Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 373 от 20.08.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 1331/2025
Вид
Решение № 373
Подписан
20.08.2026
Състав
Сияна Стойчева Димитрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Несебър, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Иво Н. Петков като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело № 20252150101331 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Образувано e по искова молба вх. № 11914/27.11.2025 г. о т С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. **********, ул. „**********“ № 23, чрез адв. Ц. Т. от АК **********, срещу В. Х. С., ЕГН **********, с адрес в гр. **********, ул.

„**********“ № 28А, с която е предявен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК и се иска да бъде признато за установено, че ищцата е изключителен собственик на основание пълна трансформация на лично имущество на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на с. **********, с адрес в с. **********, м. „**********“, бл. **********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ: 48,02 кв. м., прилежащи части: 4,861 % /7,01 кв.м./ ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обект: на същия етаж:

***, под обекта: ***, над обекта: ***.

Ищцата сочи, че с ответника били съпрузи от 06.06.2015 г., като бракът им бил прекратен на 10.06.2025 г. Твърди, че преди сключване на брака на 28.08.2014 г., придобила чрез покупко-продажба собствеността върху апартамент в гр. **********, ул. „**********. Навежда, че на 03.05.2023 г. продала този имот срещу сумата от 30 000 лв. Твърди, че на 08.08.2023 г. закупила самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на с. ********** – с нотариален акт № 119, том XIV, дело № 2651 от 2023г. на нотариус **********. Сочи, че апартаментът бил закупен за сумата от 22 000 лв. Навежда, че за закупуването му използвала изцяло лични средства – получени от продажбата на другия имот, придобит преди сключване на брака. Счита, че по този начин е оборена презумпцията за съвместен принос при придобиване на имота. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.

Претендира разноски.

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 571/19.01.2026 г. от ответника В. Х. С., чрез адв. Т. С. от САК, с който предявеният 1 срещу него иск се оспорва. Твърди се, че процесният имот е придобит със средства на двамата бивши съпрузи. Сочи се, че дори и придобит преди брака, апартаментът в гр.

********** е придобит с общи средства – по време на общо съжителство на страните.

Излага се, че всички средства, налични като салдо по банковата сметка на ищцата към 07.08.2023 г. са представлявали общо имущество и на двамата. Акцентира се върху факта, че непосредствено преди сделката страните са решили да закупят и апартамент в гр. **********, за което бил платен задатък от 30 000 лв. Обръща се внимание, че в този период бил продаден и лек автомобил „**********“, **********“, представляващ СИО за сумата от 30 000 лв., получена по сметка на ищцата. Твърди се, че средствата по сметката са били предоставяни и от ответника, като и двамата бивши съпрузи са помагали в отглеждането на децата. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявения иск.

В проведени по делото открити съдебни заседания, ищцата, лично и чрез упълномощения си представител, поддържа претенцията и моли за уважаването .

Претендира съдебни разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар по делото.

Ответникът поддържа дадения отговор за неоснователност на ищцовата претенция в съдебно заседание, вкл. чрез упълномощения си представител.

Претендира съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 28.08.2014 г. на нотариус **********, рег. № 90 при НК, с район на действие – РС-********** /л. 10 от делото/, от който се установява, че ищцата е придобила на посочената дата собствеността по отношение на Апартамент /жилище/ № Г, находящ се на втори жилищен етаж в жилищна сграда бл. 15, с административен адрес: гр. **********, ул. „********** ведно с прилежащи избено помещение № 14 и таванско помещение № 15, срещу продажна цена от 29 000 лева, удостоверена с акта за изплатена изцяло по банков път.

От договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.05.2023 г., обективиран в нотариален акт № 169, том I, рег. № 1505, дело № 162/2023 г. по описа на нотариус **********, рег. № 90 при НК, с район на действие – РС-********** /л. 11 от делото/ е видно, че ищцата е прехвърлила собствеността върху гореописаното жилище Апартамент № Г с административен адрес: гр. **********, ********** на трето неучастващо по делото лице и срещу продажна цена от 30 000 лева, удостоверена с акта за изплатена изцяло по банков път.

Същевременно, видно от договор за покупко-продажба от 08.08.2023 г., обективиран в нотариален акт № 119, том XIV, рег. № 14926, дело № 2651/2023 г. по описа на нотариус **********, рег. № 208 при НК, а район на действие – РС-Несебър /л. 12-13 от делото/, ищцата е действала като купувач и е придобила собствеността по отношение на процесния Апартамент № А 2.36, самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на с. **********, с административен адрес: с. **********, м. „**********“, бл. **********, срещу продажна цена от 22 000 лева, удостоверена с акта за изплатена изцяло по банков път.

По делото е представен препис на окончателно Решение № 109/11.06.2025 г., постановено по гр.д. № 94/2025 г. по описа на Районен съд **********, от който е видно, че страните са сключили граждански брак на 06.06.2015 г., който е прекратен с развод по взаимно съгласие от датата на посоченото решение.

2

Приобщени са и приложени към исковата молба данъчна оценка и скица за процесния СОС с ид. № *** по КККР на с. **********, видно от които същият е отразен като собственост на ищцата, както и платежно нареждане от 08.08.2023 г. за сумата от 22 000 лева с наредител – ищцата и банково извлечение, удостоверяващо наредения превод /л. 14-19 от делото/.

Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена /л. 20 от делото/, ищцата Д. е носила и брачната фамилия „С.а“.

Като доказателства по делото са приети и банково извлечение за движение по сметката на ищцата в периода 01.01.2022 г. – 31.08.2023 г., предмет на обследване от експертиза, както и договор за продажба на МПС от страните /съпрузи/ от 31.07.2023 г. срещу продажна цена от 32 000 лева, удостоверена за заплатена изцяло по банков път с него.

От приобщена кореспонденция на ответника с „**********“ АД е видна претенцията му към дружеството да му възстановят половината от върнато плащане по прекратен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и отказа на дружеството.

По делото е прието без възражения на страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експетиза - ССчЕ на в.л. Т. С./л. 104-113 от делото/, което съдът кредитира с доверие като пълно, безпристрастно и компетентно дадено. Съгласно заключението се установява, че при банка „ЦКБ“ АД е разкрита сметка на ищцата, по която в периода 03.05.2023 г. – 08.08.2023 г. са постъпили общо 102 000 лева и са разходвани 134 978 лева. Дадено е заключение, че към датата на превода в размер на 22 000 лева за покупка на имот в с. ********** наличността по сметката на ищцата е била 55 933,89 лева. Вещото лице е констатирало постъпление по ищцовата сметка от 03.05.2023 г. в размер на 30 000 лева и с основание – „покупка жилище гр. **********, **********“, както и постъпление от 31.07.2023 г. на сумата от 32 000 лева с основание „покупка на автомобил“. Констатирано е и, че на 09.05.2023 г. ищцата е внесла сумата от 40 000 лева по сметката си с основание „вноска от продажба на апартамент“, както и че на 11.05.2023 г е разпоредила 50 000 лева към „**********“ АД за покупка на имот.

В хода на съдебното дирене бяха разпитани двама свидетели, водени от ищцата – Р. С. и Стефка С.а-**********, както и двама свидетели, водени от ответника – Иван ********** и Божидар **********, като съдът намира показанията на всички тях в голямата им част неотносими към предмета на доказване, доколкото свидетелстват за личните, а не имуществените отношения на бившите съпрузи, както и излагат предимно заявени пред тях от страните обстоятелства, а не лични впечатления.

Свидетелката Р. С., сестра на ищцата, си спомня, че по време на брака на страните същите не са имали общи финансови средства, няма спомен ответникът да е предоставял пари на сестра , но помни, че при интереса му от закупуване на л.а. „**********“ я попитал пред нея „Имаш ли парите“. Заявява, че е присъствала при огледа и капарирането на автомобила, като по настояване на ответника ищцата оставила сумата от 1000 лева-капаро. Потвърждава, че ищцата е имала личен апартамент в гр. **********, който е продала, както и че е запозната с решението да сбъдне мечтата си да има имот на морето и с парите от продажбата на жилището в гр. ********** да закупи такъв. Потвърждава, че по същото време сестра е направила плащане и по предварителен договор за закупуване на имот в гр.

**********, но не знае какъв е размерът му.

Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на свидетелката С., доколкото същите са преки и непосредствени. Действително, същата се явява сестра на ищцата, респ. нейните показания следва да бъдат преценявани през призмата на чл.

3

172 от ГПК с оглед евентуалната заинтересованост от изхода на спора. Въпреки посоченото, показанията на свидетелката се подкрепят от останалите, събрани в хода на производството доказателства, както писмените такива, така и приетата ССчЕ, поради което се кредитират от съда.

От изложените сведения на св. ********** – приятелка на ищцата – се установява в допълнение, че същата е била запозната с намерението на ищцата да закупи имот на морето и решението да финансира покупката с продажба на жилището си в гр. **********.

От своя страна, св. ********** – приятел на ответника – свидетелства за споделени му от ответника намерения за закупуване на имот на морето, който да се финансира частично с продажбата на автомобил. Спомня си, че ответникът му доверил и за намеренията да закупят с жена му имот в гр. ********** с общи пари.

Твърди, че ответникът му споделил, че действителната цена на имота в с. ********** е 100 000 лева, от които той дал в брой около 80 000 лева – останали му след продажба на апартамент, а остатъкът бил платен от съпругата му.

Разпитан пред съда, св. ********** – приятел на ответника – заявява, че ответникът му споделил, че участвал с по-голям дял при закупуването на имота в с.

********** /спестени от семейството 70 000 лева/ – със средства от бизнес с отдаване на коли под наем и „магазин за 1 лев“, допълнени с продажба на „********** 307“.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Между страните липсва спор, а и от представения по делото договор за покупкопродажба на недвижим имот от 08.08.2023 г., обективиран в нотариален акт № 119, том XIV, рег. № 14926, дело № 2651/2023 г. по описа на нотариус **********, рег. № 208 при НК, а район на действие – РС-Несебър, се установи, че същите са придобили собствеността върху процесния недвижим имот с участието по сделката като купувач на ищцата – тогава съпруга на ответника. Несъмнено към датата на сключване на договора – 08.08.2023 г., страните са имали сключен граждански брак.

От правна страна следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Според ал. 3 на чл. 21 съвместният принос се предполага до доказване на противното.

За сключените по новия Семеен кодекс бракове, какъвто е и бракът между страните по делото, се прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация - чл. 23 от СК. Презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта.