Решение № 94 от 04.11.2015, Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

№94

04.11.2015г. Гр.

Гълъбово

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН

СЪД

Граждански състав

На

21.10.2015г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар

Ж.Ж., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №214 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 52 ЗЗД.

Искът е предявен от А.Ж.М. *** срещу А.Д.А. ***.

С исковата молба се твърди, че на 23.02.2014г. ищецът бил заедно със свой приятел – З.Д.. Около 19:00 часа двамата вървяли към центъра на гр.Гълъбово и като минавали край една къща, познати на З. ги повикали в двора. Тези познати били ответникът А.Д.А., З. “дърводелеца” и свякото на А.. И тримата били видимо пияни. Докато разговаряли станало ясно, че ищецът можел да свили на акордеон, след което А. донесъл два акордеона. Ищецът свирил известно време, но спрял защото никой не го слушал. Чашата на З. преливала с вино и ищецът помолил за салфетки. В този момент А. се нахвърлил срещу него, сграбчил го и го изхвърлили от двора. През цялото време го обиждал и псувал. Ищецът и приятелят му З. тръгнали обратно към базата, в която работел ищецът (на фирма “Д.” ООД), но по пътя решили да отидат до дома на З. да се почерпят. Отново минали край къщата на ответника, при което последният се втурнал към ищеца с дървена бухалка.

Ищецът побягнал към детската градина, но ответникът го настигнал и започнал да го удря с бухалката. Постоянно го псувал и обиждал. Ритнал го два пъти в левия глезен и му ударил два юмрука в лицето. Очилата на ищеца се счупили и рамката се забила във веждата му. В този момент звъннал телефона на ищеца, което още повече ядосало ответника. Ответникът ударил с лакът в устата ищеца, взел му телефона. Ищецът успял да избяга и стигнал до базата където работел. От там се обадил на полицията и отишъл в болницата да го прегледат. През цялата нощ изпитвал силни болки в лицето, а предните му долни, леви резци се клатели силно. В следствие на ударите ищецът загубил двата си зъба и в момента лекувал трети, който също имало опасност да падне. Очилат му били неизползваеми, заради което се наложило да закупи нови. Лечението на зъбите на ищеца още не било приключило. За закупуване на нови очила, прегледи и лечение ищецът претърпял имуществени вреди в размер на 500,00лв.

Освен това претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и силен стрес. Ищецът се чувствал подтиснат и неспокоен, изпитвал силен страх да не срещне отново ответника. Работното място на ищеца било близо до дома на ответника, заради което опасенията от евентуална среща били още по-големи.

Ответникът бил осъден по НОХД №265/2014г. по описа на РС-Гълъбово за престъпление по чл.129, ал.1, във вр. ал.2 от НК.

Предвид гореизложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 500,00лв., представляваща имуществени вреди, за разходи за лечение, стойността на счупените очила и закупуване на нови и пътни разходи, както и сумата от 20000лв., представляваща неимуществени вреди за претърпени болки, страдания и стресово състояние, които вреди са пряка и непосредствена последица от причинената от ответника на 23.02.2014г. в гр.Гълъбово средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, ведно със законната лихва върху сумите, считано то дата на увреждането до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор и в съдебно заседание ответникът оспорва иска. Твърди, че вината за възникналия между страните спор не е само на ответника. На 23.02.2014г. вечерта ищецът дошъл в дома на ответника заедно със З. З. и се държал неуважително към всички. Говорел на висок тон, влизал в спорове, употребил спрямо ответника груби и обидни думи, разлял няколко пъти чашата си с вино. Заради поведението му, ответникът го помолил да си тръгне и го изпратил до вратата. Малко по-късно ответникът видял ищеца и З. З. да говорят до паркирания пред къщата му камион, като ищецът се заканвал на ответника, че щял да му види сметката. Това провокирало ответника да се нахвърли към ищеца, при което и двамата си нанесли взаимни удари.

Ответникът твърди, че нанесеното увреждане не било тежко. Ищецът бил на 60 години и на тази възраст устойчивостта на зъбите била значително по-малка.

Освен това липсата на зъб №41 не затруднявала особено говоренето или храненето на ищеца. Избиването на зъби причинявало вреди в значително по-малка тежест отколкото други средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, тъй като избитите зъби могат да бъдат заместени с импланти, мост и други. В настоящия случай болката и страданието в резултата на удара и травмата не били особено силни, не усложнили ежедневието на ищеца, тъй като същият не е ползвал болнични, а е продължил да ходи на работа. Поради тази причина претенцията за неимуществени вреди била силно завишена. Телесната повреда била осъществена при условията на съпричиняване. Поради тази причина ответникът моли съда да определи размер на неимуществените вреди с оглед критерия за справедливост.

Ответникът оспорва и претендираните имуществени вреди. Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза в наказателното производство, стойността на очилата е в размер на 149,00лв., заради което ответникът оспорва претенцията за сумата над 149,00лв. Освен това ищецът по собствено желание посетил съдебен медик, без това да е било необходимо с оглед неговото лечение, заради което ответникът оспорва претенцията за сумата от 40,00лв., представляваща платена такса за Медицинско удостоверение. Относно претенцията за транспортни разходи ответникът счита, че същите не са в пряка причинна връзка с извършеното деяние, поради което моли да не бъде уважавана претенцията за заплащането им, още повече, че не били уточнени по размер и не били представени документи, че действително са извършени. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Искът е с правна квалификация чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Към настоящото производство е приложено НОХД 265/2014г. по описа на РС-Гълъбово, от което е видно, че ответникът А.Д.А. е признат за виновен в това, че на 23.02.2014г. в гр.Гълъбово причинил средна телесна повреда на А.Ж.М., изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, за което и на основание чл.129, във връзка с чл.55, ал.1, б.”б” от НК е осъден на „Пробация” за срок от две години.

Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с присъдата, а именно – фактът на причинената следна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето както и виновността на ответника А.Д.А., за безспорно установени. Следва да се има предвид и това, че ответникът не оспорва горните обстоятелства.

За установяване на претърпените от ищеца имуществени вреди съдът прие като писмени доказателства копия на: Амбулаторен лист от 24.02.2014г., Рецепта от д-р Б., Документ за преглед от Медицински център “Ескулап – В” гр.Казанлък, Съдебномедицинско удостоверение №86-2014г., Фактура №**********/24.02.2014г., Поръчка №132 за закупуване на стъкла за очила, от които се установява, че ищецът е заплатил за преглед от стоматолог и стоматологични услуги – пряко свързани с нанесения му удар от ответника, сумата от 57,00лв.

Освен това е заплатил сумата от 40,00лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение и сумата от 185,00лв. за закупуване на нови очила. Тези разходи ищецът е направил вследствие на нанесеното му от ответника нараняване.

Снабдяването със съдебно-медицинско удостоверение действително не е част от лечението на ищеца, но е законоустановен начин за удостоверяване на наранявания, непосредствено след претърпяването им. Това съдебно-медицинско удостоверение служи впоследствие на органите на досъдебното производство, на медицинските експерти и на съда за установяване състоянието на пострадалия в един кратък срок след нараняването. Именно причиняването на нараняване на ищеца е непосредствената причина за снабдяването му със съдебно-медицинско удостоверение и съответно за направения разход от 40,00лв. По отношение на стойността на очилата, които ищецът е закупил след като неговите са били счупени от ответника при побоя, съдът не е обвързан със заключението на съдебно-оценителната експертиза по съответното досъдебно производство.

Претърпените вреди следва да бъдат обезщетени в размера, в който са действително направените разходи от пострадалото лице. Видно от приложените към исковата молба документи ищецът е направил разходи за очила в размер на 185,00лв. и тези разходи са в пряка и непосредствена причинна връзка с нанесения му побой, поради което съдът намира, че в този размер следва да репарира претърпените вреди. По отношение на транспортните разходи, претендирани в исковата молба, след изрични указания от страна на съда, ищецът не представи доказателства за стойността им. Поради тази причина съдът следва да уважи иска за претърпени имуществени вреди от ищеца в размер на общо 282,00лв., като в останалата му част над присъдените до претендираните 500,00лв. искът следва да бъде отхвърлен.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза, заключението на която съдът е приел като компетентно и добросъвестно изготвено.

Съгласно заключението на вещото лице при нападението на ответника срещу ищеца на 23.02.2014г., последният е получил разкъсноконтузна рана и охлузвания по лицето, луксация /изкълчване/ и счупване в областта на шийката на зъб №41 /първи долен зъб в дясно/ при запазен антагонист – зъб №11, кръвонасядания и отток в областта на крайниците. Изкълчването на зъб №41 е било такова, че е наложило неговото изваждане. С тази манипулация е бил осъществен медикобиологичния признак „избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето”. Загубата на долен централен резец, какъвто е зъб №41 нарушава говорната функция с около 25%, както и затруднява способността на лицето да дъвче във фазата на отгризването. След изваждането на зъба, са били необходими около 30 дни за възстановяване.

Съдът допусна гласни доказателства. От показанията на свидетелите М.А.Л. и И.Т.Т се установява, че след побоя ищецът е изпитвал болки в зъбите и в краката. Вследствие на побоя в устната кухина на ищеца се появили язви, които трябвало да бъдат допълнително лекувани. Имало промяна в говора на ищеца. Освен това ищецът се страхувал от ответника, страхувал се да не го срещне и затова предпочитал да поема курсове с товарния автомобил, който управлявал, зад граница. Ответникът също управлявал товарен автомобил и имало вероятност с ищеца да се срещнат по повод на работата им.

След инцидента ищецът близо месец не бил на работа.

От показанията на свидетелите Н.К.Г. и Г.К.Г. – роднини по съребрена линия и по сватовство на ответника, се установява, че в деня на инцидента ответникът е правил събиране, за да отбележи годишнина от смъртта на свой близък. При това събиране всички присъстващи мъже са употребили алкохол. Вечерта в дома на ответника дошли и ищеца, заедно със свой приятел З..

Продължили са да пият, като при възникнало спречкване с домакина, ищецът и З. са си тръгнали. Впоследствие ответникът е вземал дърва и е чул разговор между ищеца и З. пред входната врата на къщата му, който го предизвикал да подгони ищеца. Двамата взаимно си нанасяли удари „при самозащита”.