Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11241 от 12.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58019/2024
Вид
Решение № 11241
Подписан
12.06.2025
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139б · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.153, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.56 · Закон за собствеността
  • чл.57 · Закон за собствеността
  • чл. 71 · Наредба за трудоустрояване
  • чл. 73 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 11241 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110158019 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. А. К. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12780/2024 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че 1 след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „ДИРЕКТ“ ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, но тъй като издадената заповед била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 1 561,06 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 132,63 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2021 г. до 16.02.2024 г., сумата от 1,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху платена главница за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 29.09.2023 г. Претендират се и сторените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от особения представител на ответника предявените искове се оспорват. Излагат се доводи, че по делото липсват доказателства за реално потребена в имота топлинна енергия през исковия период.

Оспорва се наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, поради липса на договор. Оспорват се представените към исковата молба фактури, кредитни известия и таблица без подпис с доводи, че са без подпис и печат на издателя и представляват частни документи. Оспорват се и представените протокол от ОС на ЕС и договор между ЕС и третото лице с доводи, че не касаят ответника. Прави се и възражение за настъпила давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – «ДИРЕКТ» ЕООД не изразява становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, изготвяните индивидуални справки за процесния период, 2 документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 12780/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника – настоящ ответник, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – настоящ ищец сумите, както следва: сумата от 1 561,06 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.Надежда, бл.270, вх.Г, ап.81, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 132,63 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2021 г. до 16.02.2024 г., сумата от 1,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху платена главница за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 29.09.2023 г., както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 29.08.2024 г. съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

Видно от приложения по делото нотариален акт за учредяване право на ползуване и покупко-продажба на недвижим имот № 44, том I, рег.№ 917, дело № 40/2003 г. по описа на Антони Гетов, нотариус с район на действие СРС е, че в полза на ответницата в настоящото производство е учредено пожизнено право на ползуване върху процесния недвижим имот.

По делото е приложено заявление-декларация от ответницата до топлофикационното дружество, с което е поискала да й бъде открита партида за топла вода.

По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД. По делото е приложен и договор от 11.10.2001 г., сключен в изпълнение на взетото решение.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, за срок от три години.

По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот, 3 без данни за съставител, както и приложимите ОУ на ищцовото дружество.

По делото са приложени индивидуалните справки от изравнителните сметки през процесния исков период, документите за извършен отчет и сертифициране на уредите за дялово разпределение.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице след извършване на необходимите проверки е констатирало, че през исковия период в бл.270, в който се намира и процесния недвижим имот, не е потребявана топлинна енергия за отопление, а само за БГВ. Посочено е, че в ап.81 има два узаконени водомера за топла вода, въз основа на реален отчет на които, третото лице-помагач е разпределяло ТЕ за БГВ. Вещото лице е констатирало още, че срещу изготвените изравнителни сметки не са подавани възражения. В заключението вещото лице е посочило още, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, дължимата сума за главница за ТЕ възлиза на сумата от 1561,06, а обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 133,70 лева, в т.ч. 1,07 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по 4 силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.

В конкретния случай от представения по делото нотариален акт се установява, че ответникът е с пожизнено учредено право на ползване върху процесния недвижим имот, поради което следва да се приеме, че облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. В закона не е предвидена солидарна отговорност на собственика и ползвателя, такава не е предвидена и в общите условия на ищцовото дружество.