Определение № 643 от 10.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500528 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Т., срещу разпореждане от 21.01.2025г., обективирано в Заповед № 431 от 21.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 22369/2024г. по описа на ПРС, XXIV гр.с-в, в частта, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Д. Б., ЕГН: **********, за следните суми: 206, 73 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.05.2023 г. – 09.05.2024 г.; 108,58 лв.- лихва за забава за периода 11.04.2023 г. - 09.05.2024 г. и 126, 53 лв.- законна лихва за периода 09.05.2024 -29.12.2024 г.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за горепосочените суми. Претендира се присъждането на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.№ 133 319 /30.12.2024 г. срещу С. Д. Б., ЕГН: **********, с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит

№40015850480/07.03.2023г., сключен при Общи условия, както следва: 582,82 лв. – главница; 206, 73 лв. договорна лихва за периода 10.05.2023 г. – 09.05.2024 г.; 230 лв.-възнаграждение за услуга-„Фаст“; 402,50 лв. възнаграждение за услуга „Флекси“; 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.04.2023 г.; 400 лв. - такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 09.08.2023 г.; 108,58 лв.- лихва за забава за периода 11.04.2023 г. - 09.05.2024 г. и 126, 53 лв.законна лихва за периода 09.05.2024 -29.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й погасяване.

С постановеното по делото разпореждане районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Изложил е съображения, че дължимата от потребителя сума в договора е посочена веднъж в размер на 887,89 лв. с ГПР 48,86 % и след това е размер на 1547,89 лв., с включена допълнителна услуга "Фаст" и „Флекси“, като не е посочен съответен размер на ГПР. Според РС с тези допълнителни услуги и таксите за тях се цели скрито оскъпяване на кредита, имат характер на печалба и не са свързани с предоставяне на реална услуга, поради което е следвало да намерят израз в ГПР по кредита. РС е приел, че последното не е било изпълнено, с което са нарушени изискванията за посочване в договора на ГПР. РС е изложил съображения, че ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени иконимическите последици от сключване на договора. Поради неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора, РС е приел договорът за потребителски кредит за недействителен на 2 основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид изложеното на основание чл.23 от ЗПК е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за чистата стойност на кредита от 582,82 лв., а е отхвърли заявлението за издаване на заповед за останалите вземания.

Въззивният съд намира, че законосъбразно първостепенният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, предвиждаща задължението на заповедния съд служебно да следи за наличие или обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, както и наред с това дали искането е в противоречие с добрите нрави, съгл. чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК. В тази насока съществува поначало такова задължение за съда, като е налице и решението по дело № С-472/11 на Съда на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора.

Според представения по делото договор за потребителски кредит от заявителя, сключен с длъжника С. Д. Б., на последната е отпусната сума по кредита в размер на 600 лева, със срок на кредита 24 месеца, размер на вноската 37, 00 лева, ГПР – 48, 86 %, ГЛП – 41, 00 %, лихвен процент на ден:

0, 11%, с посочена дължима сума по кредита: 887, 89 лева. Предвидени са две допълнителни услуги: „Фаст“ – Приоритетно разглеждане с възнаграждение в размер на 240 лева и „Флекси“ – Гъвкав погасителен план с възнаграждение в размер на 420лева; Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга възлиза на 27,50 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска, в който случай общото задължение възлиза на 1547,89 лева, при общ размер на вноската от 64, 50 лева.

Въззивния съд намира, че е налице нарушение на забраната по чл.10а ал.

2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая договорените клаузи за двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ задължават кредитополучателя да заплати на кредитодателя възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната дейност на последния, доколкото заявителят предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейностите за услугата "Фаст" по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита 3 са присъщи за заявител и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Същото се отнася и до услугата "Флекси", която касае определянето на "гъвкав погасителен план". Налага се извод, че възнаграждението за допълнителните услуги е договорено в противоречие на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява събиране на такси и комисионни от кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това положение следва да се приеме, че целта на посочените договорни клаузи е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/.

Съдът намира, че от коментираните клаузи в представения договор възниква съмнение относно размера на посочения в него ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Налице е обосновавана вероятност за нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК с невключването на разходите по договора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото и същите евентуално представляват „скрито възнаграждение“ по договора и водят до допълнително оскъпяване на кредита. След като посочените допълнителни разходи не са включени в посочения в договора ГПР е налице нарушение на изискването по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит, 4 обосноваващо недействителността на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и за неговата недействителност, поради което на основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

С оглед на горното РС правилно е отхвърлил заявлението за вземанията, предмет на частната жалба, доколкото се дължи единствено чистата стойност на кредита поради недействителност на договора за кредит.

Ето защо, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а разпореждането в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 21.01.2025г., обективирано в Заповед № 431 от 21.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 22369/2024г. по описа на ПРС, XXIV гр.с-в, в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника С. Д. Б., ЕГН: **********, за следните суми:

206, 73 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.05.2023 г. – 09.05.2024 г.; 108,58 лв.- лихва за забава за периода 11.04.2023 г. - 09.05.2024 г. и 126, 53 лв.- законна лихва за периода 09.05.2024 -29.12.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5