Определение № 5251 от 08.05.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5251 гр. Варна, 08.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20233110104945 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила първоначално молба по реда на чл. 248 ГПК вх. № 15070/22.02.2024 г., последващо уточнена във въззивна жалба с вх. № 16893/28.02.2024 г., депозирана от „АПС Б.Б“ ЕООД, чрез пълномощника юрк. Е.Л. срещу постановеното по делото Решение 435/12.02.2024 г., неразделна част от което се явява и постановеното по делото последващо Решение № 441/13.02.2024 г. по реда на чл. 247 ГПК. В горецитираната депозирана до съда въззивна жалба са наведени оплаквания срещу постановения краен съдебен акт по делото само по отношение на присъдените с осъдителния диспозитив разноски. След указания на съда, дадени с постановените по делото Разпореждане № и Разпореждане № 9379/05.03.2024 г., е уточнено от жалбоподателя „АПС Б.Б“ ЕООД, че съдът е сезиран само и единствено с искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановения по делото краен съдебен акт, в частта за разноските.

Твърди се в процесната уточнителна молба с вх. № 24608/26.03.2024 г., че Решение 435/12.02.2024 г., неразделна част от което се явява и постановеното по делото последващо Решение № 441/13.02.2024 г. по реда на чл. 247 ГПК, следва да бъде изменено, като:

1./ бъде редуцирано присъденото в производството по гр.д. № 4945 по описа за 2023 г. на ВРС, 51 състав адв. възнаграждение в полза на ищеца, предвид наличието на признание на иска от страна на ответника и липсата на фактическа и правна сложност по делото;

2./ не бъдат присъждани в полза на процесуалния представител на ищеца разноски, представляващи адв. възнаграждение пред въззивната инстанция, предвид уважаването на подадена частна жалба;

3./ бъде съобразена и приложена от съда по отношение на ответника разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е извършил размяна на книжата по делото.

В рамките на указания срок, по делото е постъпил отговор с вх. № 34375/25.04.2024 г. от насрещната страна П. А. Ж., чрез процесуалния представител адв. В. С., в която е изложила подробно съображения относно неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

Съдът при извършената служебна проверка намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на 1 постановения съдебен акт, в частта за разноските, но по същество се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Постановявайки крайния си съдебен акт в производството по гр.д. № 4945/2023 г. по описа на ВРС, 51 – ви състав, съдът е уважил изцяло предявения от ищеца иск с пр. основание чл. 439, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора по иска се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските.

1./ По отношение искането на молителя да бъде редуцирано присъденото в производството по гр.д. № 4945 по описа за 2023 г. на ВРС, 51 състав адв. възнаграждение в полза на ищеца, предвид наличието на признание на иска от страна на ответника и липсата на фактическа и правна сложност по делото:

Предвид уважаването на претенцията на ищеца и като е съобразил представените по делото доказателства, съдът е присъдил в полза на ищеца за адв. възнаграждение в размер на 600 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес по делото от 1 000 до 10 000 лв., адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 400 лв., плюс 10 % за горницата над 1 000 лв.

В настоящия случай материалният интерес по делото е в размер на 2 664,07 лева.

Минималният размер на дължимото адв. възнаграждение е в размер на 566,41 лева /тоест съвсем близо до претендираното и заплатено адв. възнаграждение/. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, посочените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, не са обвързващи за съда. Преценката за размера на дължимото възнаграждение, следва да се осъществява конкретно въз основа на цялостна оценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.

В настоящия случай, при определяне на справедливото възнаграждение за извършената от процесуалния представител на ищеца работа, съдът е отчел: първоначалното запознаване на адвоката с материалите по образуваното изпълнително дело; взетото от негова страна активно участие в производството по гр. д. № 4945 по описа за 2023 г. на ВРС, 51 – ви състав; наличието на противоречива съдебна практика по отношение на приложението на институтите на перемпцията и давността, относима към предмета на иска по чл. 439 ГПК, дала повод за образуването на тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение.

Гореизложеното обуславя извод, че размерът на така присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение кореспондира в пълна степен с особеностите и характера на исковото производство, поради което и не подлежи на преразглеждане, респ. намаляване поради прекомерност.

2./ По отношение искането на молителя да не бъдат присъждани в полза на процесуалния представител на ищеца разноски, представляващи адв. възнаграждение пред въззивната инстанция, предвид уважаването на подадена частна жалба:

Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на спора - чл. 78 ГПК и поради това съдът се произнася по разноските с акта, с който приключва делото в съответната инстанция - чл. 81 ГПК. Под „акт, с който приключва делото”, по смисъла на чл.

81 ГПК, законодателят е имал предвид онзи съдебен акт, с който съответната съдебна инстанция разрешава спора по същество или прекратява производството по делото по начин, изключващ последващата му висящност пред нея по повод на същия правен спор.

Определението, с което по-горната съдебна инстанция се произнася по частна жалба срещу определение за прекратяване на делото, няма характер на съдебен акт по чл. 81 ГПК и по тази причина с него не се присъждат разноски. Разноските претендирани в производството по подадената частна жалба, както е посочено и от въззивната инстаниция, в постановеното Определение 2317/15.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1196 по описа за 2023 г., се присъждат с 2 окончателното съдебно решение по съществото на спора, което в настоящия случай е сторено с постановеното по гр.д. № 4945/2023 г. Решение 435/12.02.2024 г., неразделна част от което се явява и постановеното по делото последващо Решение № 441/13.02.2024 г. по реда на чл. 247 ГПК.

Ето защо, искането на молителя и в тази му част е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

3./ По отношение искането на молителя да бъде съобразена и приложена от съда по отношение на ответника разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК:

Изрично в мотивите си, в акта по същество, настоящият съдебен състав е посочил, че съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай безспорно е налице признание на иска, но липсва втората предпоставка за приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на иска.

Видно от представените разпечатки от съобщения, се установява, че ответникът продължава да претендира от ищеца заплащане на процесните суми. Поради това, в съчетание с издадения изпълнителен лист, съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на иска. Поводът за завеждане на иска, представлява конкретно действие или поведение, с което след изтичане на давността, процесуално или извънпроцесуално се претендира вземането. В този смисъл: Определение № 50010 от 23.03.2023г. по ч.гр.д. № 3372/2022г. по описа на IV гр. о. на ВКС. За да се приеме, че кредиторът не е дал повод за завеждане на делото, следва от поведението му, да става ясно, че се е отказал да претендира вземането си. И това ще бъде така, ако в един продължителен период от време, не е заявявал претенции за вземането си. Отделно от горното, визираните в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК две предпоставки /ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признанието на иска/ са свързани със съюза „и“, в който законодателят е вложил смисъл на кумулативност.

В настоящия случай, налице е само втората предпоставка – признанието на иска, респективно чл. 78, ал. 2 ГПК, е неприложим и ответникът дължи заплащане на разноските на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Поради всичко гореизложено, съдът не намира основание да ревизира решението си в частта за разноските, поради което молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена от съда без уважение,

Водим от горното, Варненският районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, инкорпорирано първоначално в молба по реда на чл. 248 ГПК, вх. № 15070/22.02.2024 г., последващо уточнена във въззивна жалба с вх. № 16893/28.02.2024 г., представляваща по същество искане по реда на чл. 248 ГПК, съгласно уточненията, дадени в молба с вх. № 24608/26.03.2024 г., депозирана от „АПС Б.Б“ ЕООД, чрез пълномощника юрк. Е.Л. за изменение на постановеното по делото Решение 435/12.02.2024 г., неразделна част от което се явява и постановеното по делото последващо Решение № 441/13.02.2024 г. по реда на чл. 247 ГПК, в частта за разноските като: 1./ бъде редуцирано присъденото в производството по гр.д. № 4945 по описа за 2023 г. на ВРС, 51 състав адв. възнаграждение в полза на ищеца, предвид наличието на признание на иска от страна на ответника и липсата на фактическа и правна сложност по делото; 2./ не бъдат присъждани в полза на процесуалния представител на ищеца разноски, представляващи адв. възнаграждение пред въззивната инстанция, предвид уважаването на подадена частна жалба и 3./ бъде съобразена и приложена от съда по отношение на 3 ответника разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като неоснователно, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4