Решение № 110 от 09.02.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Стара Загора, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Г. при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Г. Гражданско дело № 20245530104516 по описа за 2024 година

Делото е образувано по установителен иск от „Йеттел България“ ЕАД София с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Х. Н. Х. по задължения, по договор за мобилни услуги от 28.01.2022г., допълнително споразумение към този договор, договор за лизинг за базови аксесоари към същия договор и застрахователна полица към него , както и по договор за мобилни услуги от 14.03.2022г. Общо всички непогасени задължения са в размер на сумата от 882,27лева. За вземанията си се снабдили със заповед по ч.гр.д.№ *****г. на Старозагорския районен съд, като молят съдът да признае дължимостта на вземането им за сумите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението в съда до окончателното заплащане на сумата.

Молят да бъде осъден да им заплати направените разноски в производствата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор по молбата, изготвен от пълномощника на ответника, в който оспорва изцяло основателността на претенциите по основание и размер. Прави възражение по съдържаните в договорите неравноправни клаузи.Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

В исковата си молба ищецът твърди, че било предявено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д № ***** г. по описа на ГК, 11. гр. състав на PC - Стара Загора, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу Х. Н. Х.. С указания на съда, получени на 25.09.2024 г. и постановени по ч. гр. д. № ***** г. по описа на ГК, 11. гр. състав на PC - Стара Загора, съдът указал на ищеца, че следва да предяви иск относно вземането си, поради факта, че връчването на издадената заповед за изпълнение е при 1 условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид горното, счита, че за Йеттел България ЕАД бил налице правен интерес да сезира съда с положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за вземането си в размер на 882,27 лева от Х. Н.

Х..Той бил сключил с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 28.1.2022 г. Бил сключил с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 14.03.2022 г., като с посочения договор закупува NOKIA 105 2019 Dual Black на преференциална цена, както и допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 28.1.2022 г., договор за лизинг от 28.1.2022 г. за SAMSUNG Galaxy A03s 32GB Black, договор за лизинг за базови аксесоари № 625785259 от 28.01.2022г. и застрахователна полица „Смартфон протект“ от 28.01.2022 г.

Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те били прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) на 29.06.2022 г. (за договора за лизинг - чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия).

Предвид това, към 5/7/2022 година длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на 206,98 лв., както и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05/06/2022- 04/07/2022 г. в размер на 296,21 лв., от които сума в размер на 239,21 лв. по договор за лизинг от 28.01.2022 г. за SAMSUNG Galaxy A03s 32GB Black и сума в размер на 57,00 лв. по договор за лизинг за базови аксесоари № 625785259 от 28.01.2022 г.

Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 379,08 лв., формирани както следва:

•

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 28.01.2022 г. сума в размер на 71,12 лв., представляваща три месечни такси.

•

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 14.03.2022 г. сума в размер на 122,43 лв., от която сума в размер на 54,79 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 67,64 лв. за NOKIA 105 2019 Dual Black, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.

•

По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 28.01.2022 г. сума в размер на 185,53 лв., от която сума в размер на 96,14 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 89,39 лв. за SAMSUNG Galaxy A03s 32GB Black, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

Уточнява, че процесиите клаузи за неустойките предвиждали, при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният 2 дължал за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответствала на оставащия срок на договора.

Видно от гореизложеното, претендираните от ищеца суми за неустойка се формирали чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации на кредитора-по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който било закупено устройство на преференциална цена или било предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да било върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Счита, че така формулирани двете неустойки не противоречали на добрите нрави и не излизали извън обезщетителната си функция, поради което били действителни, породили били действие и обвързвали страните.

Отбелязва, че клаузата за неустойка по договорите за мобилни услуги, в частта, в която била обвързана с размера на месечните абонаменти такси в процесиите договори, изначално поставяла праг на максималния размер на неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Така формулирана, при договорен срок на договорите от две години, клаузата в тази й част не създавало неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор и не излизал извън обезщетителната си функция, поради което, счита, че в тази част на исковата молба липсвали отрицателните предпоставки, които да обуславяли отхвърлянето на претенцията, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договорите за мобилни услуги/ Договор за услуга интернет за дома в размер на три стандартни месечни абонаментни такси. Следвало да се има предвид, че този размер на неустойката бил изцяло съобразен с договорения с КЗП максимален размер на неустойки със спогодбата от 11.01.2018 г.

По отношение на частта от неустойката представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора, счита, че и в тази част клаузата не противоречала на закона и добрите нрави и не се основавала на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито била налице обоснована вероятност за това. Съобразно чл.143, ал.1 ЗЗП, неравноправна 3 клауза в договор, сключван с потребител, била уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Видно било, че неустойката била така формулирана, че при предсрочно прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги възстановявала в полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за устройството. В процесния случай за всички устройства претендираната неустойка била на значително по-ниска стойност от разликата между цента на устройството по ценова листа и цената, на която същите били предоставени на длъжника. Този размер на неустойката видно не противоречила на добросъвестността и не водила до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Предвид това счита, че и в тази част на иска липсвали отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му и същият следвало да бъде уважен в цялост.

Следвало да се има предвид, че преценката за нищожност на клаузи дори по договори с потребители, следвало да се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което била предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №818/2009 г„ II т. о./.

Моли да се вземе предвид, че разпоредбата на чл. 143 ЗЗП давала легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Видно било, че процесиите договори били индивидуални договори, които били предмет на договаряне между двете страни. Длъжникът имал възможност да влияе пряко върху съдържанието на клаузите за неустойка, чрез определяне от негова страна на срока на сключваните договори и устройствата, които закупувал/получавал за ползване по силата на договор за лизинг. Чрез определянето на тези параметри, се определял и размера на дължимата от длъжника неустойка. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако не били уговорени индивидуално.

Задълженията за предходен период в общ размер на 206,98 лв. били обединени във Фактура № 7332695343/5.3.2022г., Фактура № 7333980611/5.4.2022 г., Фактура № **********/5.5.2022 г., като във всяка фактура било посочено подробно как било формирано вземането.

Задължението за предходен период било формирано както следва:

61,85 лв., дължими за период 05/02/2022-04/03/2022 г. от които:

4

•

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 28.01.2022 г. сума в размер на 13,25 лв., представляваща частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.

•

По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 28.01.2022 г. сума в размер на 33,01 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 12,59 лв. вноска по договор за лизинг от 28.01.2022 г. за SAMSUNG Galaxy A03s 32GB Black и сума в размер на 3,00 лв. вноска по договор за лизинг за базови аксесоари №625785259 от 28.01.2022 г.

77,34 лв., дължими за период 05/03/2022-04/04/2022 г. от които:

•

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 28.01.2022 г. сума в размер на 16,88 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.