Протоколно определение № 19451 от 13.11.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 19451 гр. София, 23.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. А.А

Съдебни

ИСКРА СВ. ПЕТРОВСКАзаседатели: АНТОНОВА

МАРИЯ СТ. А.А при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора И. В. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Наказателно дело от общ характер № 20241110211433 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Д. А. А., нередовно призован, не се явява.

В залата се явява адв. Й. П. – служебен защитник на подс. А., редовно призована.

Д. Д. Т. – преводач, редовно уведомена по телефона, не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА следните резултати във връзка с призоваването на подс. А.:

Постъпил е отговор от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, съгласно който последната подадена молба от чуждия гражданин за предоставяне на убежище е от 19.11.2019 г. Посочено е, че заверен препис от личното дело на чужденеца е изпратен към администрацията на Президента на Република България, която с Решение № 4/13.03.2020 г. отказва да предостави убежище на подс. А.;

Отговор от ГДИН, че към настоящия момент подс. А. не изтърпява наказания „лишаване от свобода” и не се задържа в затворите на страната на друго основание по реда на НПК;

Отговори от „Йеттел България” ЕАД и „А1 България” ЕАД, че 1 подсъдимият не е ползвател на услугите на двата мобилни оператора;

Отговор от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество”, че подс. А. е обявен за международно издирване с цел установяване на адрес на 16.09.2024 г. Въведен е сигнал по чл.34 от Регламент № 218/1862 на Европейския парламент и на Съвета с посочен в отговора шенгенски индификационен номер. Посочено е, че при получаване на относима информация във връзка с въведения сигнал или в случай на установяване местонахождението на лицето, съдът ще бъде своевременно уведомен;

Отговор от НСлС, че към датата на отговора няма данни подсъдимият да е задържан в някой от арестите на страната;

Отговор от ТД на НАП, че за подсъдимия няма данни за действащи трудови договори, както и данни за осигуряване;

Отговор от СДВР отдел „ПКП“, в който е посочено, че подсъдимият А. е обявен за издирване и по настоящето дело с бюлетин от 25.09.2024 г. на СДВР и с телеграма от 04.10.2022 г. на ГДНП с мярка „установяване на адрес”. Посочено е, че същия е обявен за издирване и с наложена мярка „задържане под стража” по НОХД № 1381/2022 г., по описа на СГС, НО, 40 състав. Посочено е, че при извършена справка в Информационните системи на МВР е установено че за периода от 2015 г. до датата на отговора, издирваното лице няма отразено преминаване на границата в двете посоки. Въпреки проведените оперативноиздирвателни мероприятия към момента издирваният не е установен. Посочено е, че при установяването му, съдът ще бъде своевременно уведомен;

Отговор от ГДГП, че за периода 01.01.2014 г. до 04.10.2024 г. за подсъдимия няма записи на данни за преминавания през ГКПП на страната;

Втори отговор от ГДГП, съгласно който подсъдимият е поставен на контрол по уведомяване с цел връчване на призовка при преминаване през ГПП на страната със срок до 23.10.2024 г., като при установено преминаване на посдъдимия през границите на страната в този срок, на същия ще бъдат връчени призовка и съдебни книжа;

Отговор от Дирекция „Миграция”, в който са посочени наложените принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България, налагани по отношение на подс. А.. Посочено е, че последната наложена по отношение на А. принудителна административна мярка е връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна по 2 чл.41, т.4 от Закона за чужденците в Република България, наложена със Заповед от 08.04.2021 г. по описа на отдел „Миграция”, СДВР. Посочено е, че последният известен адрес на лицето, актуален към 07.02.2020 г., е гр. София, ул. „Вардар” № 3, ет.3, ап.3.

ПРОКУРОРЪТ: В СРП разпореждането за насрочване на делото е получено преди повече от седем дни.

АДВ. П.: Аз също съм получила преди повече от седем дни разпореждането за насрочване на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото .

АДВ. П.: Към настоящия момент аз моля да не се дава ход на делото. Нека да изчакаме още няколко дни. Може случайно да бъде намерен подс. А. и да му бъдат връчени документите и лицето да присъства в съдебния процес. Към настоящия момент аз не съм се виждала с лицето, не го познавам, не съм разговаряла с него.

СЪДЪТ, след съвещание, намери, че ход на делото в днешното съдебно заседание следва да бъде даден в условията на задочно производство по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК по следните съображения: В хода на досъдебното производство подс. А. първоначално е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем лично. След това, още в хода на досъдебното производство и преди неговото приключване, са налице данни, че подсъдимият е напуснал своето местоживеене, като постановеното по отношение на него издирване не е дало резултати и не е довело до установяването му. За провеждането на разпоредителното заседание са били изискани всички справки за установяване на местоположението на подсъдимия, но въпреки това местоживеенето му не е било установено. Отделно от това следва да се посочи, че по отношение на подс. А. се провежда общодържавно издирване още от досъдебното производство. Отделно от това от днес докладвания отговор от СДВР отдел ПКП е видно, че същият се издирва с мярка „задържане под стража” и по наказателно производство, висящо пред СГС. Видно от докладна записка, приложена на лист 11, том Х от материалите от досъдебното производство, по настоящето наказателно производство подсъдимият е обявен за общодържавно издирване с телеграма на ГДНП № 25889/2022 г. Т.е. към настоящия момент подсъдимият се издирва за период приблизително от две години, като действията по издирването му са останали без резултат. Същевременно съдът 3 намира, че на настоящия етап неговото лично участие в производството не е необходимо за разкриване на обективната истина, поради което са налице основанията ход на делото да бъде даден в условията на задочно производство на основание чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.

При тези мотиви, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

ЗА

ПРОВЕЖДАНЕ

НА ОТКРИТО

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. П.: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ЗАЯВЯТ

СВОЕТО СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛ.248 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на СРС. Няма основания за спиране или прекратяване на производството. Считам, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия или други страни. По отношение на особените производства, считам, че няма основания делото да се проведе по тези производства. По отношение на т.5 - няма основание за прилагане на нито едно от посочените в нея хипотези. Няма да представям нови доказателства. По отношение на мярката за неотклонение, тъй като в момента лицето се издирва, считам, че не следва да се налага каквато и да било мярка преди неговото установяване, а при установяването му, ще бъде поискана най-тежката такава „задържане под стража”. Предвид това, че делото ще се проведе по общия ред, моля да насрочите дата в разумен срок.

АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели считам, че делото е подсъдно на СРС. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Към момента не са установени някакви отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство. Няма основания да се разглежда по реда на особените правила делото, също така и при закрити врати и съответно за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, няма такива установени условия. Относно вземане на мярка за процесуална принуда се съгласявам с казаното от представителя на прокуратурата, да не се взема никаква към момента. Нямам искания за събиране 4 на нови доказателства. Моля съда да насрочи дата за следващото съдебно заседание с призоваване на свидетелите, които са упоменати.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ

СЪДЪТ, след съвещание по въпросите на откритото разпоредително заседание намери следното:

Делото е подсъдно на СРС по правилата на родовата и местната подсъдност. Не се констатират основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

В отклик от страните обаче съдът намира, че в хода на досъдебното производство са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничавне процесуалните права на обвиняемия, и от друга страна, препятстващи определянето по ясен и категоричен начин на предмета на доказване в съдебното производство. Това е така, тъй като съдът намира, че обвинителният акт не отговаря на изискванията за съдържание по чл.246 от НПК. Това е така по следните съображения: С обвинителния акт по отношение на подсъдимия Д. А. А. е формулирано обвинение за извършено престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 във вр. ал.1 във вр. чл.20, ал.4 във вр. ал.1 от НК. Според обвинението подс. А. е подпомогнал други лица, изброени в обвинителния акт – извършители и помагачи на това престъпление, т.е., вменената му форма на съучастие е помагачество. Както е известно от теорията и практиката, помагачът никога не е участва в изпълнителното деяние на самото престъпление, а улеснява извършването му чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Т.е. помагачът извършва такава дейност, която създава благоприятни условия за извършителя, да осъществи той изпълнителното деяние на намисленото престъпление. В диспозитива на внесения от СРП обвинителен акт според съдебния състав е допуснато смесване между двете форми на съучастие – помагачество и извършителство. Помагачът винаги подпомага извършителя в извършването на престъплението, а в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че подс. А., като помагач в съучастие с три лица – извършители, едно лице, определено като помагач, и едно лице, което според обвинението има качеството на подпудител и помагач, протИ.законно е подпомагал 21 лица, подробно изброени в обвинителния акт, да преминават страната в нарушение на 5 закона. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.281 от НК изпълнителното деяние на това престъпление се изразява именно в подпомагане на чужденец да пребивава или преминава страната. Т.е. от една страна в обвинителния акт се твърди, че А. е помагач, а от друга страна се твърди, че той е подпомагал 21 лица протИ.законно да преминават страната в нарушение на закона, с което всъщност му се вменява да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.281 НК, което, ако бъде възприето, го превръща в извършител.

На следващо място, помагачът, както и подбудителят, подпомагат или склоняват към извършване на конкретно престъпление, което също следва да е посочено, когато повдигнатото обвинение е за съучастие в една от двете форми.

В настоящия случай в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е улеснил извършването на престъплението от извършителите, помагачите и подбудителите, като не се сочи какво е престъплението, което А. се твърди да е подпомогнал. Горното е от значение, както за правото му на защита, така и за определяне на правната квалификация на твърдяната от прокуратурата престъпна деятелност на подс. А..

На следващо място е налице несъответствие и непълнота на твърденията, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съпоставени с конкретните действия, инкриминирани по отношение на подсъдимия, за които му е повдигнато обвинение. Прокуратурата е описала конкретните действия на подсъдимия, които инкриминира, като е посочено, че А. е улеснил извършването на престъплението, като не е посочено какво е то, от извършителите, помагачите и подбудителите, извършвайки логистична дейност – посрещнал на входа на гр. София автомобилите на извършителите и помагача, навигирал ги до мястото, където ги чакали чуждите граждани, платил им транспортни разходи за горИ. и други разходи. В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият А. е и наблюдавал и информирал за наличие на полицейски органи. Твърдения за последното в обстоятелствената част на обвинителния акт не се откриват. Единствено на страница трета от обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че след като се е уверил че мигрантите се качили в автомобилите и че няма полицейски служители в района, обвиняемият А. се оттеглил с автомобила си в неизвестна посока. Няма твърдения същият да е наблюдавал за наличие на полицейски автомобили, да е информирал, още по-малко кое конкретно лице е информирал 6 за наличие на полицейски органи, както липсват твърдения дали тази дейност по наблюдение и информиране за наличие на полицейски органи подс. А. е извършвал при наличие на предварителна уговорка с останалите лица, посочени в обвинителния акт като извършители и помагачи на деянието.