Решение № 5279 от 19.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24547/2025
- Вид
- Решение № 5279
- Подписан
- 19.03.2026
- Състав
- Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5279 гр. София, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110124547 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, предявена по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М.
Ц. - Председател на Управителния съвет, адрес: гр. С..... срещу Д. Д. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С....., с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2231,95 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С....., абонатен номер ****** за периода от м.05.2021г. до м.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер на 400,24 лева за периода от 15.08.2022г. до 30.01.2025г., както и сумата в размер на 52,46 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2022г. до м.04.2024г. и 10,30 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2022г. до 30.01.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.02.2025г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6829/2025г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав.
Ищецът твърди, че ответникът Д. Д. В., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Правоотношенията между страните се уреждат от Закона за енергетиката и Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия, които са влезли в сила спрямо ответника. За процесния период ответникът е ползвал доставената от ищцовото дружество топлинна енергия, но не е заплатил стойността й. Дължимите суми са формирани въз основа на месечни прогнозни вноски и годишни изравнителни сметки, изготвени след реален отчет на уредите за дялово разпределение. Въпреки начислените задължения, ответникът не е извършил плащане. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя като писмени доказателства: Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; Документ за платена държавна такса; Заповед №РД-35-1071/6.03.81г.; Нотариален акт за собственост;
Решение на СРС за прекратяване на граждански брак; Списък за броя на живущите; Договор между СЕС и „Т. С.“ ЕАД; Протокол от ОС на ЕС; Общи изравнителни сметки;
Индивидуални изравнителни сметки; Извлечения от сметки; Съобщения към фактури; Общи условия; Пълномощно. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи и за прилагане на ч.гр.д. №6829/2025г. по описа на СРС, 1
168 състав.
Ответницата е получила препис от исковата молба, но не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В открито съдебно заседание се явява лично, като заявява, че е сключила извънсъдебно споразумение с ищцовото дружество за разсрочено плащане на задълженията и не оспорва иска.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.
По делото е безспорно установено, че ответницата е собственик на процесния имот въз основа на Нотариален акт № 108, том V, дело № 908/1984 г. Като собственик на топлоснабден имот в сграда – етажна собственост, същата има качеството на клиент на топлинна енергия. От приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи се установява, че за исковия период до имота е реално доставена топлинна енергия, която е правилно отчетена и разпределена съгласно нормативната уредба.
В хода на съдебното производство (в съдебно заседание от 10.11.2025 г. и 09.03.2026 г.) безспорно се установи, че длъжникът е извършвал регулярни плащания въз основа на сключеното споразумение.
В последното съдебно заседание 09.03.2026 г. процесуалният представител на ищеца изрично заявява, че вследствие на направените плащания в хода на делото, непогасени остават единствено суми в размер на 45,25 евро – остатък от общата главница (ТЕ и ДР), 62,09 евро – остатък от мораторната лихва, както и съдебни разноски в размер на 251,27 евро. Ищецът моли искът да бъде уважен за тези непогасени остатъци, а в останалата част да бъде съобразен фактът на плащането.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В настоящия случай такъв факт са направените частични плащания от страна на ответника по време на висящността на спора. Ищецът изрично признава тези плащания и поддържа иска си само за непогасените остатъци, заявени в съдебно заседание на 12.03.2026 г.
При това положение съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени частично – само по отношение на остатъка от главницата в размер на 45,25 евро и остатъка от мораторната лихва в размер на 62,09 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. За разликата над тези размери до първоначално претендираните общо 2284,41 лева за главница и 410,54 лева за мораторна лихва, исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на производството.
По отношение разноските.
Въпреки частичното отхвърляне на иска, доколкото погасяването на задължението е извършено след образуване на производството и ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото, същият дължи на ищеца направените разноски на основание чл. 78, ал. 2 (по аргумент от противното) и ал. 1 от ГПК. Съобразно направените искания от ищеца в последното съдебно заседание, на същия следва да бъдат присъдени оставащите неплатени разноски и юрисконсултско възнаграждение в общ заявен размер от 251,27 евро.
Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички парични задължения, възникнали и претендирани първоначално в левове, се преобразуват и изпълняват в евро при стриктно прилагане на официалния неотменим валутен курс от 2
1,95583 лева за 1 евро. Ето защо, дължимият непогасен остатък от главницата, както и следващите се на ищеца съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, макар и първоначално изчислени и заявени в български левове, следва да бъдат преизчислени и присъдени в тяхната точна равностойност в евро, тъй като съдът е длъжен да постанови своя акт, изразявайки паричните вземания единствено в действащата официална валута на страната.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК че Д. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С... ........, ап. 41, ДЪЛЖИ на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. С... , на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , сумата от 45,25 евро (88,50 лева), представляваща остатък от общата главница за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение до топлоснабден имот с адрес: гр. С... ..., абонатен номер ****** за периода от м.05.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите , и сумата от 62,09 евро (121,44 лева), представляваща остатък от мораторна лихва за забава върху главниците за периода от 15.08.2022 г. до 30.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6829/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. С... СРЕЩУ Д. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ........, ап. 41 с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми за разликата над 45,25 евро (88,50 лева) до пълния претендиран размер от 1168,00 евро (2284,41 лева), представляваща общата главница за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ..., абонатен номер ****** за периода от м.05.2021 г. до м.04.2024 г. , и за разликата над 62,09 евро (121,44 лева) до пълния претендиран размер от 209,91 евро (410,54 лева), представляваща мораторна лихва за забава върху главниците за периода от 15.08.2022 г. до 30.01.2025 г. , КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО.
ОСЪЖДА Д. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ........, ап. 4 1 ДА ЗАПЛАТИ на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. С......, на основание чл. 78, ал. 2 (по аргумент от противното) и ал. 1 от ГПК , сумата от 251,27 евро (491,44 лева) , представляваща оставащи неплатени съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено от Софийски районен съд, 168 състав на второ гражданско отделение и може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3