Решение № 5213 от 30.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5213 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20221100512496 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 137311 от 10.06.2019г., постановено по гр. дело № 13779/2017г. по описа на СРС, 90-ти състав, поправено с решение № 20258318 от 23.11.2020г., е признато за установено по отношение на ответника И. И. М., че ищецът Г. С. Г. е собственик на 1/3 (2/9 идеални части) от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Волуяк, район Връбница, Столична община въз основа на реституция на имота в полза на наследодателя му В.Т.К., като е осъдена И. И. М. да предаде на Г. С. Г. владението върху 1/3 (2/9 идеални части) от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.

Волуяк, район Връбница, Столична община. С решението е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 162, том Първи, рег. № 4510, дело № 131/2015г. по описа на нотариус с № 53 съгласно регистъра на Нотариалната камара в частта му относно собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Волуяк, район Връбница, Столична община, от над 2/3 идеални части.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от И. И. М., с която е посочено, че решението е процесуално недопустимо в частта, с която е признат ищецът за собственик на процесния имот на повече от 2/9 идеални части, тъй като съдът не бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС в обем, надхвърлящ 2/9 идеални части. Поддържа, че решението е недопустимо и в частта, с която СРС е отменил нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 1

162, том Първи, рег. № 4510, дело № 131/2015г. на нотариус В.М., вписан с рег. № 053 по регистъра на НК в частта му от над 2/9 идеални части от процесния имот. Твърди, че решението било процесуално недопустимо, тъй като бил уважен ревандикационен иск по чл.

108 ЗС, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК относно поземлен имот, който не бил предмет на заявените с исковата молба и петитум на същата права. Съдът се бил произнесъл относно поземлен имот с идентификатор 12084.274790, какъвто не съществувал по КККР на с.

Волуяк. Счита, че решението било неправилно и поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че никой от останалите наследници по закон на общия наследодател- В.Т.К., не бил оспорил правото й на собственост върху процесния имот, придобит от нея по давностно владение и наследство. Сочи, че решението било и неправилно като в мотивите не се съдържали никакви фактически констатации и правни изводи на решаващия съд за обема на претендираните от ищеца 2/9 идеални части, както и защо съдът бил приел идентичност в смисъл на равнозначност на 2/9 с 1/3 идеална част от имота. Поддържа, че в мотивите на решението били правени правни изводи относно вида и характера на упражняваната фактическа власт върху процесния имот, без да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства. Не било обсъдено възражението й, че представеният договор за аренда от 2003г. не бил породил правни последици, тъй като макар и вписан имотът не бил обработван от посочения в договора арендатор, а от майка й, а след нейната смърт и от нея. Искането към съда е да обезсили обжалваното решение като процесуално недопустимо, евентуално да отмени същото и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. С. Г., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението е правилно и законосъобразно. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

От приетия препис от удостоверение за наследници с изх. № 29 от 27.02.2017г., издадено от Столична община, се установява, че В.Т.К. е починал на 26.08.1940г. и е оставил като наследници по закон трите си дъщери- З.В.М., С.В.О. и И.В.Г.. З.М. е починала на 15.08.2012г. и е оставила за свои законни наследници съпруга си- Й.М.Т., както и децата сиВ.Й.М. и Ю.Й.М.. Ю.Й.М. е починала на 29.12.2013г. и е оставила за свои наследнициИ.П.С. и В.П.У.. С.В.О. е починала на 22.11.2011г. и е оставила за свой наследник въззивницата-ответник И. И. М.. И.В.Г. е починала на 17.06.1953г. и е оставила за свои наследници синът си- въззиваемият- ищец Г. С. Г., както и съпруга си С.Г.А..

От приетия препис от удостоверение за наследници с изх. № 566 от 20.05.2014г., издадено от Столична община, се установява, че С.В.О. е починала на 22.11.2011г. и е оставила за свой наследник по закон дъщеря си- И. И. М..

2

От приетото във въззивното производство удостоверение за наследници с изх. № 124 от 11.04.2024г., издадено от Столична община, се установява, че С.Г.А. е починал на 19.07.1993г. и е оставил за свои наследници по закон- В.С.А. /съпруга/, Г. С. С. /син/ и И.С.А.

/син/. И.С.А. е починал на 21.01.2001г. е оставил за свои наследници по закон- А.Е.А.

/съпруга/ и двете си дъщери- В.И.А. и М.И.А..

От приетия препис от Решение № 1 от 02.07.1999г. на поземлена комисия, община Връбница се установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на В.Т.К., бивш жител на село Волуяк, общ. Връбница, обл. София-град по удостоверение за наследници № 204, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Волуяк, както следва: нива от 4,989 дка, четвърта категория, местност Доло, имот № 039025 по плана за земеразделяне; нива от 4,999 дка, четвърта категория, местност Ливагето, имот № 107007 по плана за земеразделяне; нива от 4,180 дка, четвърта категория, местност Бабин дол, имот № 115005 по плана за земеразделяне; нива от 3,000 дка, четвърта категория, местност Полето, имот № 153023 по плана за земеразделяне; нива от 4,203 дка, четвърта категория, местност Падината, имот № 19033 по плана за земеразделяне; нива от 3,005 дка, четвърта категория, местност Ридо, имот № 191028 по плана за земеразделяне.

От приетия препис от Решение № 2 от 09.09.1999г. на поземлена комисия, община Връбница, се установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на В.Т.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: ливада от 1,211 дка, четвърта категория, местност Герена, имот № 055012; нива от 1,928 дка, четвърта категория, местност Ридо, имот № 178090 по картата на землището при граници /съседи/: № 178057 нива насл. на Т.С.П., № 178056 нива насл. на Р.С.П., № 178033 нива на К.Т.К., № 000001 населено място на Кметство Волуяк застроено, № 000191 полски път на Кметство Волуяк пътища, № 178032 нива на В.Й.К.. В приетия в открито съдебно заседание на 06.03.2019г. препис от решение е посочено, че решението като необжалвано е влязло в сила 22.02.2000г.

От приетия препис от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 162, том Първи, рег. № 4510, дело № 131/2015г. на нотариус В.М., се установява, че на 20.05.2015г. на основание постановление от 11.05.2015г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 131 по описа за 2015г. и на основание чл. 587, ал. 2 ГПК е съставен нотариалният акт, с който И. И. М. е призната за собственик на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот: поземлен имот, за който по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40 от 20.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК бил определен идентификатор № *** с адрес на имота: Столична община, район Връбница, село Волуяк, местност „Ридо“, с площ от 1928 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване- нива, стар идентификатор няма, номер по предходен план 178090, при съседи по скица на АГКК: поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***,

3 поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № ***.

Приет е препис от договор за аренда от 2003г., сключен между Г. С. Г., З.В.М. и С.В.О. от една страна в качеството им на арендодатели и „Бизнес Център Европа“ ООД от друга страна в качеството му на арендатор, с който са предоставени на арендатора за временно и възмездно ползване 27,515 дка земеделска земя в землище Волуяк, включително нива от 1,928 дка,масив № 178, парцел № 90, местност Ридо. Съгласно чл. 6 от договора същият се сключва за срок от 5 години.

Прието е удостоверение от 26.11.1999г., издадено от кметство Волуяк, в което е посочено, че в опис декларация от ТКЗС с партида № 152 са описани ниви, както следва: нива – Челна бара- 2,500; нива – Бъзлека- 3,000; нива – Побърдица- 0,750; нива- До шосето – 1,800; нива- Люцерната – 0,300; ливада- Герена- 1,200; ливада- Казармите- 1,000 и ниваРидо- 1,500. Удостоверението е издадено на С.В.Т..

Прието е удостоверение от кметство Волуяк, в което е посочено, че в опис декларация от ТКЗС с партида № 46 са записани ниви, както следва: нива- Шпировата- 2,250; ниваКилказа- 2,200; нива- Пожаревска река- 2,000; ливада- Казармите- 2,000; селище- Бъхчата- 3, 000. Удостоверението е издадено на З.В.Т..

По делото е приет и препис от нотариално дело № 131/2015г. на нотариус В.М.. В същото се съдържа удостоверение, издадено от Министерство на земеделието и храните, областна дирекция „Земеделие“ с изх. № ПО-09-1055/01.12.2014г., издадено на И. М. в уверение на това, че имот № ***, находящ се в землището на Волуяк с площ 1928 кв.м. е възстановен на наследниците на В.Т.К. съгласно Решение № 2/09.09.1999г. на бившата ПК Връбница /сега ОСЗ „Нови Искър“/, издадено по преписка с вх. № В273/1992г.

Посочено е, че за имота няма реституционни претенции по ЗСПЗЗ от други лица.

Св. Б.М. е посочил, че познава ответницата от 25 години, познавал и майка й. Когато се оженили И. и неговият племенник, бил кум на сватбата и се запознал с родителите й. Не знаел колко ниви имали във Волуяк, но знаел, че имат имоти там. Къщата, която имали, била на улица „Ружа“. Знаел за имот и в „Ридо“, защото бил ходил там. С баба С. били ходили на нивата, тя я обработвала. Ходил на нивата по 2-3 пъти годишно, до нейната смърт до 2009г.

Сочи, че С. починала през 2011г. Бил ходил на тази нива в периода от 2005г. до 2009г. Ходил на нивата с колата и превозвал на баба С. моркови, картофи. Баба С. отглеждала зеленчуцикартофи, моркови, боб, чушки, нивата била около 2 дка. Нямало ограда. След нейната смърт бил ходил с И. и пак помагал. Понеже И. нямала кола й помагал като прекарвал зеленчуцилук, домати. Зеленчуците били складирани на пътя в щайги, взимал ги от пътя и ги закарвал в нейния апартамент, който се намирал на „Патриарха“. Това било между 2011г. и 2018г.

Когато бил той на нивата, нямало други хора. Не бил виждал И. да сади картофи, вземал продукцията от нея. До нивата имало три къщи и от задния край имало още 2-3 къщи.

Св. Т.Г. е посочила, че е родена във Волуяк. От 1959г. била съсед на майката на И.- С.

О., и до нейната смърт били непрекъснато заедно. Сочи, че С. имала нива в местността „Ридо“, през няколко имота бил нейният, като най- редовно били ходили и си помагали.

4

Твърди, че С. садяла картофи, боб, царевица, тикви до 2-3 години преди да почине.

Познавала другия свидетел Б., защото срещу нея живеел неговият племенник, който бил женен за И.. След смъртта на С., имотът се обработвал от дъщеря й. И. вкарала имота в регулация. По едно време имало земеделска кооперация частна, била давала от съпруга си имоти под аренда. Мислела, че С. била давала имота под аренда по някое време, но не знаела кога. Малко време била тази земеделска кооперация и след това почнали вече арендаторите, но там не го била давала. Нивата не била повече от 2 дка. В техния имот имало изкопани „потки“ на четирите ъгли- изкопавала се дупка и се трупало на едно място, за да може да има обозначение на границата. Техният имот също имал такива. Съседи на техния имот били починалите братя П., баба В.К.. На майка й сестра й също имала къща.