Решение № 57 от 16.08.2019, Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

№

16.08.2019 г., гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 17.07.2019 г., в състав: председател: Атанас Христов при секретаря Светлана

Лазарова като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов търговско дело № 31 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ във вр. с § 22 ПЗР КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Образувано е по предявен от ЗД "БУЛ ИНС", ЕИК *********, чрез пълномощника си адвокат Мариан Илиев Гочев, иск с правно основание чл. 274, ал.1, т.1, предл.

1 КЗ /отм., приложим на осн. § 22 от ПРЗ на КЗ, обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, срещу И.И.М., ЕН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата от 50 000.00 лева, като частичен от 400 000.00 лв., представляваща сума на платените от ищеца на третите увредени лица – М. О. М., ЕГН ********** и Н.Х.М.а, ЕГН ********** ***, застрахователни обезщетения, вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2013 г. по застраховка "Гражданска отговорност", подлежащо на възстановяване от застрахования ответник, поради управляване от ответника на МПС след употреба на алкохол, както и лихва върху тази сума считано от датата на ПТП - 21.12.2013г., до датата на която застрахователят е уведомен - 21.10.2014г., както и законна лихва от датата на плащането на платените на третите увредени лица застрахователни обезщетения – 12.07.2017г.

Вследствие на заявление за изменение на исковата претенция, с молба вх. № 4501 от 15.11.2017г. /л. 67-68/, с протоколното определение от 17.07.2019 г. е допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му от 50 000.00 лева на 100 000.00 лева, частичен от 400 000.00 лв., на основание чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК /л. 164/.

Ищецът навежда твърдения, че с ответника били обвързани от валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите относно автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № РР 8632 АР. На 21.12.2013 г. в с. Беловец, ответникът нарушил правила за движение, управлявал автомобила след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол 1.12 промила според химическата експертиза, а според пробата от дрегера 1.58 промила. Така причинил смъртта на Т.М.О., ЕГН **********, за което бил признат за виновен с Присъда № 18 от 12.03.2015г. по по НОХД 39/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград, влязла в сила на 28.03.2015г. За репариране на неимуществените вреди на наследниците на починалия – неговите родители М. О. М. и Н.Х.М.а било образувано гр.д.№ № 9958/2014г. По това дело И.И.М. участвал като трето лице помагач на страната на застрахователя – ответник горецитираното дело. На 12.07.2017г., въз основа на влязло в сила осъдително решение по това дело, ищецът платил по изпълнително дело образувано от М. О. М. сумата от 74 545.95 лв., а по изпълнително дело образувано от Н.Х.М.а – сумата от 74 526.11 лв. Претендира разноски.

В срока за отговор, исковата претенция е оспорена от ответника, /л.37 СГС/.

Ищецът депозира допълнителна искова, с която поддържа исковите претенции, като намира възраженията на ответника за неоснователни /л. 43 СГС/.

Ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца не се явява представител. Пълномощникът му адвокат Александър Стефанов Илиев е депозирал писмена молба, с която прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и претендира разноски /л.67-70/.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването ответникът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Радостин Георгиев Ковалаков от АК – Разград. Същият признава иска досежно главницата от 100 000.00 лв., но оспорва претенциите за лихви. Моли иска да се уважи досежно главницата от 100 000.00 лв., а претенциите за лихви да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Справка от база данни на

Информационен център към гаранционния фонд, на 16.04.2013г. е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" по полица № 02113001114752 за автомобил с рег. № РР 86 32 АР. Застраховател е ищеца, а периода на действие на застрахователния договор е от 17.04.2013 г. до 16.04.2014 г. /л.19 СГС/.

Видно от влязла в сила на 28.03.2015г. Присъда

№ 18 от 12.03.2015 г. по НОХД № 39/2015г. по описа на Окръжен съд – Разград /л.

7-16 СГС/, ответникът е признат за виновен в това, че на 21.12.2013 г. в с. Беловец, при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео” с рег.№ РР 86 32 АР, със скорост 80 км./ч., след употреба на алкохол в пияно състояние, нарушил правилата за движение по пътищата: разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), който забранява на водачите на пътно превозно средство да управляват пътно превозно средство под въздействието на алкохол; разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, който задължава водачите да контролират пътните превозни средства, които управляват; разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от Правилника за прилагането на ЗДвП, който забранява водача на пътното превозно средство от категория „В” да превишава 50 км/ч, и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.М.О. на 21 г. от с. Беловец, като деянието е извършено в пияно състояние, с което осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „б”, предл. 1, във вр. с ал.1, б.„в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Видно от Удостоверение за наследници на Т.М.О., е че след смъртта си е оставил за свои наследници по закон лицата: М. О. М. - баща и Н.Х.М.а – майка /л. 17 СГС/.

По делото са приети преписи от влезли в сила Решение № 2282 от 06.04.2017г. по гр.д. № 9958/2014г., по описа на СГС, I-16 състав, Решение № 5 от 03.01.2018г. по в.гр.д. № 3657/2017г., по описа на САС, 12 състав, и Решение № 36 от 02.05.2019г. по т.д.

№ 1354/2018г. на ВКС, II т.о., ТК /л.146-155/. Съгласно същите ищецът е осъден да заплати на М. О. М. и Н.Х.М.а, на основание на чл. 226 от КЗ /отм./ по 100 000 лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва считано от 21.12.2013 г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т.М.О. при ПТП, настъпило на 21.12.2013г. по вина на И.И.М. /настоящия ответник/. Горецитираните решения са постановени при участието на настоящия ответник в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника в това производство - ЗД „Бул Инс“ АД /сега ищец/.

Въз основа на горепосоченото решение на

СГС, в частта му с която били присъдена сумите от по 50 000 лв. за всеки едни от двамата ответници /т.е. общо 100 000 лв./ и в която част като необжалвано било влязло в сила, то на 28.06.2017г. са издадени 2 броя изпълнителни листове, с които настоящия ищец е съден да заплати на М. О. М. и Н.Х.М.а по 50 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на деликта – 21.12.2013г. до окончателното изплащане /л.72 и 75/.

Въз основа на горните изпълнителни листове са били образувани изпълнителни дела № 20179170400440 № 20179170400441 и двете по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег. № 917, съответно с взискател Н.Х.М.а и с взискател М. О. М..

На 07.07.2017г. на ищеца са били връчени покани за доброволно изпълнение по горецитираните изпълнителни дела, съответно за:

- сумата от 74 438.76 лв. /включваща главница в размер на 50 000 лв., законна лихва в размер на 17 981.49 за периода 21.12.2013г. – 06.07.2017г., 1 484 лв. разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар, 4 973.27 лв./, - сумата от 74 458.61 лв. /включваща главница в размер на 50 000 лв., законна лихва в размер на 17 981.49 за периода 21.12.2013г. – 06.07.2017г., 1 484 лв. разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар, 4 993.12 лв./.

На 12.07.2017 г. ищецът превел по сметка на горепосочения ЧСИ сумите в размер на 74 526.11 лв. по първото изпълнително дело и 74 545.95 лв. по второто изпълнително дело /л.67-76/.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените искови претенции са с правно основание чл. 274, ал.1, т. 1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. отм., бр. 102 от

29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ във вр. с § 22

ПЗР КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

При този иск в тежест на ищеца е да установи че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение по "Гражданска отговорност", че през време на същото е настъпило застрахователно събитие, като ответник е увредил ІІІ-то лице, тоест че е провел виновно противоправно поведение и е управлявал превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол над допустимата, следва да се установи, че пострадал е претърпял конкретни вреди, както и че ищец е заплатил обезщетение за същите, че ответник е обвързан от решението, постановено между ищеца и пострадалия, както следва да докаже и че е платил и разноски по изпълнението и лихва за забава, следва да докаже и активно поведение за събиране на сумите.

Задължителната застраховка

"Гражданска отговорност" покрива отговорността на собственици, ползватели, държатели или водачи на МПС. КЗ разбира под водач на МПС лицето, което непосредствено управлява МПС без да е нужно да е собственик, ползвател, държател, като за да бъде обхванат от застрахователна закрила той следва да е упълномощен от горепосочените лице. Упълномощаването в случая е предоставяне на власт да извършва фактически действия по управляване на МПС, като не е нужно да е писмено и изрично, като може да се извърши и с конклудентни действия.

Правото на застрахователя да иска от застрахованото при него лице, причинило вредата в хипотезата на чл. 274 от КЗ, след плащането на застрахователното обезщетение, е регресно право. Това право е предвидено само за един вид имуществена застраховка - Гражданска отговорност на собственици, ползватели, водачи на МПС. Това право е специално предвидено в закона. При тези хипотези застрахователят е освободен от задължение да покрие вреди, претърпени от застрахован, но той е длъжен да изплати на пострадал обезщетение за вредите, претърпени в следствие на поведението на застрахования. От момента, в който е удовлетворил третото увредено лице, в полза на застрахователя е възникнало регресното му право срещу деликвента да му възстанови платеното застрахователно обезщетение. (В този смисъл Решение № 279 от 29.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 1037/2006 г., ТК).

За да възникне регресното право на застрахователя е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" към момент на възникване на деликтна отговорност на застрахования към ІІІ-то лице, поради причиняване на застрахователно събитие, при което застрахован е провел поведение попадащо в хипотеза на чл. 274 от КЗ /отм./, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на стойност на вреди, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства, се установява, че на

21.12.2013 г. в с. Беловец, общ. Кубрат, обл. Разград, при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео” с рег.№ РР 86 32 АР, със скорост 80 км./ч., след употреба на алкохол в пияно състояние, нарушил правилата за движение по пътищата: разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), който забранява на водачите на пътно превозно средство да управляват пътно превозно средство под въздействието на алкохол; разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, който задължава водачите да контролират пътните превозни средства, които управляват; разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от Правилника за прилагането на ЗДвП, който забранява водача на пътното превозно средство от категория „В” да превишава 50 км/ч, и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.М.О. на 21 г. от с. Беловец, като деянието е извършено в пияно състояние, с което осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „б”, предл. 1, във вр. с ал.1, б.„в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.