Присъда № 18 от 24.10.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 81/2022
- Вид
- Присъда № 18
- Подписан
- 24.10.2022
- В сила
- 09.11.2022
- Състав
- Петранка Панайотова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.256, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.77, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 18/24.10.2022г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 81/2022 г. ПО ОПИСА НА ЯОС
ЯОП е предявила обвинение против Д. Г. Д. о т гр. ****** за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” вр. чл.342, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че:
На **.**.**** год. около 08:30 часа, по път II-53, км. 158, в посока от гр. ***** към с. ******, обл. *****, при управление на собствения си лек автомобил „****** ******“, с рег. № ** **** **, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал автомобила със скорост от 114 км/ч при максимално разрешена скорост за ППС от кат. „В“ извън населено място от 90 км/ч, и по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващата на предна дясна седалка в автомобила Д. Б. Х.от с. ***** ********, обл. *****, ЕГН **********.
По искане на наследнците на пострадалата – преките й низходящи М.
А., П. К. и А. А., направено в срока по чл.77, ал.3 от НПК - преди започване на разпоредителното заседание, същите бяха конституирани в качеството на частни обвинители.
В съдебна фаза по искане на защитника производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК, с признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия и съгласие да не се събират доказателства за тях.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е предявено. Фактическата обстановка в обвинителния акт счита за безспорно установена, предвид направеното от подсъдимия признание, което намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното призводство доказателства. Поради това намира обвинението за доказано и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. С оглед възрастта и чистото съдебно минало на подсъдимия, дадените подробни обяснения и приноса му за разкриване обективната истина по делото, както и поради обстоятелствата, че същият е загубил близък вследствие на извършеното и след случилото изпаднал в продължителна депресия, предалга да му се определи наказание лишаване от свобода в законовия минимум от две години, при превес на горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства, чийто размер да бъде редуциран с една трета - до една година и четири месеца лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Прокурорът пледира за отложено изтърпяване на наказанието за минимален изпитателен срок от три години, както и за прилагане разпоредбата на чл.343г от НК чрез налагане и на наказание лишаване от право да се управлява МПС за по-продължителен период от време, с оглед здравословното състояние на подсъдимия.
Частните обвинители, редовно призовани, не се явяван в с.з. без 1 уважителни причини и не изпращат представител.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. и със служебен защитник – адвокат. Дава подробни обяснения по обвинението, признава вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява искрено съжаление за стореното и моли за условна присъда.
По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението, размера и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и относно приложението на чл.343г от НК, защитникът се солидаризира изцяло със становището на прокурора, като счита, че наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства обосновават определяне на наказанието лишаване от свобода в законовия минимум. Пледира за налагане на минимално по размер наказание, за прилагане разпхоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и за постановяване отложено изтърпяване на наказанието след редукцията за минимален изпитателен срок от три години.
За да постанови присъдата си, на основание чл. 373, ал.3 вр. с чл.
372, ал.4 вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Към **.**.****г. подсъдимият Д. Г. Д., роден на **.**.****г., бил на ** години.
Същият бил правоспособен водач на МПС от **** г., притежавал СУМПС № ********* от **.**.**** г. за кат. „В“, „М“, и „АМ“ и за деветнайсет години бил наказван два пъти по административен ред за нарушаване на правилата за движение по пътищата – веднъж с влязло в сила НП и веднъж с налагане на глоба с фиш.
Не бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. Видно от отбелязването в справката за съдимост, с присъдата по НОХД № ****/****г. на СРС бил осъден за престъпление по чл.256, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е реабилитиран.
На **.**.****г. около 08:30 часа Г. управлявал собствения си лек автомобил „****** ******“ с рег. № ** **** **, движейки се по път II-53 на територията на обл. *****, в посока от гр. ***** към с. ******, обл. *****, със скорост от 114 км/ч. Движението се осъществявало при оптимални атмосферни условия – дневна светлина, ясно време и добра видимост, по суха асфалтова настилка. На предната дясна седалка в автомобила пътувала Д. Б.
Х. от с. ***** *******, обл. Ямбол, ЕГН **********, с която подсъдимият живеел на семейни начала от около 10 години. Поради избраната скорост на движение, около км. 158 подсъдимият изгубил контрол върху управлението на автомобила, при което превозното средство се отклонило косо надясно и изпаднало в аварийно движение. Преминало банкета и се ударило челно в крайпътно дърво. В резултат на удара на пътуващата в автомобила Д. Х. била причинена тежка съчетана автомобилна травма, с обхващане на главата, 2 гръдния кош, корема и крайниците. По спешност същата била транспортирана в СО при МБАЛ „**. *********“ АД – гр. Ямбол, където, въпреки проведените реанимационни мероприятия, състоянието й постепенно се влошило. Вследствие на политравмата изпаднала в травматичен и хеморагичен шок и починала.
Към момента на извършване на горното деяние и непосредствено след това подсъдимият бил в нормално психологично състояние на подтиснатост, тревожност и тъга, можел е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В периода от април-май **** г. Г. изпаднал в умерено тежък депресивен период, но след проведено лечение състоянието му се подобрило. Към **.**.****г. не били установени количествени и качествени нарушения на базисните му психични функции, както и психотични симптоми и синдроми.
Същият е с ясно съзнание, при интелект и памет в норма за възрастта, образованието и социалния му опит. В състояние е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства от обясненията му, от показанията на свидетелите Е.П. и А. А., от заключенията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ, АТЕ и АТОЕ, от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената в съдебна фаза СПЕ, от обективните находки, отразени в протоколите за оглед и за допълнителен оглед от **.**.****г. и приложените към тях фотоалбуми (л.9-27), както и от писмените доказателства по делото - справка за съдимост рег. № ****/**.**.****г., издадена от БС при ЯРС, справка за правоспособност на водач и наложени наказания, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се затова се кредитират изцяло от съда.
При така изяснената и неоспорена от страните фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Г. е извършил деяние, покриващо всички обективни и субективни признаци на вмененото му престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** год. около 08:30 часа, по път II-53, км. 158, в посока от гр. ***** към с. ******, обл. *****, при управление на МПС – лек автомобил „****** ******“, с рег. № ** **** **, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал автомобила със скорост от 114 км/ч, при максимално разрешена за движение извън населено място от 90 км/ч, в резултат на което предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Б. Х. от с.
***** *******, обл.*****, ЕГН **********.
От обективна страна е налице извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието авторство е извън всякакво съмнение и е установено по безспорен начин от 3 целия доказателствен материал. Безспорно, налице е извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявайки горепосочения автомобил, който е МПС по смисъла на § 6, т.12 от ДР на ЗДвП, е избрал скорост на движение от 114 км/ч, която значително надвишава максимално разрешената такава за движение извън населено място от 90 км/ч. В резултат на това изгубил контрол над управлението на автомобила и се ударил челно в крайпътно дърво, а вследствие на удара, пътуващата на предната дясна седалка в автомобила Д.
Х. получила тежка съчетана автомобилна травма, изпаднала в травматичен и хеморагичен шок и починала. Т.е., налице е и пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия, настъпването на ПТП и смъртта на пострадалата.
Или с други думи казано, по гореописания начин, с нарушаване на установеното в чл.21, ал.1 от ЗДвП правило за движение, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди, за което го е задължавала разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП – да не избира скорост на движение извън населено място, която надвишава 90 км/ч. Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването им, тъй като, ако бе спазил предписаното от закона правило за поведение и се бе съобразил с него, не би предизвикал настъпването на ПТП.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание ОТ ДВЕ ДО ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В тези законови рамки и на основание чл.58а, ал.4 от НК съдът му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под най-ниския предел на предвиденото в закона и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след отчитане наличието на многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно, чисто съдебно минало и много добри характеристични данни като водач на МПС (в продължение на 19 години същият е наказван два пъти за леко наказуеми нарушения на правилата за движение по пътищата), напреднала възраст, влошено здравословно състояние, проявена критичност и изразено искрено съжаление за стореното, дадени в двете фази на процеса подробни обяснения и принос му за разкриване обективната истина по делото, обстоятелството, че вследствие на извършеното е загубил свой близък – жената, с която в продължение на около 10 години живял на семейни начала, както и изминалия четиригодишен период от време от извършване на деянието. Поради това съдът намери, че в случая и най-лекото предвидено в закона наказание от две години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко и несъответно на степента на обществена опасност на личността му. От друга страна, при определяне такъв 4 размер на наказанието, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, от отражението им в обществото, предвид тежките последици за живота и здравето на хората, които изискват по-строго санкциониране, обстоятелството, че деянието е извършено чрез нарушаване на основно правило за движение по пътищата, както и значителното надвишаване на максимално допустимата скорост – с 24 км/ч, при което намери, че спрямо подсъдимия не е оправдано определяне на наказанието към абсолютния законов минимум.
На осн. чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, отчитайки отново изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и здравословното му състояние. За да постанови съдебния си акт в този смисъл, съдът счете, че това кумулативно наложено наказание, ведно с наказанието лишаване от свобода, ще го мотивира да се отнася с по-високо чувство за отговорност, да проявява повече внимание при управление на МПС и за в бъдеще да не извършва нарушения на установените правила за движение по пътищата.