Определение № 1315 от 24.06.2025, Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1315 гр. Ямбол, 24.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в закрито засеД.е на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330100661 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Д. К. П. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че Договор за кредит № ***** сключен между ищеца и първия от тях е недействителен на осн. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съответно че е нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 06.03.2024 г., сключен между ищеца и втория ответник.

В отговор на исковата молба ответниците са направили възражение за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес за водене на делото. Посочено е от „Кредисимо“ ЕАД, че задълженията на ищеца са изпълнени от поръчителя и той се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, който не претендира вземания към длъжника и не е негов кредитор. От своя страна „Ай тръст“ ЕООД е възразило, че ищецът няма правен интерес от иска срещу него, предвид издадената по ч.гр.д. № ****/** г. на ЯРС и влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на процесния Договор за кредит № **** г. за сумата 1 977,36 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 374,09 лева, представляваща договорна лихва за период от 11.04.2024 г. до 03.12.2024 г., сумата 46,96 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.05.2024 г. до 03.12.2024 г.. Съдът е постановил и разпореждане за отхвърляне на заявлението досежно вземанията за сумата 116,54 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 06.03.2024 г. и за сумата 10,49 лв. – законна лихва за забава по този договор, който е приел за нищожен поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Съдът установи при запознаване с ч.гр.д. № ****/** г. на ЯРС, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.

В дадения на ищеца едноседмичен срок да обоснове, предвид гореизложените обстоятелства, правен интерес за предявените исковете, страната е проявила процесуално бездействие.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от 1 фактическа страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с правно осн. чл. 124 ал.1 ГПК вр. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП.

Както е приел ВКС в Решение № 30 от 03.06.2019 г. по т. д. № 207/2018 г., т. к., І т. о. оспорването на вземане, присъдено със заповед за изпълнение, законодателят е предвидил като допустима процесуална възможност единствено в полза на длъжника и то като осъществимо по строго определен процесуален ред - чл. 414, ал. 2, чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК. Когато вземането е присъдено със заповед за изпълнение, тя се ползва със стабилитет, поради влизането й в сила /чл. 416 ГПК/, която в отношенията между страните създава състояние на безспорност и принудителна изпълняемост на вземането. ВКС е изтъкнал преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, също и невъзможността да се иска отмяна на заповедта за изпълнение по реда на чл. 303 и сл. ГПК, тъй като последната не е сред актовете, подлежащи на отмяна по този ред (в т.см. опр. № 110/06.04.2017 г. по ч.гр. д. № 1210/17 г. на трето г.о. на ВКС). В последния смисъл е и Определение № 514 от 06.03.2024 г. по ч. т. д. № 2058/2023 г., т. к., І т. о. на ВКС.

В настоящия случай е налице именно влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на процесните договори, на които е основал претенцията си заявителят „Ай тръст“ ЕООД, твърдейки че е платил задълженията на длъжника като поръчител. Заповедта за изпълнение има изпълнителна сила досежно вземанията за главница, договорна и мораторна лихви по договора за кредит. Заповедният съд е отхвърлил заявлението относно възнаграждението на поръчителя и обезщетението за забавата на плащането му, като е отрекъл валидността на договора за поръчителство. Настоящият ищец-длъжник в заповедното производство не е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е пропуснал да осъществи по строго определения процесуален ред оспорването на вземането, присъдено със заповед за изпълнение. Т.е. настъпил е горепосочения от ВКС преклудиращ ефект на влязлата в сила заповед.

Тези характеристики на влязлата в сила заповед за изпълнение са отбелязани и в Определение № 589 от 15.07.2014 г. по ч. т. д. № 1895/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС, в което е изложена съдебна практика относно преклудиране на основанията, на които се основава претенция по чл. 26 от ЗЗД, от действието на влязлата в сила заповед за изпълнение, при което те не могат да се предявяват по исков ред. Според тази практика, соченото обстоятелство - нищожен договор, въз основа на който се претендира вземането - няма характеристиката на "новооткрито" - което страната би могла да узнае в хода на висящото заповедно производство, респективно подавайки възражение по реда на чл. 414 ГПК. За значението на влязлата в сила заповед за изпълнение е изложено становище и в Определение № 3760 от 26.07.2024 г. по гр. д. № 93/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, в което е посочено, че по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по см. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, относно срока на новата давност.

2

Споделяйки изложените правни становища, съдът счита, че възраженията на ответниците за недопустимост на исковете са основателни. В настоящия случай възраженията на длъжника за нищожност на договорите, от които произтичат вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са преклудирани и той няма правен интерес да иска обявяването им за недействителни, съотв. нищожни. Евентуално положително решение по тези искове няма да доведе до отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК на заповедта за изпълнение, която в отношенията между страните е създала състояние на безспорност и принудителна изпълняемост на вземанията. Кредиторът по договора за кредит признава, че вземанията му са погасени чрез изпълнение от страна на поръчителя и понастоящем не съществуват в неговия патримониум. Това признание ползва длъжника в отношенията му с тази страна по правоотношението. Същевременно поръчителят разполага с изпълнителен титул за платените суми. При признаване от съда на действителността на договорите, от които произтичат вземанията, подлежащи на принудително изпълнение, установяването в настоящото производство на недействителност на целите тези договори, както е поискано от ищеца, е недопустимо.

Тъй като не е налице положителна процесуална предпоставка за правото на иск, предявените такива са недопустими и производството следва да бъде прекратено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3