Решение № 4082 от 14.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4082 гр. София, 14.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100110680 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] А. А. заявява в искова молба от 25.09.2025 г., че на 07.06.2025 г. около 19:00 часа е вървял по ул. „Димитър Манов“ с посока от ул. „Янко Забунов“ към ул. „Бяла черква“. При преминаването си по тротоара на ул.

„Димитър Манов“ на ъгъла с ул. „Краище“, в района на бл. 25 той е попаднал в участък с неподържани, неравни, неукрепени и липсващи плочки. Така той е стъпил накриво с десния си крак и е паднал на земята.

[2] От стъпването накриво и падането А. А. е получил закрито счупване на метатарзална кост. Вследствие на увреждането А. А. е претърпял болки, страдания и неудобства, които оценява на 40 000,00 лева.

[3] За поддържането на тротоара са отговаряли служители на Столична община (Общината). Общината не е заплащала на А. А. обезщетение. Затова 1

А. А. моли съда да осъди Общината да му заплати 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (исковата молба, л. 2-4).

2. На ответника

[4] Общината е оспорила иска. Тя е заявила, че:

1. А. А. не се е наранил вследствие стъпване накриво и падане поради наличието на участък от тротоара на ул. „Димитър Манов“ с с неподържани, неравни, неукрепени и липсващи плочки;

2. А. А. не е претърпял твърдените болки и страдания;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. А. А. не е положил дължимата грижа като пешеходец. Затова Общината моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 36-41).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[5] Не се спори, че А. А. е бил роден на 19.05.1984 г Той е работил като помощник-готвач в „СТЕФИЛМ“ ЕООД (СТЕФИЛМ) (удостоверението, л.

105). А. А. се е чувствал добре, не е спортувал активно, но през зимата е карал сноуборд (показанията на свидетелката С.а, л. 100). Той е страдал от заболяване на червата, поради което през 2024 г. ТЕЛК му е признала 60% трайно намалена трудоспособност (решението на ТЕЛК, л. 28).

[6] На 07.06.2025 г. А. А. не е бил на работа (удостоверението, л. 105).

Около 18:00-19:00 часа той се е срещнал с приятеля си свидетеля Г. и друг техен общ приятел. Те заедно са вървели по ул. „Димитър Манов“ към ъгъла с ул. „Краище“, където свидетелят Г. е имал ново жилище и е искал да им го покаже. Докато са вървели, А. А. е стъпил в дупка от липсваща плочка, спънал се е и е паднал.

2

[7] Първоначално той е мислил, че си е изкълчил глезена и е помолил приятелите си да го откарат вкъщи. Поради болката в стъпалото на другия ден А. А. е помолил свидетеля Г. да го заведе до болница „Пирогов“ (показанията на свидетеля Г., л. 99).

[8] В болницата лекарите са установили, че А. А. е имал диафизарна фрактура на пета метатарзална кост на дясното ходило без дислокация на фрагментите – фрактура на „Джоунс“. Напълно е възможно до подобно счупване да се стигне по описания начин. А. А. е бил лекуван чрез поставяне на имобилизираща гипсова лонгета за 45 дни. Възстановяването му е продължило 70-80 дни. В острия период той е изпитвал много силни болки (заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 65-67 и л. 97-98). А. А. е бил в болничен от 10.06.2025 г. до 21.10.2025 г. (четири месеца и 11 дни).

Докато проходи самостоятелно, за А. А. се е грижила неговата приятелка свидетелката С.а. След случилото се той е станал по-ленив, а понякога кракът го боли (показанията на свидетелката С.а, л. 100).

[9] Не се спори, че Общината не е заплащала на А. А. обезщетение за неимуществени вреди. А. А. е бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски (определението, л. 31). Тoй е бил представляван безплатно от адвокат (л. 117). Общината е заплатила 12,80 евро за съдебни удостоверения (л. 60) и е била представлявана от юрисконсулт. Съдът е изплатил от бюджета на съда 409,00 евро възнаграждение на вещо лице.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[10] А. А. е предявил иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

1. По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД

3

[11] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо на изпълнителя на работата.

[12] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. Общината да е възложила работа на трето лице;

2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на А. А.;

3. Общината да не е изплатила на А. А. обезщетение за неимуществени вреди.

[13] Общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал.

3 от Закона за пътищата). Пътища са и улиците в населените места (§ 6, т. 1 от ДР на ЗДвП). Следователно улиците в населените места са публична общинска собственост.

[14] Тротоарите са надлъжна част от пътя ( § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП ). Ето защо тротоарите към улиците в населените места са също публична общинска собственост.

[15] Подържаното на общинските пътища се извършва от общините (чл. 31 от Закона за общинската собственост). Ето защо подържаното на тротоарите на улиците в населените места също следва да се извършва от общините, т. е. от техните служители или лица, на които те възложат това.

[16] В случая А. А. е паднал поради попадането на крака му на място от тротоара на ул. “Димитър Манов” с липсваща плочка, спънал се е и е паднал.

За подържането на този тротоар е отговаряла Общината и тя е следвало да го 4 подържа чрез свои служители или трети лица, на които е възложила подържането. Ако тя го беше подържала, кракът на А. А. не би попаднал в място с липсваща плочка, той не би се спънал и паднал, и съответно не би счупил петата си метатарзална кост. Налице са първите две предпоставки за уважаването на иска.

[17] Съдът установи, че Общината не е заплатила на А. А. обезщетение за вредите, които е претърпял. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска.

[18] Съдът трябва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и, за да го направи, съдът следва да изясни към кой момент следва да определи обезщетението. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 07.06.2025 г.

[19] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

[20] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т.

II от ППВС 4/1968 г.);

5

6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);