Решение № 220 от 28.09.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Момчилград, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100284 по описа за 2022 година

Производството е по чл.45 вр.чл.21 ал.2 вр.чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба на “************** ЕИК- ********, със седалище/адрес на управление в гр.Кърджали, ел.”*******“28, вх.А, ет.7, ап.24, предявена чрез адв.М. С.С. от АК- Кърджали, против Д. А. П., с ЕГН********** от с.Кирково, ул.“Д*****“ № 7, общ.Кирково, обл.Кърджали, се твърди, че По НОХД № 9 /2021г. на РС- Момчилград ответникът Д.П. е бил осъден като служител в пощенска станция Кирково за това, че през периода 03.04.2017г.- 21.04.2017г. в с.Кирково, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице „касиер гише в съобщенията и пощенски раздавач” в пощенска станция- Кирково, обл.Кърджали, към„Български пощи” ЕАД в кръга на службата си, е съставил неистински частни документи-„известие за доставяне с баркод ИД P S 6600 004 WOT М” и „известие за доставяне с баркод ИД PS 6600 004 ZCM U”, като се подписал в графа „подпис на получателя” на 03.04.2017г., и на 21.04.2017г. в с.Кирково, ги представил /отчел/ в Пощенска станция- Кирково, с което ги употребил, за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно, че документи „Заповед за прекратяване” и „обяснение с изх. № 1

10/28.03.2017г.” са връчени на адресата- престъпление по чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал. 1 от НК.

В исковата молба се посочва също така, че с първото невръчено писмо с изх № 10/ 28.03.2017г. от „Интерим БГ” ЕООД, адресирано до Е.К.У., дружеството я уведомило, че във връзка с неявяването й на работа в течение на 7 последователни дни за периода от 20.03.2017г. до 28.03.2017г., е извършила нарушение на трудовата дисциплина. В същото невръчено писмо била отправена покана до същата да се яви на 03.04.2017г. в 09.00 часа, за да бъде изслушана и да предостави писмени обяснения пред работодателя.

Ищцовото дружество твърди, че писмото не е било връчено на Е.К.У. поради противоправното поведение на ответника. Поради невръчването на писмото с искане на обяснения, съдът приел в Решение № 7 от 02.06.2021г. по в.гр.д № 64/2020г.по описа на ОС - Кърджали , че „известие за доставяне ИД PS 6600 004W0T М“ не е получено от Е.К.У., и съответно- работодателят не е изслушал работника и не е поискал писмените му обяснения. Посочва се, че поради това и съобразно императивната разпоредба на чл.193 ал.2 от КТ, която сочи, че „когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество”, и е приел, че следва дисциплинарното наказание да бъде отменено, респ. Заповед № 9/ 19.04.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде отменена като незаконосъобразна, а решението на първоинстанционния съд, да бъде отменено като неправилно. Посочва се, че уволнението е било признато за незаконно и отменено.“

В исковата молба е посочено, че горецитираното решение дружеството е било осъдено да заплати на Е.К.У. сумата от 1 315.00 лева, представляваща разноски за двете съдебни инстанции, както и държавна такса в размер на 150 лева, за двете съдебни инстанции. Посоченото решение е било обжалвано от „Интерим БГ“ пред ВКС, като по образуваното гр.д.№ 3289/2021г. по описа на ВКС , е било постановено Определение № 116/ 24.02.2022г., с което съдът е приел, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Заявява се също така, че в своите мотиви ВКС, I V гр.отд., е приел, че ако работникът е добросъвестен и не е бил надлежно уведомен за искането за обяснения по чл.193 ал.1 КТ и поради това не е дал такива, дисциплинарното уволнение е винаги незаконно. В мотивите било посочено, че ако причината за недостигане на искането на работодателя за даване на обяснения от работника е у трето лице, то /третото лице/ носело отговорност за вредите, причинени на работодателя поради това, 2 че заради неговото поведение уволнението е прието за незаконно /арг. чл.21 ал.2 ЗЗД/“.

Ищцовото дружеството развива подробни доводи защо ответникът носи отговорност, и се посочва, че в чл.21 ал.2 от ЗЗД е бил установен специален деликтен състав за отговорност за вредите, причинени от трети лица, недобросъвестно попречили за изпълнението на договор. Според ищеца, като проява на извъндоговорна отговорност, той включвал всички нейни елементидеяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, но с особености, отграничаващи състава на чл.21 ал.2 от ЗЗД от общия деликт по чл.45 от ЗЗД.

За проявлението на квалифицирания състав е било необходимо съществуването на договор, спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице, спрямо което договорът няма действие. С поведението си третото лице- делинквент следвало противоправно да възпрепятства или затруднява изпълнението на задължение по договора. Вредите може ли да бъдат неимуществени или имуществени /под формата на загуба или пропусната полза/. Те следвало да са последица от поведението на третото лице. Изискването за наличието на недобросъвестност на третото лице сочело на умисъл като форма на вината, поради което вината не се презюмира.

Предвид и това ищцовото дружество твърди, че в конкретният случай са били налице всички елементи от състава на отговорността по чл.21 ал.2 от ЗЗД, а именно: Деянието на ответника - в качеството си на длъжностно лице “касиер гише в съобщенията и пощенски раздавач“ в Пощенска станцияКирково, обл.Кърджали към „Български пощи“ЕАД в кръга на службата си, е съставил неистински частни документи:- „Известие за доставяне с баркод /ИД PS6600004ZCMU и „Известие за доставяне“ с баркод ИД PS660004W0T, като се подписал в графа “подпис на получателя“ на 03.04.2017г., и на 21.04.2017г. в с.Кирково, ги представил /отчел/ в Пощенска станция-Кирково, с което ги употребил, за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно, че документи „заповед за прекратяване“ и „обяснение изх.№ 10/28.03.2017 г.“ са връчени на адресата. Със споразумението по нохд №9 /2021г. по описа на PC - Момчилград е било прието, че “ Деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл.“

Заявява се, че в резултат на противоправното деяние на ответника у дружеството- „Интерим БГ“ЕООД се създала невярната представа, че е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 от КТ, както и че заповедта за дисциплинарно уволнение е достигнала до Е.К.У.. Именно поради тази причина дружеството е подало Заявление по чл.410 от ГПК до PCМомчилград, с което се претендирало заплащането на сумата от 1 784,91 лева, обезщетение, дължимо при дисциплинараното уволнение от работника.

3

По това заявление била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която Е.К.У. подала възражение. Именно по повод на това възражение е било образувано гр.д. № 216/20г. /с предмет предявен специален установителен иск по чл.422 вр.чл.415 от ГПК/.

Посочва се също, че по искова молба на Е.К.У., с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, е било образувано гр.д № 262/2021г. на PC- Момчилград.

Производството по гр.д. № 216/20г. е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК- до приключването на производството по гр.д № 262/2021 г. по описа на PC - Момчилград.

Ищцовото дружеството посочва, че след като Заповедта за дисциплинарно уволнение е била отменена като незаконосъобразна / поради неспазена процедурата по чл.193 от КТ и чл.195 ал.2 от КТ, без причината да е у работодателя/, е било възобновено производството по гр.д №

216/2020г., по което „Интерим БГ“ЕООД е оттеглил иска си за обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ. С определението по това дело дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 1 600 лева.

Ищцовото дружество посочва, че направените съдебни разноски по двете дела за адвокатски хонорари и държавни такси са били следните;

-1 315 лева, разноски за двете съдебни инстанции по гр.д № 262/2020г. на PC- Момчилград; 500 лева- адвокатски хонорар, и 1 000 лева- разноски по касационното производство;

- 1 600 лева, разноски по гр.д № 216/2020г. на PC- Момчилград, представляващи за „Интерим БГ“ ЕООД имуществени вреди, които са били пряка последица от противоправното поведение на ответника. Заявява се, че ако ответникът коректно бе изпълнил служебните си задължения дружеството нямало да има тези задължения за плащане на разноски, които дружеството коректно е изпълнило.

Предвид това иска осъждането на ответника да заплати сумата от 4 687,20 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща направени от „Интерим БГ“ плащания за разноски по две съдебни дела, чийто изход бил предопределен от престъплението по чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 от ПК, извършено от ответника. Претендират разноски.

Представят и писмени доказателства- Копия от Определение № 1 16/24.02.2 022г. на ВКС, 4-то гр.отд.,Решение № 7/02.06.2021 г. по в.гр.д № 64/2021г. ОС - Кърджали;Списък разноски по гр.д№ 216/2022г. по описа на P C - Момчилград;Платежни документи, удостоверяващи извършени 4 плащания на такси и разноски по двете съдебни дела, както и са направени доказателствени искания- да бъдат приложени гр.д № 262/2020г.; гр.д № 216/2020г., и нохд № 9/2021г., и трите на PC- Момчилград.

В съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от адв.М.

СТАНЧЕВА– СТАНЕВА от АК- Кърджали, който поддържа така предявения иск, по изложените съображения. Претендира и направите по делото разноски. Представя писмено становище, в което подробно развива своите доводи за основателност на иска.

Ответникът, представляван от адв.ПАВЕЛ Г. от АК- Кърджали е представил писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК, в който намира иска за недопустим, и неоснователен, като развива подробни доводи в тази насока, като се посочва, че поведението на ответника не е довело като резултат отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, а това е било, че същата не била компетентно изготвена. Невръчването на двете съобщения, за които е бил осъден ответника, не оказвали съществено влияние върху допуснатите съществени нарушения по процедурата за налагане на дисциплинарното наказание. Не били налице предпоставките по чл.21 ал.2 от ЗЗД. Иска да отхвърли исковата молба като неоснователна, и претендира разноски.

В съдебно заседание, представляван от адв.ПАВЕЛ Г., развива конкретни и подробни съображения за недопустимостта и неоснователността на исковата претенция, които са изложени в представената по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се с приложеното като доказателство по настоящото производство НОХД № 9 /2021г. на РС- Момчилград, приключило с влязло в сила Определение от 25.01.2021г., с което е одобрено споразумение, по силата на което ответникът Д.П. е бил признат за виновен и съответно му било наложено наказание, за престъпление по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК- за това, че служител в пощенска станция Кирково за това, че през периода 03.04.2017г.- 21.04.2017г. в с.Кирково, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице „касиер гише в съобщенията и пощенски раздавач” в пощенска станцияКирково, обл.Кърджали, към„Български пощи” ЕАД в кръга на службата си, е съставил неистински частни документи-„известие за доставяне с баркод ИД PS 6600 004 WOT М” и „известие за доставяне с баркод ИД PS 6600 004 ZCM 5

U”, като се подписал в графа „подпис на получателя” на 03.04.2017г., и на 21.04.2017г. в с.Кирково, ги представил /отчел/ в Пощенска станцияКирково, с което ги употребил, за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно, че документи „Заповед за прекратяване” и „обяснение с изх. № 10/28.03.2017г.” са връчени на адресата. Със споразумението по нохд №9 /2021г. по описа на P C - Момчилград е деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл.“