Решение № 11020 от 06.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11020 гр. София, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110112272 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против В. В. В. с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 4370,40 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 04.03.2025 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 569,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2023 г. до 27.02.2025 г., сумата в размер на 59,21 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 04.03.2025 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 12,59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 27.02.2025 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора съществува облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна енергия за процесния недвижим имот при Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл.

150 ЗЕ обвързват потребителя на услуги без да е необходимо изричното им приемане.

Процесуалният представител на ищеца поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило топлинна енергия за процесния имот и период на стойност посочена в исковата молба, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на 1 ответната страна да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат П. Р. от САК оспорва исковата претенция по основание и размер. В депозирания отговор са изложени твърдения, че използваната от ищцовото дружество методика за „дялово разпределение“ на топлинна енергия е отменена от Европейския съд, като непрозрачна и не осигуряваща точно отчитане на индивидуалното потребление на абонатите. Особеният представител поддържа, че липсват данни за конкретни показания на уреди по месеци и по количество изразходвана енергия за отопление и подгряване на вода. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като на особения представител бъде изплатено възнаграждение за предоставена правна помощ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване и е предоставена услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител на топлинна енергия. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице — ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 ЗЕ). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство не е и спорно по производството.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ се в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора, като писмено доказателство по делото е прието извлечение от декларация по чл. 14 ЗМДТ, за облагане с данък върху недвижимите имоти, изходяща от В. В. В., съгласно която ответникът е придобил право на собственост върху процесният недвижим имот на 01.01.2011 г. по силата на договор за дарение. Съдът намира, че подадената декларация по чл. 14 ЗМТД, съдържаща признание за неизгодни за издателя на документа с оглед разпределената доказателствена тежест по настоящия спор обстоятелства се ползвала с обвързваща съда доказателствена сила относно правото на собственост върху процесния имот. В подкрепа на изложено виждане са Решение № 1556/28.02.1984 г., постановено по гр.д. № 977/1984 г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999 г., постановено по 2 гр.д. № 3114/1997 г. по описа на ВС, IV ГО. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период. Предвид изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства в подкрепа на противното съдът намира, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”.

Във връзка с поддържаните доводи за недължимост на цената на доставена топлинна енергия поради постановяване на Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. на ВАС, Петчленен състав, с което е отменена Методиката към Наредбата за топлоснабдяването, следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което Методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба за процесния случай. От друга страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК. В случая за установяване на соченото обстоятелство по делото е прието заключение на вещо лице.

Неоснователно е възражението на ответната страна за неприложимост на т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката. С Решение на Съда на Европейския съюз от 23 октомври 2025 година по дело С-760/23 е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т. 57 - 58 от решението е посочено, че що се 3 отнася до въпроса дали член 9, параграф 3, параграф 3 от ДиректИ. 2012/27 не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че всеки собственик на апартамент трябва да заплаща разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директИ., тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие, ДиректИ. 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент, като член 9 от ДиректИ. 2012/27 не предвижда изискванията, на които трябва да отговаря подобна формула. Въведеното с чл. 9, пар. 3 от директИ.та изискване за прозрачност и точност, обаче, се прилага и за математическата формула като разглежданата в главното производство, въз основа на която се изчисляват посочените разходи /т. 61/. Видно от така даденото разрешение, възникването на задължението на собствениците на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността на методиката за определяне на неговия размер.