Решение № 2832 от 15.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2832 гр. Бургас, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Е. Г. Х. като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120106137 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. М. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б.******, с която са предявени осъдителени искoве с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ срещу „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД ЕИК 102003925, със седалище и адрес на управление гр. Б.****, за заплащане на сумата от 98 000 лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и за заплащане на сумата от 734,66 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпила на ****.2024г. трудова злополука.

Ищецът твърди, че работи и понастоящем по трудово правоотношение в „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД, считано от ****.2023г. на длъжност „*********“.

В „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД постъпил за първи път на ****.2015г. като „****** /зърнен терминал/“. Оттогава досега извършвал безупречно възложената му работа.

Сочи, че на 16.10.2024г. бил дневна смяна, като изпълнявал възложените му по трудов договор служебни задължения, състоящи се в ръчно обиране на останалото зърно в силоз №7. Естеството на работата се състояло в следното: след като приключи гравитационното изтичане на зърното от силоза през отвор, находящ се в долната част на съоръжението, той и колегата му Б. К. следвало да влязат във вътрешността на силоза и ръчно, посредством гребла и метли да оберат останалото около 10% от общото количество зърно до пълното изпразване на силоза. Влизането в силоза се извършвало през отвор, който се намирал на стената на цилиндричната част на 1 съоръжението на височина около три метра от земята. До входния отвор се стигало по пътека от метални плоскости, поставени върху редлер /подвижна машина изнасяща зърното от силоза до кея/.

След като вече бил преминал по металната пътека /редлер/, ищецът се бил хванал за ръба на люка, през който се влиза в силоза. Този отвор бил с диаметър 65 см и влизането през него ставало доста трудно. За да влезе в силоза на ищеца се налагало да свие силно тялото си, да постави първо единия си крак вътре в силоза, да се хване здраво с едната ръка и след това да прехвърли останалата част от тялото си вътре, стъпвайки на стъпало, което е монтирано на стената на силоза и е с размер 20x40 см. Това стъпало се намирало на външната част на силоза, на височина около три метра от земята, като през цялото време положението на тялото му е крайно нестабилно. Точно по време на прехвърляне на тялото му през люка, за да влезе през него, се държал за ръба му. Тогава се изпуснал и паднал първо върху редлера на дясната си страна, а след това по гръб на земята.

След падането ищецът бил настанен в Неврохирургично отделение на УМБАЛ Б.. Установили се счупване на раменна кост, счупване на ладиевидната кост на китката, счупване на свода на черепа, съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост. Тези счупвания го обездвижили за един твърде дълъг период от време. Възстановяването било труден и тежък процес. Ищецът бил непрекъснато в болнични поради временна нетрудоспособност от ****.2024г. до ****.2025г., когато се върнал отново на работа.

Така осъществилата се злополука била призната за трудова с Разпореждане №******/****.2024г., ТП на НОИ - Бургас, на основание чл. 60 ал.1 от КСО.

Твърди, че в продължение на 10 месеца се възстановявал от травмите си, като след сваляне на поставените му ортези, провел амбулаторно физиотерапия, която не дала очаквания резултат. Провел два курса по 7 дни физиотерапия. Поради неовладяване на болковия синдром, ограничени и болезнени движения при абдукция, външна ротация и елевация, намалена мускулна сила в дясната му ръка и хипотония на мишничната мускулатура се наложило от 22.01.2025г. до 29.01.2025г. да провежда допълнително физикална терапия и рехабилитация. Били му поставени ортези на лакътя и китката, които носил първоначално около 35-40 дни. След свалянето им и започване на раздвижването на ръката и рамото се наложило отново да ги носи и така до петия месец, по препоръка на ортопед. Ищецът сочи, че това изключително влошило качеството му на живот. Изпитвал затруднение при обслужването си, тъй като било засегнато дясното му рамо, десен лакът, а той си служил основно с дясната си ръка.

Твърди още, че и понастоящем изпитва болки в засегнатите от фрактурите места. Излага, че не може да вдига тежко, да извършва продължително време тежък физически труд. Работодателят му бил обещал, че след възстановяването му и завръщането на работа, ще бъде преназначен на по-лека работа, но това не се случило.

2

Ищецът сочи, че получените наранявания му донесли значителен дискомфорт, затруднения в чисто битов план - при обслужване на найелементарни физиологични и хигиенни нужди в продължение на месеци след злополуката. Освен изживените от него болки и страдания, имал нужда от помощ за най-елементарни дейности - обличане, събличане, къпане. В резултат на трудовата злополука бездействал за твърде дълъг период от време - 10 месеца. Това го потискало емоционално, чувствал се безполезен за себе си и семейството му. От продължителното обездвижване, съчетано с емоционалната потиснатост, която изпитвал, наддал килограми над нормалното си телесно тегло. Не можел да осъществява и нормалната за него двигателна активност, с която бил свикнал преди злополуката - разхождал се редовно, работел на село, където обработвал бащиния си двор с площ около 3 дка.

Освен останалите затруднения и неудобства, лекарите му обяснили, че въпреки младата му възраст, последиците от травмата вероятно ще го следват през целия му живот - по време на преходни сезони, влажност, студ ще изпитва болка в засегнатите места.

Ищецът сочи, че претендирани от него суми за имуществени вреди представляват разходите, които е направил по лечението си – болнично и извънболнично, физикална терапия и рехабилитация. По тази причина претендира и тяхното репариране.

По изложените съображения ищецът предявява исковите си претенции, като моли същите да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият излага, че намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че настоящия случай работникът е проявил груба небрежност като е нарушил инструкциите за безопасна работа. Сочи, че съгласно т.3.5 от Инструкция за безопасна работа в ограничени (затворени) пространства (Инструкция за безопасна работа), каквото пространство е силозът, влизането и излизането в ограничено пространство се извършва, с използване на стационарни стълби (там където са налични) или подходящи преносими стълби. При постъпване на работа, на Н. К. е бил проведен начален инструктаж по безопасност на труда, като същият е запознат от страна на работодателя „КРЗ Порт Бургас” АД с Инструкцията и е удостоверил този факт със своя подпис. Същият е бил запознат и с изготвената от работодателя Карта за оценка на риска №24, в която е посочено, че има „опасност от подхлъзване, загуба на равновесие и падане при движение, при почистване на зърнения терминал и силозите”, което може да доведе до контузии и наранявания. Сочи, че въпреки, че е бил своевременно и надлежно инструктиран от страна на работодателя, при извършване на работа К. е нарушил Инструкцията за безопасна работа и както сам посочил в исковата молба, е влязъл в силоза не като използва стълба, а по метални плоскости, поставени върху редлер (подвижна машина изнасяща зърното от силоза до кея), находящ се по външната страна на силоза. Влизайки по този начин в 3 силоза, ищецът е паднал и е получил описаните увреждания. Твърди, че ако ищецът е ползвал стълба за влизане в силоза, то злополуката не би настъпила.

Отделно от горното ответникът излага, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с получените от същия обезщетения по общественото осигуряване, във връзка с неговата временна нетрудоспособност, по повод на процесната трудова злополука, на основание чл. 200, ал. 3 от КТ. Намира още, че така претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с полученото от същия застрахователно обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.4 от КТ. В тази връзка заявява, че „КРЗ Порт Бургас” ДД е сключило със ЗАД „Алианц България” АД Застраховка „Трудова злополука”, във формата на Застрахователна полица №********/020/000037. Ищецът бил застрахован по посочената застраховка и във връзка с процесната трудова злополука е получил обезщетение в размер на 3 239.49 лева. Предвид това счита, че претендираното обезщетение следва да бъде намалено с изплатеното му застрахователно обезщетение.

Въз основа на изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на сторените в процеса разноски.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е трудов договор № 6/****.2015г., сключен между Н. М. К. и ответното дружество, видно от който К. е заемал длъжността „******“.

Представено е и допълнително споразумение от 01.08.2022г., с което страните са се договорили да променят длъжността на работника, която е изменена на „*********“. По делото е приложена трудова характеристика на длъжността „*********“, както и служебна бележка, от която е видно, че на ищеца е проведен първоначален инструктаж по безопасност на труда на 02.02.2015г.

Приложен е и инструктаж за безопасна работа в ограничени пространства, видно от който служителите, които влизат и излизат в ограничено пространство следва да използват стационарни стълби (там където са налични) или подходящи преносими стълби.

По делото е представен опис на лицата, които са били запознати с инструкция за безопасна работа в закрити пространства. В лист две от същата (лист 64 от делото) е попълнено името на ищеца, срещу което е поставен подпис.

Видно от застрахователна полица №********/020/000037 КРЗ Порт Бургас” АД е сключил със ЗАД „Алианц България“ застраховка „Трудова злополука“, по която ищецът е бил застрахован за риска от трудова злополука.

Приложено е и преводно нареждане от 22.08.2025г., видно от което ищецът е получил обезщетение в размер на 3 239,49 лева.

Видно от Удостоверение № ******/28.10.2025г. на НОИ Бургас, за периода от месец октомври 2024г. до месец юли 2025г. в полза на ищеца е било заплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода в 4 общ размер на 19 992,37 лв.

Прието е Разпореждане № ****** от ****.2024 г. (лист 7), издадено от ТП на НОИ, гр. Бургас, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО въз основа на декларирана злополука с вх. № ****** от 16.10.2024 г. на ТП на НОИ Бургас от осигурителя „КРЗ Порт Бургас“ АД, станала с Н. М. К. на ****.2024 г. С разпореждането е прието, че инцидентът е трудова злополука на основание чл.55, ал.1 от КСО. В разпореждането е отразено, че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната работа.

В работното си време операторът Н. К. е бил зает с ръчно изваждане на стока /зърно/ от силоз № 7. Около 16:20 часа придвижвайки се по редлер, находящ се от външната страна на силоза, при опит да влезе през люка, докато се е наемал К. е изгубил равновесие. Изтървал мястото, за което е бил захванат, при което паднал първо по лице надясно, върху редлера, а след това паднал по гръб на бетоновата площадка. След свестяване, поради невъзможност да се движи, К. с усилия е успял да позвъни на колега за подаване на сигнал.

При пристигане на спешен екип Н. К. е бил отведен за преглед в УМБАП - Бургас АД. След прием и в резултат на множество изследвания медицински специалисти от Неврохирургично отделение поставят окончателна диагноза на пострадалия: счупване на свода на черепа, закрито, а придружаващи са: счупване на тялото на раменната кост, закрито, счупване на ладиевидната кост на китката, закрито и счупване на лопатката, закрито. По делото е приложена и самата декларация за трудова злополука, подадена от работодателя и ответник в настоящия процес.