Решение № 284 от 01.08.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Пазарджик, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500398 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.437 ал.1 -ал.4 във връзка с чл. 435 ал.2 т.6, предл.Второ и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се отказ на ЧСИ Г. Т. за прекрати производството по изп.д.

№20238820400017 поради отказ от наследството на В. Д. С., първоначален длъжник по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№12153 /2021г. по описа на РС-София.

В жалбата си с вх.№ 5641 от 18.05.2023г. подадена от Р. В. С., с ЕГН********** от гр.В., длъжник по изп.д.№20238820400017 подадена чрез пълномощника си адв. Р. Д. се поддържа, че срещу длъжника В. Д. С. е инициирано изпълнително производство от взискателя „Топлофикация София“ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист на основание издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12153/2021г. по описа на СРС и установителен иск по грд.№33691/2021г. Твърди се, че длъжникът В.

С. е непознато за жалбоподателката лице и без никаква връзка помежду им след развода с майка им Г. К. Б.. Жалбоподателката твърди, че след справка установила, че топлоснабдения обект за който първоначално се е водило заповедно производство е бил лична собственост на втората съпруга на 1 длъжника В. Д. С., а след смъртта й той е прехвърлил имота предмет на производството на нейните деца от предишен брак, като си е запазил само правото на ползване върху имота. Жалбоподателката твърди, че не познава нито един от членовете на това семейство.Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение по процесното заповедно производство длъжникът В.

С. е подал възражение по чл.414 от ГПК, било инициирано исковото производство от Топлофикация София ЕАД с искова молба вх.№13242 от 14.06.2021г. срещу длъжника С., който починал на 13.06.2021г., като по делото като страна била конституирана жалбоподателката. Твърди се, че последната е самотна многодетна майка и не е имала нищо общо с домакинството на В. С. в София, нито е ползвала топлоснабдения имот, грижи се за три деца, не е съумяла да се защити в исковото производство по реда на чл.131 от ГПК, както и да наведе възражение за местна неподсъдност, в момента работи като учител в детски център с минимални доходи. Твърди се, че жалбоподателката е направила отказ от наследството на В. Д. С. за което било издадено съдебно удостоверение по ч.гр.д.№48649/2022г. по описа на СРС. Въпреки представения отказ от наследство на ЧСИ Т., последният отказал да прекрати производството след отрицателно становище на взискателя. Счита, че взискателят е нарушил принципа на добросъвестност при воденето на делото. Моли да уважи жалбата и се постанови прекратяване на изпълнителното производство като се отмени отказа на ЧСИ и се прекрати производството по изпълнителното дело. Претендира разноски.

В писмените си възражения против подадената от длъжника жалба взискателят по изпълнението „Топлофикация София“ЕАД поддържа, че отказът на ЧСИ е законосъобразен, жалбоподателката е надлежен длъжник по изпълнението, а направения от последната отказ е ирелевантен,тъй като в производството по издаване на изпълнителен лист, съдът е удостоверил съществуването на изпълняемото право в полза на кредитора и срещу посочения длъжник Р. С. ,като в случая разпоредбата на чл.429 ал.1 от ГПК не намира приложение, тъй като се касае за хипотеза в която изпълнението е насочено спрямо универсалните правоприемници на длъжника починал след издаването на изпълнителния лист и доколкото отказът от наследство е направен след влизане в сила на съдебното решение установяващо процесното вземане. Затова счита, че няма нарушение на принципа за добросъвестност по чл.3 от ГПК. Излага се и довод, че съдебният изпълнител 2 е обвързан от субективните предели на изпълнителния лист и че той не може да преценява допустимостта нито на изпълнителния лист нито на изпълнителното основание. Моли да се потвърди отказа на ЧСИ. Възразява и срещу претендираните от жалбоподателя разноски в производството.

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия ЧСИ Т. поддържа, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна защото изпълнителното производство е образувано срещу длъжника и настоящ жалбоподател Р. В. С. и срещу К. В. С. по приложени 2бр. изпълнителни листа, че по делото липсват данни двамата длъжници да са конституирани на мястото на починалия длъжник В. Д. С. така както било отбелязано в ИЛ по гр.д.№12153/2021г. на СРС; че след като на длъжника Р. В. С. е била връчена покана за доброволно изпълнение на 04.05.2023г.-същата е поискала изпълнителното дело да се прекрати поради отказ от наследството на В. Д. С., като ЧСИ е отказал да прекрати делото с мотиви, че той е подчинен на представения му изпълнителен лист и че молбата на длъжника за прекратяване не е сред изброените в чл.433 от ГПК основания, като нормата на чл.429 ал.2 от ГПК е неприложима, доколкото изпълнителния лист е издаден срещу молителката Р. В. С., а не срещу нейния наследодател. Моли да се остави без уважение жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

На 18.01.2023г. пред Частен съдебен изпълнител Г. Т., с рег.№882 на КЧСИ, с район на действие-Окръжен съд Пазарджик, е инициирано изпълнително производство от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, с молба вх.№574 и с искане да бъде образувано изпълнително дело по два боря изпълнителни листа срещу длъжниците К. В. С. и Р. В. С., за събиране на присъдени в полза на дружеството парични суми, като е поискано след извършване на съответните справки ЧСИ да наложи запори върху банкови сметки, сейфове или върху получавани трудови възнаграждения на длъжниците, евентуално извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи. Видно от двата изпълнителни листа, единия от 19.08.2022г. ,издаден по ч.гр.д. №12153/ 2021г. и №1803 от 10.10.2022г. по гр.д.№20211110133691/2021г. по описа на Софийски районен съд, и двамата длъжници са осъдени лично да заплатят парични суми в полза 3 на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД, като по първия изпълнителен лист е посочено, че същите са длъжници като конституирани на мястото на починалия длъжник В. Д. С.. По втория изпълнителен лист двамата длъжници са осъдени по отделно за заплатят разноски в исковото производство.

Длъжникът Р. В. С. е получила покана за доброволно изпълнение с размера на дълга си на дата 04.05.2023г.

По изпълнителното дело е представено съдебно удостоверение издадено от Софийски районен съд №54434 от дата 09.09.2022г., с което се удостоверява, че длъжника Р. С. е подала заявление вх.№185907 от 07.09.2022г. с което се отказва от наследството на наследодателя си В. Д. С., починал на 13.06.2021г. като отказът е вписан в особената книга на съда под №1743 от 08.09.2022г.

Съотнесени датата на вписания отказ към датите на издаване на изпълнителните листа и основанията за издаването им се налага извода, че първия изпълнителен лист е издаден на 19.08.2022г. въз основа на издадена от заповедния съд заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.

№12153/2021г., тоест заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена преди смъртта на длъжника В. Д. С.-/п.13.06.2021г.,/ като изпълнителния лист е издаден след влизането на заповедта в сила предвид започналото и приключило установително производство по чл.422 от ГПК, по което производство като ответници са конституирани наследниците на длъжника В. Д., а именно К. и Р. В.и С.и, като жалбоподателката не твърди, че същата веднага в момента в който е конституирана като страна е направила отказ от наследство в исковото производство за установяване дълга на наследодателя й / В тази връзка чл.48 от Закона за наследството повелява, че наследството се придобива с приемането му, като Приемането произвежда действие от откриването на наследството, а чл.49 от Закона за наследството разпорежда, че приемането на наследството може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга./ал.1/, както и че ал.2 Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на 4 наследствен дял от укритото имущество. Ако беше направен такъв отказ в този момент, същата щеше да бъде заличена като страна в исковото производство, и на нейно-място конституирани другите наследници на В. Д.

С. от другите редове , поради което същата няма да фигурира нито като страна в исковото производство като ответник задължено лице по висящото и приключило исково производство нито като длъжник по заповедното производство, висящо към момента на издаването на изпълнителните листа и същата няма да има качеството на наследник на починал длъжник вписан в изпълнителния лист и изпълнителното основание.

Фактът, че по двата изпълнителни листа Р. С. фигурира като лично отговорна за дълга към „Топлофикация София“ ЕАД на баща си, като това означава, че същата не е направила своевременно отказ от наследството, а предвид участието си в производствата като страна макар и пасивно, се приема се, че наследницата Р. С. е приела наследството на баща си с действие и отговаря както с наследеното така и със своето имущество за погасяване на дълга който има към Топлофикация София ЕАД.

В този смисъл правилно и законосъобразно е Разпореждането на ЧСИ Г.

Т. постановено с Протокол №1152 от 06.04.2023г с което е оставена молбата на длъжника Р. С. за прекратяване на производството без уважение като ЧСИ е посочил, че е подчинен на представените му изпълнителни листа издадени срещу молителката Р. В. С. като титуляр на задължението, а не срещу нейния наследодател.

Налага се извода, че направеният отказ от наследство в случая не е произвел правно действие по отношение отпадането отговорността на жалбоподателката за дълга на наследодателя й В. Д. С. към Топлофикация София ЕАД, доколкото двамата наследници , в частност жалбоподателката Р.

С. отговарят за погасяването му с цялото си имущество, поради факта, че същата е приела наследството на баща си като съвкупност от права, задължения и фактически отношения-чл.48 от ЗН, поради което по принцип един такъв отказ е безпредметен след като наследникът вече е приел наследството. В случая приемането на наследството е станало с конституирането й като страна в исковото производство на мястото на починалия й наследодател и проявеното от нейна страна бездействие незабавно да се откаже от наследството. С факта на участието си в процеса 5 това е демонстрация на приемане на наследството, исковият съд е уважил това и е постановил акта си лично срещу наследника като отговорен за дълга на наследодателя си, поради което няма как в един много по-късен момент и то след влизане на постановените съдебни актове в заповедното и в исковото производство по отношение вземането на Топлофикация София ЕАД срещу Р. и К. В.и С.и, да се прави отказ от наследството на длъжника и да иска прекратяване на изпълнението. Дори примерно да се уважи един такъв отказ направен при условията на чл.429 ал.2 от ГПК изпълнителното производство не се прекратява докато не бъде изчерпан целия кръг наследници на наследодателя-длъжник /посочен в изпълнителния лист/ призовани към наследяване, освен ако всички те се откажат от наследството му .

В случая няма такива данни по изпълнението.

Предвид на изложеното обжалваното разпореждане на ЧСИ ще следва да се потвърди.

Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ по протокол №1152 от 06.04.

2023г. на ЧСИ Г. Т., рег.№882, Район на действие Окръжен съд Пазарджик, постановено по изпълнително дело №20238820400017 по описа на същия ЧСИ, С КОЕТО Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№3570 от 29.03.2023г. подадена от длъжника Р. В. С., ЕГН-**********, за