Решение № 2161 от 12.11.2021, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2161 гр. Пловдив, 12.11.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на седми юли, през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря Ваня

Петкова и с участието на прокурор при ОП – Пловдив Борис Мендев, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2196 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от А.М.К. ЕГН ********** ***, уточнена чрез депозирана от назначения му процесуален представител адв. К. на 23.04.2021 г. искова молба-уточняваща, срещу Администрация на Министерски съвет на Република България с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Предявени са два иска, а именно за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди да са произтекли от отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт – т.III от Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност ( вида и степента на увреждане ) в проценти, Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.

Претендираното обезщетение за имуществени вреди е посочено в исковата молба да е такова в размер на 3000 лева, съставляващи претърпени загуби от по 150 лева месечно – сума, която ищецът могъл да получава, ако не бе ощетен с 22% при изчисляване на инвалидната му пенсия за периода от 05.02.2019 г. до 02.09.2020 г. Претенцията за неимуществени вреди е посочена в исковата молба в размер на 20 000 лева, като при условията на евентуалност е направено искане съдът да определи размера на обезщетението по справедливост, като се твърди на ищеца да са били причинени неимуществени вреди, изразили се в безсъние, сприхавост, избухливост, депресивни състояния, социална изолация и огорчение, зачестили епилептични припадъци, несвързани и тревожни мисли, потиснатост и чувство за безизходица, отразило се неблагоприятно върху физическото и психическото здраве на ищеца, които щети се сочи да са били търпени от него в периода от 05.02.2019 г. до 02.09.2020 г. И двете обезщетения се претендират ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на първоначалната искова молба 02.09.2020 г. в съда до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че с ЕР на ТЕЛК № 0689 от заседание 022/05.02.2019 г. му е бил определен процент на трайно намалена работоспособност /ТНР/- 50 на база на действащата към този момент Методика на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност, като до постановяване на това ЕР на ТЕЛК от 2019 г. са му били определени 72% ТНР. Посочено е, че с Решение №8982/07.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3481/2020 г. на ВАС, петчленен състав е била отменена разпоредбата на т.III от въпросната Методика, Приложение №2 към НМЕ, изменена с ПМС № 152/26.07.2018 г., обн. ДВ.,бр.64/03.08.2018 г., като ищецът твърди, че в резултат на този незаконосъобразен подзаконов нормативен акт са накърнени неговите интереси при изчисляване на инвалидната му пенсия, тъй като не са му били определени повече от 50 % ТНР, въпреки наличието на множество придружаващи увреждания и той е бил ощетен с 22% при изчисление на инвалидната му пенсия, спрямо предходното решение на ТЕЛК с определени 72% ТНР. В тази връзка се претендират имуществените и неимуществени вреди от датата на издаване на ЕР на ТЕЛК № 0689 от заседание 022/05.02.2019 г., като такива, съставляващи резултат от действието на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт.

В проведеното единствено съдебно заседание от 07.07.2021 г. ищецът е направил искане за приемане изменение на иска му по отношение на всяка от двете искови претенции, като е заявено искане за промяна в периода, за който същите са предявени, а именно от 05.02.2019 г. до датата на заседанието 07.07.2021 г. Съдът, като е счел, че не е налице едновременно изменение на основанието и петитума на исковете е допуснал изменение на всяка от исковите претенции в посочения от ищеца смисъл.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от ищеца лично и чрез неговия процесуален представител назначеният му адвокат К., която представя и писмена защита с изложение по същество.

Ответникът Администрация на

Министерския съвет на РБ, в депозиран по делото писмен отговор от упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт В., излага съображения за недопустимост, неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възразява се срещу това, че ответникът не е активно легитимиран да е такъв по исковете.

Налице е позоваване на ТР № 2/2016 г. на ВАС, издадено по т.д. № 2/2015 г. в частта му относно това, че държавата и общините не дължат обезщетение на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди, претърпени преди отмяната или обявяването за нищожен на подзаконов нормативен акт, чието приложение е довело до настъпване на вредите, във връзка с разпоредбите на чл.195 от АПК, като в тази връзка се сочи, че е налице друг предвиден ред, изключващ приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на основание чл.8 от същия закон и поради това и исковете са недопустими. Сочи се, че претенциите са неоснователни предвид законосъобразното определяне на процента на ТНР на ищеца, както и че същите са недоказани, защото ищецът не доказва какъв би бил процентът ТНР, ако не бе приложена отменената разпоредба от Методиката по Приложение № 2 на НМЕ, нито е доказал претърпени от него неимуществени вреди. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП Пловдив изразява становище за основателност и доказаност на исковите претенции и моли същите да се уважат.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими.

Исковата молба, въз основа на която е образувано делото, е постъпила в съда на 02.09.2020 г., или след влизане в сила на измененията в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обнародвани в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Съгласно §6, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ, с който са приети измененията в чл.1, този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в редакцията ѝ към момента на подаване на исковата молба на Ат.К. сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Следователно и възраженията на ответника относно недопустимост на исковете, основана на цитираното ТР № 2/2016 г. на ВАС се явяват неоснователни, защото е видно, че със ЗИДЗОДОВ ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е допълнена именно с възможността да се претендира обезщетение за вреди, настъпили от действието на отменени подзаконови нормативни актове, като в този смисъл и в мотивите към законопроекта изрично е било посочено, че с допълнението се цели именно преодоляване на последиците от въпросното Тълкувателно решение на ВАС и промяната създава необходимите гаранции за защита от вреди в тези именно случаи, за които съгласно ТР не е било възможно търсене на отговорност чрез обезщетение на вреди. Както е имал възможност и ВАС да посочи в редица свои актове след постановената промяна в ЗОДОВ, исковете за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, се явяват допустими. Обстоятелството, че отмяната на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт е занапред, съгласно нормата на чл.195, ал.1 от АПК, на която се позовава ответника, не означава, че последиците от действието му до този момент се заличават автоматично, както и че се презумира законосъобразността му през този период. Въведените с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за отговорността на държавата и общините за вреди, включително и от действието на отменените като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови административни актове, обуславя допустимостта на иска за вреди в съответствие с чл.204, ал.1 от АПК и тази допустимост не се препятства от процесуалноправната норма на чл.195, ал.1 от АПК, защото с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се изисква причиняване на вреди „от действието“ на отменения като незаконосъобразен подзаконов акт, т.е. в периода преди да бъде отменен, която отмяна иначе има действие занапред, но правните последици, вкл. и вредите, възникнали от действието на подзаконовия нормативен акт, подлежат на служебно уреждане от компетентния орган съгласно чл.195, ал.2 от АПК, както и уреждане (обезщетяване) по съдебен ред по реда именно на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Служебното уреждане на последиците, вкл. и вредите от административния орган не препятстват допустимостта на иска за вреди пред съд в посочената хипотеза, след изчерпване на възможността по административен ред те да бъдат уредени. В случая, след датата на депозиране на исковата молба, считано от 08.09.2020г. е в сила нова разпоредба на отменената като незаконосъобразна т.III от Методиката към НМЕ, сиреч, компетентният орган е уредил последиците, но това не засяга исковете за вреди. Допустимостта на исковете за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, както е посочвал ВАС в свои актове, произтича и от основния принцип предвиден в чл.7 от Конституцията, съгласно който държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове на нейните органи, без да се прави разграничение за вида им - индивидуални, общи или подзаконови. В тази насока относно допустимостта на така предявените искови претенции са напр. Определение № 7918/2020 г. по адм. дело № 3611/2020 г. и Определение №7155/2021 г. по адм. дело № 3236/2021 г. и двете на ВАС.

С оглед на съдържанието на исковите претенции се касае до два иска с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени, както и такова за неимуществени вреди, за които се твърди да са претърпени от ищеца в резултат от отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт /т.III на

Методиката Приложение № 2 към НМЕ, редакция ДВ, бр.64/2018 г./. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Този общ ред на ЗОДОВ е допълнен от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК за допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. По аргумент от посочената разпоредба следва, че за да е допустим иск на посоченото основание следва да е налице предхождаща отмяна на подзаконов нормативен акт. В случая всяка от исковите претенции е основана именно на предходна отмяна на посочената част /конкретна разпоредба/ от Наредбата за медицинската експертиза с решение № 8982/07.07.2020 г. на ВАС по административно дело № 3481/2020 г. по описа на съда.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на процесния подзаконов нормативен акт Наредбата за медицинската експертиза, част от която е Методиката, е Министерският съвет на Република България, доколкото тя е приета с ПМС № 120/2017 г. Както настоящият съд е имал вече възможност да посочи в свое определение по делото с № 111/21.01.2021 г., съгласно чл.40, ал.3 от Закона за администрацията, Администрацията на Министерския съвет е именно самостоятелното юридическо лице на бюджетна издръжка, т.е. това юридическо лице е пасивно процесуално-правно легитимирано да отговаря по предявен осъдителен иск. Съгласно чл.105 от Конституцията на