Решение № 15593 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15593 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110152347 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422ГПК.

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу М. Д. Д., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 5682.80 лева за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София ****, общ. Н, кв. Н - 2, бл.***, вх. *, ет.*, ап.**, инсталация **********/аб.

№******, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС – М.Т..

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника М. Д. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца дължи следните суми сумата от 4 653,88 лв. (четири хиляди шестстотин петдесет и три лева и 88 стотинки), представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 956,52 лв. (деветстотин петдесет и шест лева и 52 стотинки), 1 представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 25.09.2025 г., сумата от 57,01 лв. (петдесет и седем лева и 01 стотинка), представляваща главница - за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 15,39 лв. (петнадесет лева и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва - върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 25.09.2025 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София ****, общ. Н, кв. Н - 2, бл.***, вх. *, ет.*, ап.**, инсталация **********/аб. №******. Претендира разноски.

Ответникът М. Д. Д. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че за същия период е налице друго образувано дело.

Възразява за давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Д.Е.“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл.

115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

По делото е отделено за безспорно между страните наличието на облигационно отношение между тях по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на 2 топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.

1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетия в хода на съдебното дирене протокол за съдебна спогодба от 04.12.1991 г. по гр. д. № ****/1991 г. по описа на СРС, 9 състав, се установява, че Д.Д.Д. е получил в изключителна собственост недвижим имот, представляващ апартамент №**, находящ се в гр. София, ж.к. „Н II“, бл.***, вх.*, ет.*. По делото е приета справка по реда на НБДН, от която се установява, че Д.Д.Д., починал на 29.12.2016 г., е оставил за свой единствен законен наследник дъщеря си М. Д. Д. – ответница в настоящото производство. При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, следва, че ответницата като собственик на процесния топлоснабден имот се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги. Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество през процесния период е именно ответницата като собственик на процесния имот в сграда в режим на етажна собственост.

По възражението за недопустимост на производството поради частично съвпадение на периодите по настоящото дело и по гр.д. № *****/24 г. на СРС, 69 състав, съдът след извършена служебна справка по горното дело намира същото за неоснователно, тъй като предмет на производството по гр.д. № *****/24 г. на СРС, 69 състав е главница за доставена топлинна енергия а периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., а предмет на настоящото дело е последващ период - 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС – М.Т.. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово 3 топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № ******, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № ******, предоставени от „Д.Е.“ ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. ФДР Д.Е. ЕООД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределители. В имота имало щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчитал разхода.

За процесният период от 01.05.2022-30.04.2024 г. , Фирмата за ДР отчитала само един топлоразпределител в имота. Два уреда били повредени и за този период бил изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61 т. 6.5 от НТ. По време на отчетите били попълнени документите за отчет, подписани от потребител.

Отчетите били коректно отразени в изравнителните сметки. Относно ТЕ отдадена от сградна инсталация, процесният имот с адрес жк.Н-2 бл.*** вх.* ап.** ет.* с абонатен номер ******, 4 имал отопляем обем по проект 159 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда , предаден от председателя на домсъвета на ищеца „Т.С.” ЕАД. На базата на този отопляем обем се разпределяла енергия отдадена от сградна инсталация съгласно наредбата за топлоснабдяване (НТ). За периода от 1.05.2022 г. до 30.04.2024 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС било изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване. То зависело от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация – т.е. от общата инсталирана мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, било разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Фирмата за ДР изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.