Определение № 1238 от 28.04.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1007/2025
- Вид
- Определение № 1238
- Подписан
- 28.04.2025
- В сила
- 28.04.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т. 1 - т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 ал. 1 предл. първо · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1238 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501007 по описа за 2025 година
Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 срещу Определение № 1 492 от 03.02.2025 г. по гр.д. № 4 903/2024 г. на РС – Пловдив в частта, с което съдът е оставил без уважение Молба вх. № 127 544/10.12.2024 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 4 577/19.11.2024 г. в частта за разноските.
Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Ответникът по частната жалба – еднолично адвокатско дружество „ Д. М. „ – гр. София чрез адвокат Д. М. М. е депозирал отговор същата да е неоснователна.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.
С Решение № 4 577/19.11.2024 г. по гр.д. № 4 903/2024 г. по описа на РС – Пловдив съдът е уважил предявеният от Х. А. Н., ЕГН – ********** срещу „Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 6 ал. 2 вр. ал. 1 от сключен между дружеството като кредитодател и Н. като кредитополучател Договор за паричен заем № 681201 от 23.05.2022 г. - предвиждаща дължима се от потребителя парична неустойка за недадено обезпечение по кредита, и е осъдил „ Сити Кеш „ ООД да заплати /върне на Н. платената по тази клауза неустойка на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД – като платена при начална липса на основание.
Решението е влязло в сила като необжалвано.
Процесуален представител на ищцата по делото е еднолично адвокатско дружество „ Д. М. „ чрез адвокат Д. М. М., оказаната от него за ищцата правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С казаното решение му е 1 определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 450 лв., увеличено с начисленото ДДС на 540 лева, за заплащането на което е осъдено ответното по иска дружество „ Сити Кеш „ ООД.
В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от „ Сити Кеш „ ООД Молба вх. № 127 544/10.12.2024 г. за отмяна на решението в частта, осъждаща го да заплати казаното адвокатско възнаграждение, евентуално да се намали размера на същото, която молба е оставена без уважение от районния съд с Определение № 1 492 от 03.02.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.
В частната жалба се твърди определението да е неправилно, като се поддържат възведените в производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК доводи, че присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА по конкретното дело не се следва, т.к. ищцата не е материално затруднено лице, както и защото предявените искове представляват злоупотреба с право, т.к. са заведени единствено с цел увреждане интересите на частният жалбоподател за сметка обогатяването на един и същи адвокат – ищцата имала и други заведени дела срещу дружества, част от групата ЕМ ВИ ФАЙНЕНС / Фератум България „ ЕООД, „ Кредито „ ООД/ за недействителност / нищожност на сключени между нея и тези дружества договори за потребителски кредит, респ. на отделни клаузи от същите, като в нарушение на изискванията за добросъвестност адвокатът М. не съединил разглеждането на всички дела в рамките на един общ исков процес, като това не било сторено от него единствено с цел генериране на вземания за адвокатски възнаграждения. Поддържа също, че договорът за правна помощ няма изискуемото се съдържание – няма дата, не е посочен номера на настоящото дело. Относно размера на възнаграждението се поддържа, че при неговото определяне районният съд не се е съобразил с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22.
По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, осъждаща го да заплати казаното адвокатско възнаграждение, евентуално намаляване на това възнаграждение по размер.
Частната жалба е изцяло неоснователна.
Настоящата инстанция намира, че предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА са в случая налице, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.2 – ищцата да е материално затруднено лице. Наличието на това основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства.
Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.
Договорът за правна помощ е за безплатна такава на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА, като към ИМ е представено нотариално заверено на дата 19.05.2023 г. пълномощно от ищцата за процесуално представителство, съгласно което адвокатско дружество „ Д. М. „ , както и адв. Д. М. лично са упълномощени от нея да я представлява пред всички кредитни и финансови институции в РБългария във вр. със сключени от нея договори за кредити, както и пред всички съдилища в страната като образува и води от нейно име дела във вр. с тези договори, съответно да я представлява по тях – в т.ч. и по изпълнителни производства. С 2 оглед така делегираната представителна власт, липсата на дата в договора за безплатна правна помощ и непосочването на номера, под който е образувано процесното дело в РС Пловдив, не се отразяват на действителността на оказаната правна помощ и процесуално представителство по конкретното дело и на факта, че същите са престирани безплатно.
Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление / които в случая са налице /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.
Неоснователно е и оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет прогласяване на недействителност на потребителски договори, доколкото същите са сключени с други кредитори. Касае се за различни правоотношения досежно ответните по различните дела страни, както и досежно предмета на същите, в т.ч. и относно различните правопораждащи отделните материалните права юридически факти.
Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице.
Относно размера на адвокатското възнаграждение
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
При определяне на същото съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнагражедния по НМРАВ № 1/2004 г. – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22.
Преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело. В случая са предявени два иска – установителен и осъдителен, които произтичат от едно и също правоотношение, като досежно основанието първият е обуславящ за резултата по втория.
Фактическата и правна сложност на делото не е висока – събрани са писмени доказателства и заключение на ССчЕ, проведено е едно открито съдебно заседание за тяхното приемане, налице е обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска. Тези данни са изцяло съобразени от районния съд, затова и този съд е определил адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА като за един иск и в размер на 450 лева. Настоящият съд и състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така справедлив, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран. Правилно така определеното възнаграждение е увеличено и със съответния дължим се по ЗДДС данък, доколкото адвокатът, осъществил безплатното представителство, е регистриран по ЗДДС субект – в този смисъл Определение № 50139/10.05.2023 г. по гр. дело № 5156/2021 г. на ВКС, IV г.о.; Определение 50095/11.05.2023 г. по търг. дело № 1454/2021 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр. дело № 4236/2022 г. на ВКС, III г.о..
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 срещу Определение № 1 492 от 03.02.2025 г. по гр.д. № 4 903/2024 г. на РС – Пловдив в частта, с 3 която е оставена без уважение Молба вх. № 127 544/10.12.2024 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 4 577/19.11.2024 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4