Решение № 6 от 09.01.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пещера, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100722 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от В. Р. В., с която са предявени обективно съединение искове за признаване за установено, че сключените между ищцата и всеки от ответниците, „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, договори - за потребителски кредит (№ 3123053/04.02.2025г.) и за предоставяне на поръчителство по посочения кредитен договор са нищожни.

Ищцата твърди, че е сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски № 3123053/04.02.2025г., по който е получила заемна сума от 3000 лв., чието връщане било обезпечено с Договор за предоставяне на поръчителство от 04.02.2025г., който пък сключила с „Ай Тръст“ ЕООД, и по него дължала възнаграждение от 2159,20 лв., платимо като добавък към всяка от падежните вноски по кредитната сделка. Поддържа се, че договорът за потребителски № 3123053/04.02.2025г. е нищожен, при съображения, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - в него не е ясно разписана методиката и компонентите за формиране посочения само като стойност годишен процент на разходите /ГПР/, и че при изчислението на този ГПР неправилно не е включвано възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, което довело до заобикаляне забраната по чл.

19, ал.4 от ЗПК. Изтъква се, че непосочването от страна на „Кредисимо“ ЕАД на действителния ГПР по договора за паричен заем, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, на което може да се основе преценка за неравноправен характер на договрните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Договорът за предоставяне на поръчителство се сочи за нищожен с доводи – че длъжникът по кредитното правоотношение няма интерес от учредяването на такъв вид обезпечение за кредитора си, поради което се счита за лишен от правно основание; сочи се и че той 1 противоречи на добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите по него, като внася и неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗПК.

Поддържа се, че с договора за предоставяне на поръчителство се заобикаля от страна на кредитора задължението му да направи оценка на кредитоспособността на потребителя.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожност на съответно сключените между ищцата и всеки от ответниците, „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, договори - за потребителски кредит № 3123053/04.02.2025г. и за предоставяне на поръчителство, от 04.02.2024г.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Признава сключването на твърдения от ищцата кредитен договор с описаните условия, като и сключването договорът за поръчка (предоставяне на поръчителство), въпреки че формално отрича да е страна по него. Сочи, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляването на ГПР по кредитната сделка, тъй като не отговаря на легалната дефиниция (§1, т. 1 ДР на ЗПК) за разход по кредита, осигуряването на такова обезпечение не е задължително условие за получаване на кредита, и за кредитора размерът на възнаграждението по обезпечителната сделка не е бил известен към момента на сключване на кредитния договор. Поддържа се още, че дори да се приеме, че ответните дружества са свързани и чрез двете правоотношения с ищцата се осъществява скрито обогатяване за тях – това влече недействителност само на клаузата за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, но не и на двата договора, или най-малкото – не и на кредитния договор. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска като неоснователен и се претендират разноски.

От страна на „Кредисимо“ ЕАД е предявен насрещен иск, по който се излагат твърдения, че В. Р. В. е усвоила, по сключения с дружеството договор за потребителски № 3123053/04.02.2025г., сумата от 3000 лв., която е следвало да върне в срок до 10.02.2027г. с възнаградителна лихва от 1833,41 лв. Сочи се, че до 22.08.2025г. В. В. е платила по кредитния договор сумата от общо 792 лв., изпадайки в забава, поради което с връчването на съответната страна на насрещната искова молба се обявява предсрочната изискуемост и се претендира В. В. да бъде осъдена да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 2208 лв. – като чиста стойност на кредита по сключения между страните договор № 3123053/04.02.2025г.

Претендират се и деловодни разноски.

В отговора на исковата молба, подаден от ответника „Ай Тръст“ ЕООД също се оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Твърди, че сключеният между дружеството и В. В. договор за предоставяне на поръчителство е такъв за поръчка (чл. 280 ЗЗД). Поддържа се, че обезпечаване чрез такова поръчителство е въпрос на индивидуално договаряне, а не е задължително условие за сключване на договор с „Кредисимо“ ЕАД, а и следва сключването на самия кредитен договор поради което възнаграждение за поръчителството не е известен за кредитора разход по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и не следва да бъде включено при изчислението на ГПК по кредитния договор. Предвид 2 изложеното се моли за отхвърляне на иска като неоснователен и се претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на претендираните права е съответно - чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/, а на предявения насрещен иск – по чл. 79, ал. 1 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 3123053/04.02.2025г., по който ищцата е получила сумата от 3000 лева, а този кредитен договор е обезпечен със сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 04.02.2025г., възнаграждението по който не е включено при изчислението на ГПР по кредитната сделка.

Приложеният по делото договор за потребителски кредит № 3123053/04.02.2025г., е потребителски (чл. 9 ЗПК) – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Затова и договорът се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. От материалите по делото се установява, че вземанията по този договор за паричен заем са обезпечени с представения по делото Договор за предоставяне на поръчителство от 04.02.2025г. (л.58), сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД.

При справка в общодостъпния търговски регистър при Агения по вписванията се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е именно „Кредисимо“ ЕАД. Следователно се касае за „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.

Съгласно Приложение №1 към Договора за потребителски кредит № 3123053/04.02.2025г., кредитният продукт е „Credissimo плюс“, главница- 3000 лева, срок на кредита – 24 месеца, брой на погасителните месечни вноски- 24, , Лихвен процент по Кредита: 49,65 %, Годишен процент на разходите по Кредита: 62,66 %, Общ размер на всички плащания: 4833,41 лв.

3

Съгласно раздел III, т. 12 от ОУ кредитополучателят може да предостави Обезпечение на Кредита, което обстоятелство се посочва в Заявлението. В случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно настоящите ОУ в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението.

Съгласно пар. 17 от раздел II от ОУ „Обезпечение“ означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на КРЕДИСИМО от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИСИМО всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИСИМО за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната Погасителна вноска по Договора за Кредит/изтичането на последния Период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по Кредита, сключен между Кредитополучателя и одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице („Поръчител“), което впоследствие е сключило с КРЕДИСИМО договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит.

Чл. 8, ал.1 и Приложение 1 (л.63) на приложения по делото, сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство от 04.02.2025г. - цената на договореното поръчителство във връзка с Договора за потребителски кредит № 3123053/04.02.2025г. е 2559,87 лв., а вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо” ЕАД.

Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на иска чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума, 4 близка до тази на договора за кредит. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

В случая не се касае за доброволно възлагане от страна на кредитополучателя на професионален поръчител. Фактически се дължи не възнаграждение за услуга, а прикрита договорна лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора чрез фиктивно уговорено възнаграждение в полза на свързано с него лице.