Определение № 348 от 21.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Шумен, 21.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20243600500194 по описа за 2024 година

Производство по чл.274 и сл. вр. с чл.577 от ГПК.

Образувано е по частна жалба без вх. номер, подадена от С. С. Р., действаща чрез пълномощника си адв. Р. К., против определение № 13/28.03.2024 г. на съдията по вписванията при СВ при НПРС, с което е отказано вписване на искова молба по гр. дело № 365/2024 г. с ищец С. С. Р. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. ....... № 21, чрез адв. Р. К. при ШАК, и ответник Х.С.Р. ЕГН ********** с адрес гр. Нови пазар, бул. ....

№ 14, вх.1, ет.2, ап.8. Жалбоподателката счита отказа за неправилен и незаконосъобразен.

Излага, че подадената искова молба за вписване има предмет съдебна делба. С разпореждане № 587/20.03.2024 г. по образуваното гр.д.№ 365/2024 г. на НПРС й е указано да представи екземпляр от молбата за вписване, както и да заплати ДТ за вписване в размер на 10 лв. В изпълнение на указанията и в срок ищцата е представила по делото екземпляр от исковата молба и документ за платена държавна такса по сметка на Имотен регистър в размер на 10 лв. Районен съд гр. Нови пазар служебно администрира и внася за вписване исковата молба ведно с приложенията такса. С атакуваното определение, съдията по вписванията е отказал вписване на исковата молба поради това, че представеното платежно нареждане не удостоверява по надлежен ред внасянето на таксата. Представеното платежно нареждане е заверено от адв. К. в качеството й на пълномощник на ищцата чрез КЕП съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Електронният подпис се равнява на саморъчно положен подпис. Спазено е изискването и на чл.16 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Вторият мотив за постановяване на атакувания отказ е, че държавната такса не е внесена в пълен размер съгласно чл.2 от ТДТСАВ, съобразно материалния интерес – 13,13 лв. Сочи, че цената на иска за делба не се определя върху данъчната или пазарната оценка на имота и не е необходимо представяне на удостоверение за материален интерес /т..е нито данъчна оценка, 1 нито пазарна оценка/. Счита, че правилно районният съд Нови пазар е определил таксата в размер на 10 лв. Сочи определение № 256/04.04.2014 г. по ч.гр.д. № 118/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС, където след допускане на касационно обжалване е даден отговор на този въпрос.

Предвид изложеното моли атакуваният отказ да бъде отменен.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба и за основателна, поради следното:

От приложената по делото преписка е видно, че пред съдията по вписванията при НПРС е постъпило писмо, с искане за вписване на искова молба по гр.д.№ 365/2024 г. по описа на НПРС, с предмет на делото съдебна делба на недвижим имот, със страни: ищец С.

С. Р. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. ....... № 21, действаща чрез пълномощника си адв. Р. К. при ШАК, срещу ответника Х.С.Р. ЕГН ********** с адрес гр.

Нови пазар, бул. .... № 14, вх.1, ет.2, ап.8.

С разпореждане № 587/20.03.2024 г. районния съд оставил исковата молба без движение, с указание към ищцата да представи копие от молбата за вписване и да заплати държавна такса в размер на 10 лв. Видно от приложеното платежно нареждане от 27.03.2024 г. е внесена в полза на Имотен регистър държавна такса за вписване на искова молба за делба в размер на 10 лв. с вносител и наредител Р. Г. К., а като задължено лице във вносната бележка е посочена ищцата С. С. Р.. Документът е заверен с КЕП от адв. Р. Г. К. на 27.03.2024 г.

На 28.03.2024 г. с определение № 13 е постановен отказ за вписването на исковата молба по гр.д.№ 365/2024 г. от съдията по вписванията при НПРС, с мотива, че заплатената по електронен път държавна такса не удостоверява по надлежен начин заплащането на същата. Съгласно чл.16и ТДТСАВ когато държавната такса е заплатена по електронен път, в службата по регистрация се представя заверено копие от електронен документ, възпроизведен на хартиен носител, заверен от заявителя. Отказът е мотивират и с втори аргумент, а именно, че следващата се държавна такса не е в размер на 10 лв., а в размер на 13.13лв. определена върху материалния интерес – върху оценката по реда на приложение № 2 от ЗМДТ, която е в размер на 13129,10лв.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Правната уредба относно признаване на доказателствената сила на електронни документи в гражданския процес е в Регламент (ЕС) № 910/2014 г., ГПК, ЗЕДЕУУ и Закона за електронните съобщения. Съгласно разпоредбата на чл.3 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., а писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. В разпоредбата на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК е уредено, че електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен 2 от страната. Според разпоредбата на чл.16и от ТДТСАВ (Нов - ДВ, бр. 77 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) когато държавната такса е заплатена по електронен път, в службата по регистрация се представя заверено копие от електронния документ, възпроизведен на хартиен носител, заверен от заявителя. На практика разпоредбата на чл.16и възпроизвежда разпоредбата на чл. 184 ГПК, която е с императивен характер относно формалната доказателствена сила на електронния документ. Доколкото нормата на подзаконовия акт възпроизвежда разпоредбата на ГПК, досежно заверка от страната по акта за вписване, а чл.

184, ал. 1 ГПК се явява съответно приложим, съгласно чл. 540 ГПК, за всички охранителни производства предвидените в ГПК и други закони /чл. 530 ГПК/, същата следва да бъде изпълнена.

В конкретния случай жалбоподателят е представил всички необходими документи, за да бъде извършено вписването, като приложеното платежно нареждане за извършено плащане на дължимата държавна такса е подадено по електронен път и е заверено от процесуалния представител на страната – адв. К. с квалифициран електронен подпис.

Подписването с КЕП се приравнява на саморъчен подпис.

В този смисъл не е нарушено нормативното изискване, съдържащо се в разпоредбата на чл.6и от Тарифата за таксите, събирани от Агенция по вписванията, поради което неоснователно съдията по вписванията е отказал вписване на посоченото основание.

На следващо място, незаконосъобразен е и извода на съдията по вписванията, че дължимата държавна такса за вписване на исковата молба за делба, не е внесена изцяло.

Съгласно чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК предвижда стойността на дяловете да се определя в първата фаза- при допускането на делбата и дължимата държавна такса се формира тогава. Тъй като цената по иска за делба не се определя върху данъчната или пазарната оценка на имота не е необходимо представяне на удостоверение за материален интерес.

Според непротиворечивата практика на ВКС (определение № 1438/05.06.2023 г. по к.ч.гр.д. № 800/2023 г. на ІІ г.о ГК на ВКС; определение № 266/08.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3726/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. на ВКС; определение № 256/04.04.2014 г. по ч.гр.д. № 118/2014 г. на ІІІ г.о. ГК на ВКС), спецификата на особеното исково производство за съдебна делба следва да се отчита при изискването за внасяне на държавна такса по вписването на исковата молба, респ. на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК и то в насока, че доколкото е отложено определянето на цената на иска и заплащането на държавната такса едва с решението по извършване на делбата, то при вписване на исковата молба за делба/ респ. на съдебното решение по чл. 344, ал. 1 ГПК, таксата за вписване по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията (ТДТСАВ), следва да е в рамките на посочената минимална цена от 10 лв., а не в размер на 0, 1% върху цената на иска или върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ, тъй като цената на иска към този момент не е определена. Поради това, съдията по вписване няма задължение да следи дали е представена данъчна оценка на имота за определяне внесена ли 3 е дължимата държавна такса.

Внесената от молителите държавна такса за вписването в размер на 10 лв. е достатъчна за извършване на исканото действие, поради което отказът на съдията по вписванията да извърши вписването поради невнасяне изцяло на държавната такса, е незаконосъобразен. Изводът на съдията по вписванията за приложение на чл.2, ал.1, пр.2 от ТДТСАВ почива на неправилно тълкуване на разпоредбата и не отчита особеностите на вписвания акт - искова молба за съдебна делба.

Предвид гореизложеното настоящият състав счита, че частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея определение на съдията по вписванията като неправилно да се отмени, а делото да се върне на съдията по вписванията за вписване на исковата молба за съдебна делба.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №13/28.03.2024 г. на съдията по вписванията при СВ при НПРС, с което е отказано вписване на искова молба по гр. дело № 365/2024 г. с ищец С. С.

Р. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. ....... № 21, чрез адв. Р. К. при ШАК, и ответник Х.С.Р. ЕГН ********** с адрес гр. Нови пазар, бул. .... № 14, вх.1, ет.2, ап.8.

УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията – имотен регистър при НПРС да извърши исканото вписване на исковата молба за съдебна делба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4