протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, съдържат данни за установените в хода на ДП № 11407/2019г. съгласно описа на СДВР съответно на пр. пр. № 21419/2019г. по описа на СГП факти за механизма на настъпване на процесния пътен инцидент. Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда подробно от съда, тъй като съдържащата се в тях специализирана информация е обект на експертен анализ от допуснатата комплексна съдебна авто-техническа експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебна авто-техническа експертиза, което е изготвена от вещо лице Х.И. мотивира следните изводи относно подлежащите на доказване правно значими факти:

На 15.11.2019г., около

01,40 часа, в тъмната част на денонощието, при мокра асфалтовата настилка водачът Л.М.И. управлява лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № ******* в гр.

София, по бул. „Сливница" с посока на движение от ул.

„Крум Стоянов" към ул. „Кукуш", със скорост на движение не по-ниска от 115 км/ч. На прав участък от пътя, в района срещу административен адрес на бл.

№***водачът губи контрол върху управлението на лекия автомобил, а последният навлиза в платното за движение на автомобили - в обратна на неговата посока на движение, излиза вляво - извън платното на бул. „Сливница" и се удря в метален стълб, находящ се в тротоарната площ, вляво от платното за движение. В момента на удара, скоростта на движение на лекия автомобил е не по- ниска от 110 км/ч.

Ударът настъпва с предната част на автомобила в металния стълб на височина до 1,10 м. от земята, като силата на удара е била значителна - по корпуса на стълба са описани деформации на метала, следи от задиране и олющена боя. В резултат на удара, автомобилът получава множество деформации. В най-дълбката си част - описаните деформации по корпуса на автомобила достигат до дълбочина повече от 1 метър. След удара автомобилът се завърта около стълба и се установява на описаното в протокола за оглед на местопроизшествие място. Пътуващият на предната дясна седалка в автомобила Ц.В.П. е починал на място, а данните от огледа на

МПС сочат, че тялото му се е намирало върху асфалтовата настилка, в близост до мястото на удара и лекия автомобил. В открито съдебно заседание, вещото лице уточнява, че страничните врати и колонките на автомобила, където се захваща предпазния колан липсват, но не е ясно дали са били откъснати в резултат на удара или са били прерязвани - с цел да бъде оказвана медицинска помощ на притиснати в деформираното купе хора. Причините за настъпване на процесното ПТП са управление на автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и загубата на контрол върху управлението на автомобила от водача.

Водачът на автомобила във всички случаи е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, ако бе управлявал автомобила със съобразена с конкретната пътна обстановка скорост и ако не бе допускал загуба на контрол върху управлението на автомобила.

Заключението на приетата без оспорване съдебно - медицинска експертиза, което е изготвена от вещо лице д-р Н.С., мотивира следните изводи, относно подлежащите на доказване правно значими факти:

Непосредствената причина за смъртта на Ц.В.П. е тежката, несъвместима с живота, черепно- мозъчна травма /натрошаване на черепа; контузия и разкъсване на мозъка/, като част от съчетаната травма на главата, гръдния кош и крайниците. Като се има предвид тяхната морфология и локализация, установените травматични увреждания по тялото на Ц.В.П. се дължат на силен удар и тангенциално действие /триене/, със или върху твърди предмети /каквито са детайлите от салона на автомобила и теренът/, и по време и начин съответстват да са получени при процесното ПТП - травма на пътник на предна дясна седалка след челно-страничен сблъсък на автомобила, с последващо изпадане от автомобила и триене на тялото му по терена. Имайки предвид всички материали в делото, между смъртта на Ц.В.П. и процесното ПТП е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.

Заключението на приетата без оспорване комплексна съдебно - медицинска и авто- техническа експертиза, което е изготвена от вещи лица д-р Н.С. и Х.И., мотивира следните изводи относно подлежащите на доказване правно значими факти:

Ако пострадалия Ц.В.П. е бил с поставен предпазен колан, то категорично може да се твърди, че движението на тялото му към момента на удара и непосредствено след него би било ограничено и би се предотвратило изпадането му извън автомобила.

По делото са представени и приети като писмени доказателства преписи от съдебни книжа, установяващи заведени искови претенции за застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, срещу застрахователното дружество, във връзка с настъпилото ПТП.

От представената справка от електронния сайт на Гаранционен фонд се установява факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******от ответното дружество. Същият извод се налага въз основа на служебно извършена проверка в публичния регистър на Гаранционен фонд.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Н. П. П., роднина по съребрена линия на ищцата /леля/, заявява, че пострадалият Ц.П. и ищцата М.П. поддържали отлични отношения. Между брата и сестрата съществувала не само родствена връзка, но и близки приятелски взаимоотношения. Свидетелката знаела, че двамата си оказвали взаимопомощ и подкрепа. Преди настъпването на инцидента, между двамата съществувала силна и трайна емоционална връзка. М. изразявала готовност да помага на брат си и помежду им не са възниквали конфликти. Погребението на пострадалия било организирано от сестра му, а не от родителите му. Свидетелката посочва, че ищцата преживял емоционално загубата на брат си. След инцидента животът на ищцата се променил, тъй като социалните й контакти били силно негативно повлияни.

С претенция входящ номер 1462/31.01.2020г., чиито препис е приет като доказателство по делото /на стр.14-15 от делото/– ищцата е отправила писмено искане до ответника: да й заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на брат и при процесното ПТП. Претенцията съдържа номер на банкова сметка, ***ателното обезщетение.

С писмен отговор изх. № 1309/10.02.2020г. ответното дружество е уведомило ищцата за отказа си да изплати претендираното застрахователно обезщетение, поради липса на доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата /застрахования при него водач/ и при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 КЗ - ответникът дължи да изплати на ищцата застрахователно обезщетение за понесените от него неимуществени вреди.

Налице е непозволяно увреждане, изразяващо се в причиняване на емоционални страдания поради смъртта на пострадалия, в резултат от предизвикването по непредпазливост на смъртта на пострадалия Ц.П..

Заключението на съдебната авто-техническа експертиза мотивира извода, че причина за настъпване на процесния пътен инцидент е противоправното – реализирано в нарушение на чл.20 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № *******. На водача на пътно превозно средство е забранено да превишава максимално допустимата за съответния пътен участък, а такова нарушение очевидно е било реализирано. Според изискванията на цитираните разпоредби от ЗДвП - водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, но водачът на процесния автомобил очевидно е загубил контрол върху управлението на автомобила и така е допуснал сблъсъка на автомобила с металния крайпътен стълб.