Протокол № 2139 от 20.11.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2139 гр. Пазарджик, 12.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220101591 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

За ищеца ** ЕООД, редовно призован чрез юрк. А. Г., не се явява представител. От пълномощника на дружеството е постъпила молба становище, в което са изложени доводи по съществото на правния спори и възражения във връзка с евентуалния доклад на съда по делото.

Ответницата Н. Г. М., редовно призована чрез пълномощника си адв. Л.

К., не се явява. За нея се явява пълномощникът й адв. К., с пълномощно приложено по делото.

АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. К.: - Поддържам писмения отговор, поддържам и насрещната искова молба. Твърдя, че доверителката ми освен правното основание въз основа на което е получила процесната сума има сключени още редица договори с еднотипно съдържание и клаузи, които съм ги формулирал в писмения отговор като дати и в насрещния иск, но съм допуснал една 1 фактическа грешка при изписването на датата на предпоследния договор, погрешно съм посочил дата 21.05.2010 година, следва да се счете 21.05.2020 година.

СЪДЪТ ДАВА НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ИЩЦАТА по насрещния иск възможност да уточни обстоятелствата във връзка с претенциите по всеки един от тези договори, а именно какви суми се претендира, че ответното дружество дължи, от които пък като сбор е оформена частичната претенция в размер на 1500 лева от общо претендираните 5000 лева.

АДВ. К.: - Госпожо съдия, тъй като ответната страна не е изпълнила задължението си, не е представила договорите, и твърди, че няма такива договори не можем да конкретизираме. А твърдя, че всичките договори са сключени на електронната платформа на дружеството, по един еднотипен начин се процедира с всички, така, че в историята на това финансово дружество, което би трябвало по закон да съхранява, има категорично информация за договорите, които доверителката ми за периода 2017-та – 2020та година е сключила с тях. Аз имам готовност да посоча размерът на главниците по всеки един от договорите за конкретните дати, но в момента не мога да посоча сумите, които е изплатила, защото тя там по предходните договори е платила и сумите, които са въз основа на неравноправните клаузи, а ни е всъщност претендираме точно тези суми по неравноправните клаузи.

Тъй като твърдя, че всички тези договори са нищожни, поради наличието на неравноправни клаузи, доверителката ми дължи само чистата сума по договорите, но тя е платила и неустойките, които са й начислени за това, че не е осигурила поръчител. Тези суми, ищцовото дружество се е обогатило по тези договори, и които са предмет на насрещната искова претенция. Моля да ми дадете допълнително възможност да уточня тези обстоятелства, като претенцията ми е за присъждане на сумата по насрещния иск в размер на 1500 лв., частична от общо 5000 лева.

Предмет на исковата претенция по основния установителен иск, те претендират сумата от 983,33 лв. С отговора ние сме заявили, че исковата сума изцяло се е погасила, като сме направили възражение за прихващане, и изложените обстоятелства касаят нашите доводи, че ищцовата страна по този иск дължи на моята доверителка сумата от 5000 лева. Тази сума изцяло ще 2 погаси претенцията от 983,33 лв., но тъй като искаме формиране на силата на присъдено нещо върху тази претенция, ние сме я предявили като частична, чрез насрещен иск за още и сумата в размер на 1500 лв. от тези общо 5000,00 лв. , по което искаме произнасяне със съдебното решение.

СЪДЪТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ

ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:

Първоначалната искова претенция е с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 55 от ЗЗД.

В подадената искова молба от „**” ЕООД с ЕИК **, с адрес гр. Со** представлявано от б и н – управител, чрез юрисконсулт А. С. Г., със съдебен адрес гр. С** против Н. Г. М. с ЕГН **********, адрес: гр. **, с цена на иска 983.33 лв., представляваща част от общо неоснователно преведена сума в размер на 2950.00 лв., се твърди, че на 19.11.2020г. ответницата получила сума в размер на 983.33 лв., като в предходно дело ищцовото дружество било твърдяло, че сумата е получена в качеството му на кредитополучател по договор за кредит от разстояние № 317640 сключен с ищцовото дружество.

Твърди се, че с решение № 559 от 24.05.2022г. по гр.д. 691/2021г. на PC Пазарджик, съдът намерил, че не бил налице сключен договор за кредит, както и, че Решението е необжалваемо от страна на „**“ ЕООД, като същото било влязло в сила спрямо дружеството. С оглед установителното действие на силата на присъдено нещо, то следвало да се приеме, че в действителност М. не е страна по договор за кредит с ищцовото дружество, но се твърди, че същевременно тя била получила сума с основание договор, който не съществувал и съответно сумата е била неоснователно преведена. Сочи, че поради тази причина за ищцовото дружество бил породен правен интерес да заведе дело срещу ответницата за платената сума. Твърди се, че ищецът депозирал пред Районен съд Пазарджик заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което е било образувано ч.гр.д. № 556/2024г., 28 гр. с-в. Твърди се, че по същото е била издадена заповед за изпълнение, която е била надлежно връчена на ответника по делото, като той бил подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след довнасяне на дължимата държавна такса, поради което се твърди, че бил породен правен интерес за 3 ищеца за завеждане на настоящото дело. Твърди се, че това бил втори частичен иск между страните, че вече било проведено дело с идентичен предмет - част от вземането в общ размер на 2950.00 лв. Сочи се, че предходното дело било гр.д. № 131/2023г. на PC Пазарджик, което било образувано по повод възражение подадено срещу ч.гр.д. № 3312/2022г., 12 с-в. на PC Пазарджик. Твърди се, че с решението по исковото дело съдът уважил изцяло предявения иск, както и че същото било обжалвано от ответницата.

Твърди се, че във въззивното производство ОС Пазарджик с решение по в.гр.д.

№ 677/2023г. на ОС Пазарджик потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Твърди се, че в следствие, между страните със сила на пресъдено нещо е било установено, че ответницата М. дължи на „**“ ЕООД сума в размер на 2950.00 лв., поради неоснователно обогатяване, както и че частичният иск е допустим и подлежи на уважаване, като се посочва, че не били основателни направените от ответницата М. възражения. Твърди се, че настоящият иск е повторен частичен, като съответно горната фактическа обстановка следвало да се приеме за установена между страните, поради което се счита от ищеца, че липсва необходимост да се доказват отново обстоятелствата, които следвало да се докажат в настоящото производство, тъй като те вече са били установени между страните с краен акт на съда и съответно не могат да се изменят в последващо производство. Формулирано е доказателствено искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, която да отговори на поставени от ищеца въпроси. С оглед гореизложеното, ищецът твърди, че било видно, че ответницата се била обогатила с получената сума в размер на 2950.00 лв., че същата не й е била дължима към датата на превода, поради установена от съд липса на правно основание за превода.

Посочва, че липсва друго правно средство за връщане на сумата освен института на неоснователното обогатяване. Сочи се, че посредством заявлението за издаване на заповедта за изпълнение ищецът претендирал, част от цялата сума, а именно в размер на 983.33 лв., а не размера на целия превод.

Сочи съдебна практика, като моли съдът да вземе предвид указанията в издадените по нея актове, при постановяване на решението си. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба Н. М. дължала по повод издадената заповед за изпълнение, сума в размер на 983.33 лв. - представляваща част от общо неоснователно преведена сума в размер на 2950.00 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на 4 исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума. Сочи, че претендираната сумата нямала общо с присъдената сума по гр.д. № 131/2023г. на PC Пазарджик. Претендират се съдебни разноски в заповедното производство в размер на 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 25.00 лв., както и разноските в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Оформен е петитум, с който, се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н. Г. М. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.

„** да заплати на “**” ЕООД с ЕИК **, с адрес гр. София - ** представлявано от б и н - управител чрез юрисконсулт А. С. Г. сума в размер 983.33 лв. представляваща част от общо неоснователно преведена сума в размер на 2950.00 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума. Сочи, че за Вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 556/2024г. 28 гр. с-в. на Районен съд Пазарджик, като твърди, че претендираната в настоящото дело сумата нямала общо с присъдената сума по гр.д. № 131/2023г. на PC Пазарджик и се отнасяла се за друга част от общата дължима сума.

Моли съдът да осъди ответника да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 25.00 лв.. Моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът да осъди ответника да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство, включително държавна такса и такса за изисканите експертизи. Моли, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът да осъди ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Сочи доказателства. Формулира доказателствени искания.

Оформено е и особено искане, в случай, че са налице условията на чл. 237 от ГПК съдът да постанови решение при признание на иска, както и при условията на чл. 238 - 239 ГПК да постанови неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника Н. Г. М. – адв. Л. К. - АК Пазарджик, у**, в който е изложено становище, че исковата претенция е допустима и подлежи на разглеждане по предприетия исков ред, но е неоснователна, като се оспорват и по основание, 5 и по размер претенциите на ищцовото дружество. Оспорва се твърдението, че ответницата ми се е била обогатила неоснователно със сумата от 983.33 лв., представляваща част от 2950 лв., като се твърди, че процесната сума е била получена от същата въз основа на договорно основание, но не дължала връщането й. Твърди се, че сумата е била получена по договор за потребителски кредит № 317640, сключен с ищцовото дружество. Сочи, че в производството по гр.д. 691/2021 г. по описа на ПзРС ищцовото дружество претендирало цялата сума от 2950 лв., като бил налице влязъл в сила съдебен акт, с който претенцията на ищцовото дружество е била отхвърлена. Твърди се, че по настоящото производство се претендира част от същата сума, но на друго правно основание, както и че не била налице хипотезата на неоснователното обогатяване, тъй като разместването на паричните блага е станало на правно основание - договор за потребителски кредит, а не без основание, както се твърди от ищеца. Твърди, че ответницата не дължи връщане на тази сума, защото тя не се била обогатила за сметка на ищеца без основание, както и че основанието, поради което е получена сумата било предмет на производството по гр.д. 691/2021 г. по описа на ПРС. Твърди, че по отношение на материалното притезание на ищеца имаме сила на пресъдено нещо, като сочи, че силата на пресъдено нещо на постановения по гр.д.