Определение № 50 от 12.03.2023, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Административно наказателно дело 272/2022
- Вид
- Определение № 50
- Подписан
- 12.03.2023
- В сила
- 31.03.2023
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50 гр. Червен бряг, 12.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20224440200272 по описа за 2022 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, във вр.с чл.63, ал.3 от ЗАНН
По делото е постъпила молба от пълномощника на жалбоподателя, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, във вр.с чл.63, ал.3 от ЗАНН се иска от съда да допълни постановеното по делото Решение в частта за направените разноски. Съдът е изпратил на ответната страна препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, като страната в дадения й срок не е изразила становище.
Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е постъпила на 12.12.2022 г. – в срока за обжалване на постановеното по делото Решение № 82 от 22.11.2022 г., поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата се явява и основателна.
Налице са основания за изменяне, респективно допълване на решението по делото по реда на чл. 248, ал.1, предл.1 от ГПК по следните съображения: По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК.
Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, съразмерно с уважената част, и върху ищеца – когато 1 искът бъде отхвърлен. По делото е постановено решение, с което е уважена частично /наложеното наказание е намалено наполовина/ жалбата на ищеца против атакуваното НП.
Видно от приложения договор за правна защита серия А № 018525/29.09.2022 г. е, че жалбоподателя е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв.
Предвид изхода на делото и частичното уважаване на жалбата, като наложеното наказание е намалено наполовина, молбата се явява основателна да половината от претендирания размер, а именно: 100.00 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд. Мотивиран от горното:
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 82 от 22.11.2022 г. постановено по АНД № 272/2022 г. по описа на ЧРС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– ПЛЕВЕН да заплати на И. Г. Е., с ЕГН ********** от ........... сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Препис от издаденият съдебен акт да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от получаването му пред Плевенски Административен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
2