Определение № 19410 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19410 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110132436 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Н. Г. против „Д-р Р. У. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина - ВиР Дентал“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че ищцата притежава право на собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Х.Б.“ № 94, ет. 1, ап. 2, а ответното дружество притежава право на собственост върху апартамент с мазе, находящ се в гр. София, ул. „Ц.С.“ № 132, ет.

1, в който се помещава дентална клиника „ВиР Дентал“. Ищецът поддържа, че имотите на страните са съседни, като мазето на ответника граничи по вертикал нагоре с жилищните помещения на ищцата – спалня и хол. В исковата молба са изложени твърдения, че в мазето на ответното дружество е поставен въздушен компресор, захранващ зъболекарски машини и инструменти в клиниката. В. Г. поддържа, че шумът и вибрациите, генерирани от компресора, проникват в жилището и пречат на нормалното му ползване по предназначение в продължение на няколко години. Изложени са твърдения, че в работни дни шумът не спирал по цял ден, на различни кратки интервали, а в почивни дни и нощно шумът се повтарял на по-дълги, но непостоянни интервали, като поне веднъж нощно будел ищцата. Страната поддържа, че шумът бил най-силен в спалнята – помещението, чиято стена граничи непосредствено с мазето на ответника, но се чувал в цялото жилище, включително в банята. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е провела многократни разговори с управителя на ответното дружество, описвала е кога, на какви интервали и с какъв характер е шумът. На 21.03.2025 г. ищцата, заедно с нейн познат и управителя на ответника слезли в мазето прилежащо към апартамента на ответното дружество и установили, че компресорът е поставен на дървена маса до стената, граничеща с жилищните помещения на ищцата. Лицето, което било заедно с ищцата препоръчало конкретни мерки за обезшумяване: отдалечаване на компресора от стената, поставянето му върху твърда равна повърхност с антивибрационна подложка, изолация на стената с каменна вата и поставяне в специална шумоизолираща кутия. Ищцата поддържа, че управителят се съгласил с препоръките, но действително не предприел необходимите мерки за ограничаване на шума. В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.03.2025 г. управителят на ответника проявил агресивно поведение спрямо ищцата – нахлул в жилищната сграда, удрял, бутал и блъскал по входната врата, крещейки, че ищцата разбила мазето му. В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на непрекъснатия шум и вибрации от компресора ищцата търпи неимуществени вреди от месец януари 2024 г., изразяващи се в непрекъснат стрес, напрежение, недоспиване, невъзможност за концентриране, безсилие, тормоз, нервни кризи, вдигане на кръвно налягане, главоболие и дискомфорт. Ищцата 1 поддържа, че в работни дни шумът не спирал по цял ден, поради което не успявала да спи повече от 2-3 часа преди бученето на компресора да я събуди отново. В. Г. сочи, че била принудена да спи извън жилището си, когато има възможност. Ищцата поддържа, че поради непрестанния шум не можела да се готви за участие в конкурс за длъжности в държавната администрация, тъй като нямала възможност нито да се концентрира, нито да почива. В исковата молба са изложени твърдения, че непрестанният шум, генериран от процесния компресор поставен в мазето на ответника, довел до изключително влошаване на здравословното състояние на ищцата. В. Г. поддържа, че през месец ноември 2024 г. получила нервна криза, която довела до нейната хоспитализация и поставяне на окончателна диагноза „Световъртеж от централен произход“ (Н81.4). Ищцата сочи, че била поставена на терапия с бетаблокери от кардиолог и са изписани лекарства от невролог.

По изложените твърдения е направено искане ответникът да бъде осъден да премести въздушния компресор, намиращ се в мазето, прилежащо към собствения му апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Ц.С.“ № 132, ет. 1, на място, откъдето генерираните от него шум и вибрации няма да пречат на ползването по предназначение на жилищния имот на ищцата, находящ се в гр. София, бул. „Х.Б.“ № 94, ет. 1, ап. 2. Направено е и искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 1000 лева, представляваща част от сумата в размер общо на 5 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Направено е искане сторените по делото съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства. Към исковата молба е представено USB флашпамет устройство PHILIPS 8 GB, съдържащо звукови файлове – записи на разговори между ищцата и управителя на ответника и записи от мобилно приложение за замерване на шум, като е направено искане съдържанието на флаш-паметта да бъде възпроизведено в открито съдебно заседание. Направено е искане да бъде допуснато изслушване на съдебнотехническа експертиза. Направено е искане да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, като с показанията на едното лице ще бъдат установявани претърпените от ищцата вреди, а с показанията на втория свидетел ще бъде установяван източника на процесния шум.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез процесуалния си представил оспорва исковите претенции. С отговора са оспорени изцяло поддържаните в исковата молба твърдения за наличие на действия или бездействия от страна на ответника, които да смущават упражняването на правото на собственост на ищцата, описаните вреди и наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и поведението на ответника. Процесуалният представител на страната поддържа, че дружество осъществява медицинска дейност по дентална медицина на адрес гр. София, ул.

„Ц.С.“ № 132, ет. 1, повече от 10 години, без да е получавало никакви оплаквания. В отговора са изложени твърдения, че управителят на ответното дружество за пръв път получил оплакване от ищцата за шум едва през есента на 2024 г. Управителят поканил ищцата в клиниката, като В. Г. посочила, че шумът идва от помещението за стерилизация. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че тъй като машината за стерилизация (автоклав) действително произвеждала шум, на 27.11.2024 г. ответникът закупил и инсталирал нов безшумен автоклав. В началото на 2025 г., при ново оплакване, управителят на ответника допуснал ищцата и нейн представител в мазето за оглед, като познатото на В.

Г. лице препоръчало да бъде изградена шумоизолация на стената и поставяне на компресора върху антивибрационна подложка, с което ответникът се съгласил. В отговора са изложени твърдения, че на следващия работен ден след огледа в мазето на ответника е установен взлом – катинарът на входа бил разбит, вратата на мазето изкъртена, а компресорът бутнат на пода. Представителят на страната излага, че за инцидента бил подаден сигнал на телефон 112, като полицейските служители констатирали, че по-вероятно се касае за опит за поврежане на компресора отколкото за кражба. В отговора на исковата молба са изложени 2 твърдения, че въпреки случилото се, седмица по-късно ответникът изпълнил препоръките – била изградена изолация на стената и компресорът бил поставен върху шумоизолираща подложка. През м. май 2025 г., след посещение на полицейски инспектор, ответникът инсталирал електрически ключ, чрез който всяка вечер се спирало захранването на компресора. В отговора са изложени твърдения, че през м. октомври 2025 г. ответникът преместил компресора в най-отдалеченото от калканната стена място и го поставил в кутия, като след всички взети мерки допълнителни оплаквания не били постъпвали. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че описаният компресор е издавал шум над допустимите стойности или работел нощно време, тъй като технически системата се включвала единствено при работа с оборудване в кабинета. Представителят на дружеството поддържа, че шумът в жилището на ищцата не произхожда непременно от компресора на ответника, тъй като имотът на В. Г. се намира в централна градска зона с интензивен автомобилен и трамваен трафик, респ. налице са множество източници на шум. В отговора са изложени твърдения, че здравословните проблеми на ищцата предшестват оплакванията, като посещението в Спешна помощ на 28.10.2024 г. е преди първото оплакване за шум, а хипертонията е широко разпространено хронично заболяване. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. С отговора е направено възражение срещу искането на ищеца за възпроизвеждане на записи от флаш-памет устройство, тъй като записите на проведени разговори са направени без знанието и съгласието на управителя на ответника в нарушение на чл. 32, ал. 1 от Конституцията. Направено е искане да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на предприетите от ответника добросъвестни действия по повод оплакванията на ищцата.

По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС е да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава право на собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Х.Б.“ № 94, ет. 1, ап. 2, че в прилежащото към собствения на ответника апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Ц.С.“ № 132, ет. 1, мазе е бил поставен въздушен компресор, като генерираните от него шум и вибрации надхвърлят допустимите норми и пречат на нормалното ползване по предназначение на собствения на ищеца имот. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по възложените в тежест на ищеца обстоятелства.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45, ал.

1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване противоправно деяние на ответника – непредприемане на необходимите мерки за ограничаване на шума и вибрациите, произтичащи от поставен в прилежащото към собствения на ответника апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Ц.С.“ № 132, ет. 1, мазе въздушен компресор, твърдените неимуществени вреди, възникнали вследствие на шума и вибрациите, създадени от процесния компресор и наличие на пряка причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и противоправното деяние на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да опровергае съществуването на предпоставките за уважаване на исковата претенция, включително да докаже, че шумът в жилището на ищцата не произхожда от поставения в собствения му имот компресор му, съответно – да установи наличието на обстоятелства, изключващи или ограничаващи отговорността му.

При съобразяване становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата притежава право на собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Х.Б.“ № 94, ет. 1, ап.

2, че ответното дружество притежава право на собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Ц.С.“ № 132, ет. 1, ведно с мазе, в който апартамент се помещава дентална 3 клиника, както и, че в прилежащото мазе към имот на ответника е поставен въздушен компресор.

Представените ведно с исковата молба и отговора документи са допустими, относими към предмета на доказване и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.