Решение № 20389 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20389 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110130579 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на Я. С. С., ЕГН **********, срещу .............. ООД, ЕИК ....... с която са предявени при условията на обективно евентуално съединяване установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.2. от Договор за паричен заем Кредирект № .. г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на сумата от 613,60 лева при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, като протИ.речаща или заобикаляща закона, евентуално протИ.речаща на добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза.

В исковата молба се твърди, че между ищеца Я. С. С. – като кредитополучател, и .............. ООД – като кредитодател, е бил сключен Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № .. г., по силата на който кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 900,00 лева, при ГПР – 47,78 %, и ГЛП – 40,05 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да я върне в срок от 6 месеца. Съгласно уговореното в клаузата на чл. 6.2. от договора кредитополучателят дължал заплащане на неустойка в размер на сумата от 613,60 лева, разсрочена на 6 вноски. Ищецът счита, че уговорката за неустойка е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави, изразило се в нарушаване на правните принципи за справедлИ.ст и добросъвестност и довело до несправедлИ. облагодетелстване на ответното дружество за сметка на кредитополучателя.

На следващо място, счита клаузата за неравноправна, поради това, че тя предвиждала заплащането на необосновано висока неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Твърди, че с тази клауза кредитодателят целял получаване на допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение на кредитоплучателя и по същество неустойката представлявала сигурна печалба за икономически по-силната страна по договора за кредит.

Уговорената неустойка излизала и от присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Отделно от това тя била уговорена в нарушение на чл. 146, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника .............. ООД, в който се релевира единствено възражение за местна неподсъдност на спора на Софийски районен съд.

С Софийски районен съд се е произнесъл по възражението на ответника за местна неподсъдност на спора, като при изложени в посочения съдебен акт мотиви е счел същото за 1 неоснователно. Като необжалвано, определението на съда е влязло в сила на 08.11.2023 г.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а се установява от приетия като писмено доказателство Договор за паричен заем Кредирект № .. г., че между .............. ООД – като заемодател, и Я. С. С. – като заемател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата 900 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 6 броя месечни погасителни вноски, първата от които платима на 26.11.2021 г., а последната – на 26.04.2022 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите от 47,78 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 1 036,40 лева.

Съгласно чл. 6.1. от договора страните се споразумяват в тридневен срок от сключването му договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия /ОУ/ към договора за заем. В чл. 6.2. от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 6.1. заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 613,60 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в инкорпориран в договора за заем погасителен план.

Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на .............. ООД за заеми „Кредирект“, е, че в чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от тях са предвидени конкретни изисквания относно избрания вид обезпечение, както следва: 1./ поръчителство на едно или две физически лица, които отговаря кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със Заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2./ предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема, и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

С проекта на доклад, обективиран в определение № 37013/18.10.2023 г., и обявен за окончателен в проведеното на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправно клаузи в договор, сключен с потребител. В изпълнение на тези служебни задължения и като счете, че изясняване на релевантни за делото обстоятелства следва да бъде допусната съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, която да отговори на служебно поставен от съда въпрос, изискващ специални знания, настоящият състав допусна изслушването на такава.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че при включване в ГПР на уговорената в чл. 6.2. неустойка, то ГПР би бил в размер на 826,55 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на неустоечна клауза от договор за потребителски кредит. Съгласно практиката на ВКС, която 2 настоящият съдебен състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорената клауза за неустойка е неравноправна, протИ.речи на императивна законова разпоредба, заобикаля закона или протИ.речи на добрите нрави, което обуславя нищожността на клаузата.

Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че между ..............

ООД – като заемодател, и Я. С. С. – като заемател, е сключен Договор за паричен заем Кредирект № .. г., по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата от 900 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 6 броя месечни погасителни вноски, първата от които платима на 26.11.2021 г., а последната – на 26.04.2022 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите от 47,78 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 1 036,40 лева. Съгласно чл. 6.1. от договора страните са се споразумели в тридневен срок от сключването му договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 ОУ към договора за паричен заем. Съгласно уговореното в чл. 6.2. от договора, при неизпълнение на задължението по чл. 6.1. заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 613,60 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в инкорпориран в договора за заем погасителен план.

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл.

7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е неприложимо.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението 3 на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 6.2. от процесния договор за паричен заем.